Виена, или защо отговорът на климатичните предизвикателства се крие в градовете

Виена е известна със своята позиция сред най-добрите места за живот по целия свят. Австрийската столица продължава да бъде на върха на класациите от години, често заемаща първото място. Един от значимите фактори в тези оценки е устойчивото управление на околната среда, което е и основен критерий за „Икономист интелиджънс юнит“. Виена успя да задържи челна позиция в продължение на три години.

Но в тази насока Виена се сблъсква и с редица предизвикателства. От 1970 година средногодишната температура в Австрия е нараснала с 2 градуса, а в самата Виена – с 3 градуса. Нараства и честотата на екстремните метеорологични явления; горещите вълни през лятото, които преди три десетилетия траеха средно по пет дни, е предвидено да достигнат над 30 дни до края на века, според научни прогнози, включени в климатичния план на града. Според прогнозите, зимите ще станат по-мек и ще се наблюдават по-чести случаи на тежки наводнения и дълготрайни засушавания в следващите години.

„Основно ние трябва да променим всичко, което сме правили досега, за да избегнем най-лошите сценарии и да запазим високите стандарти за живот на почти 2 милиона души,“ коментира Юрген Чернохорски, градски съветник по климатични и екологични въпроси, на среща с журналисти, включително представител на БТА. Той добави, че Виена има за цел да стане въглеродно неутрална до 2040 година.

„Всяка програма за развитие на града и неговите жители в момента включва мерки за климатичната устойчивост,“ допълни Чернохорски, който с оглед на независимия статут на Виена, е и регионален министър.

С цел постигане на климатична неутралност, австрийската столица е стартирала редица инициативи.

Одобреният през 2022 година план, известен като „Климатичната пътна карта на Виена“, предвижда задължително премахване на природен газ за отопление в домакинствата и бизнеса, внедряване на умни градски решения, разширяване на мрежата от фотоволтаични панели и изграждане на нови зелени пространства.

Виена разполага с около 600 000 газови котли, а броят трябва да спадне почти до нула до 2040 година. Планираното е да бъдат заменени с електрически котли и термопомпи.

За тези инициативи, управата на Виена е обявила 100 пилотни проекта, включващи различни типове сгради, които ще получат възможност за отопление с новите и екологосъобразни източници.

На въпрос относно геотермалното отопление, Чернохорски обясни, че близо до сградите се извършват сондажи до 150 метра дълбочина, без да засягат подпочвените води, за да се осъществява топлообмен.

Проектът за замяна на газовите котли включва и австрийската железопътна компания ÖBB, която вече захранва своите наематели с топла вода от термопомпи, монтирани на покрива на редица сгради.

На територията на комплекса са инсталирани две термопомпи с мощност 50 киловата всяка, обслужващи 39 обновени жилища в сгради, построени преди повече от 100 години, заяви представителят на компанията, Вера Каспер, уточнявайки, че енергийното потребление е намаляло с повече от 70% след обновлението.

Пилотната инициатива е подкрепена от общинска служба, която осигурява консултации за енергийни трансформации на жилищата на жителите на града, което става чрез „Хаускунфт“ (Hauskunft) – енергийна консултативна служба.

Друг подход за намаляване на емисиите в Виена е увеличаването на достъпа до централно отопление. Планирано е, че енергийната компания „Вийн енерги“ ще престане да бъде зависима от природния газ, благодарение на нова термопомпена инсталация, която вече захранва значителен брой домакинства.

Термоелектрическата компания използва пречистени води от местната пречиствателна станция, която генерира био газ чрез механична и биохимична обработка на отпадната вода, произвеждайки повече електрическа енергия от необходимата за собствени нужди на станцията.

Пречиствателната станция в София също работи по подобен модел за получаване на биогаз и електрическа енергия.

Търсенето на соларни инсталации по покривите на сградите в Виена също нараства. Според Андреас Цанер, в момента се изграждат фотоволтаични централи с общ капацитет от 800 мегавата, а инсталираната мощност за три години вече надминава 220 мегавата.

Градът изгражда соларна инсталация на кметството, която елиминира видимостта на панелите от улицата, и така приходите от нея спомагат за намаляване на въглеродните емисии.

Чернохорски подчерта, че общата инвестиция за енергийния проект до 2040 г. се предвижда да достига 30 милиарда евро, което ще помогне за подобряване на енергийната независимост на Виена.

Друг важен аспект на зелената трансформация на Виена е ангажиментът на гражданите. Климатичният екип на Виена предоставя финансиране за проекти на местната общност, насърчавайки гражданското участие.

Напоследък София също стартира инициатива за събиране на идеи за граждански проекти, показвайки същия интерес към местното ангажиране.

Сумата, определена за общогражданска категория, е 500 000 лв., докато за районова категория е 200 000 лв., за инициативи, които подобряват обществото.

София също е увековечила визията си за климатичните изменения в дългосрочен план, планирайки значителни намаления на емисиите до 2030 г.

Според изчисленията на ООН, местата с висока концентрация на население отговарят за около 70% от глобалните емисии на въглероден диоксид, което прави фокусирането върху градовете ключов момент за успешното справяне с климатичните предизвикателства.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук