„Пукнатина, колкото човешка длан.“ На 3106 метра над морското равнище основите на заснежения заслон „Цител“ в района на Залцбург се повреждат под влиянието на глобалното затопляне, съобщава Франс прес. „Необходима е незабавна намеса,“ твърди Георг Унтербергер, който отговаря за инфраструктурата в Австрийския алпийски клуб.
Преди няколко месеца секторът отправи „призив за действия при бедствие“, който вече е набрал близо 100 000 подписи, искане за създаване на спешен фонд с размер 95 милиона евро.
Правителството обяви само 3 милиона евро, а за страна с население над 9 милиона, алпинизмът по планините е неофициален национален спорт. Притеснението расте и заради увеличената честота на свлачища, които допълнително повреждат заслоните. Те вече са в лошо състояние, тъй като много от тях са стари и не се поддържат.
Навсякъде в Алпите топенето на ледниците и размразяването на пермафроста правят маршрутите към върховете още по-опасни.
„На четири крака“
Спешен ремонт е нужен на 272 от 429 планински заслона и 50 000 километра пътеки. „Икономическото бреме за поддръжка на маршрутите „се е удвоило през последните пет години,“ споделя Унтербергер пред АФП.
Повечето от заслоните са строени преди повече от сто години, като всяка година три до четири от тях затварят врати.
Въпреки всичко, туристите не намаляват. Над 1 милион души годишно посещават 200-те обекта, управлявани от Алпийския клуб, който е най-голям в страната с 710 000 членове.
Изкачването на връх Зонблик, факт за авантюристи от всяка точка на света, се счита за едно от най-трудните и изисква специално оборудване. „Сега е дори по-опасно и съм виждал алпинисти да се движат на четири крака, за да стигнат до върха,“ разказва той.
Промяната в ландшафта налага мерки като поставянето на въжета и изграждането на стоманени стълби за осигуряване на безопасността по маршрутите, които обаче се променят всяка година заради ерозията.
Когато заслонът на върха е бил построен, внушителният ледник е „докосвал“ стените му. Впечатляващото му отдръпване през последните години е разкрыло стръмни скали и опасни терени с наслоения от малки сивкави камъни.
Липса на доброволци
В допълнение към финансовите средства, важни са и хората, отбелязва АФП. За разлика от Швейцария, властите в Австрия не носят отговорност за поддръжката на мрежата от пътеки и алпийските клубове до голяма степен разчитат на все по-редките доброволци.
„Много от нашите 25 000 доброволци са над 65 години, а набиране на нови лица остава предизвикателство,“ изразява тревога Георг Унтербергер, който наблюдава тенденция към краткосрочно участие за няколко часа или дни, но не за дълги периоди.
Обсерваторията „Зонблик“, разположена в близост до заслона, следи температурите от 1886 година насам – това е най-дългият непрекъснат период на събиране на данни от висока надморска височина в света.
Тази важна информация дава възможност на учените да усъвършенстват своите климатични модели, тъй като планините се затоплят по-бързо от останалата част на планетата.
От 50-те години на XX век средната годишна температура се е повишила с над два градуса във всички високопланински региони, като „Алпите, Скалистите планини, Андите или Хималаите“, което е два пъти повече от средното за света, уточнява Елке Лудевиг, директор на обсерваторията, пред АФП. Повишението е още по-значително на този връх.
„Не бива да се доверяваме на наличието на сняг и ледниците, които все още можем да наблюдаваме. Всъщност, ситуацията е критична по отношение на темпото, с което планетата се затопля,“ заключава тя.
