Как националните противоречия се намесиха във финалния етап на подреждането на пъзела на бъдещата ЕК

На 27 ноември евродепутатите са призвани да одобрят състава на втората Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен. Самата Фон дер Лайен беше одобрена от Европарламента за втори председателски мандат през юли.

Кандидатите за еврокомисари, номинирани от страните членки на ЕС, преминаха традиционния устен изпит в периода 4-12 ноември, по време на който те отговориха на въпроси на евродепутати в ресорни европарламентарни комисии. Изслушването на българския кандидат Екатерина Захариева се проведе на 5 ноември и беше подробно отразено от специален екип в емисията „Свят“ на БТА. Представянето на останалите кандидати за еврокомисари от балканските страни членки беше подробно отразени в емисията „Балкани“. А представянето на 15-те кандидати от Южна, Северна, Западна, Централна и Източна Европа, изслушани преди 12 ноември, беше отразено тук.

На последната от тези дати, 12 ноември, бяха изслушани шестима кандидати от така наречената тежка категория, тоест онези, на които освен определен ресор е отреден и постът на заместник-председател на ЕК. Изслушването на тези шестима кандидати беше отразено подробно от кореспондентите на БТА в Брюксел и Букурещ в емисиите „Свят“ и „Балкани“ на БТА. А справка за тях и за ресорите им имаше ето тук. Оценката на тези шестима кандидати обаче не беше оповестена още същата вечер от ресорните комисии, както се очакваше, а първо беше отложена за 13 ноември, след което за неопределено време и мина над една седмица преди гражданите на ЕС да я научат. 

Ето как се представиха кандидатите от тежката категория на изслушването на 12 ноември и какви вътрешнополитически причини забавиха оповестяването на тяхната оценка още в същия ден.

Тереса Рибера, (Испания, „Социалисти и демократи“)

Предложен ресор: Чист, справедлив и конкурентоспособен преход

Предложена позиция: Изпълнителен заместник-председател на ЕК

Испанската социалистка Тереса Рибера се представи добре по време на тричасовото си изслушване в ресорните комисии, обобщават „Политико“ и Франс прес.

„Изграждането на единния пазар в ЕС не е завършено и работата трябва да продължи“, отчете тя. Според нея Европа трябва да бъде интересна не само за туризъм, а и за бизнес и инвестиции – един призив, който от доста време се отправя и от Фон дер Лайен и от редица европейски лидери, сред които и френският президент Еманюел Макрон. Рибера призова също така ЕС да не изостава от промените, свързани с опазването на околната среда. „Ако нашата икономика зависи от изкопаеми горива, които не произвеждаме сами, не можем да постигнем напредък“, подчерта тя. „Трябва да продължим преследването на поставените цели за опазването на околната среда до края на десетилетието“, настоя Рибера.

Според нея ЕС трябва да насочи инвестициите към чисти производства, да доразвие транспортните мрежи, както и да създаде качествени работни места, свързани с енергийния преход. Рибера добави, че е необходимо по-голямо сътрудничество между европейските служби за защита на конкуренцията.

По време на изслушването обаче Рибера прекара доста време в отблъскване на атаки от страна на десни депутати, които се опитаха да й вменят отговорност за некоординираните действия на местните власти, когато катастрофални наводнения връхлетяха испанския регион Валенсия на 29 октомври. По време на тези атаки Зелените и левоцентристите от европолитическото семейство „Социалисти и демократи“, от което е Рибера, застанаха на нейна страна, коментира „Политико“.

Двата основни стълба в ресора на испанката ще са политиките в областта на климата и в областта на конкуренцията. По време на изслушването испанката настоя, че прилагането на съществуващите политики на ЕС ще бъде основна задача на нейния мандат. Както се очакваше, тя изглеждаше по-спокойна, когато говореше за „зелените теми“, отколкото за политиката в областта на конкуренцията, като настояваше за необходимостта да се стимулират действията в областта на климата в ЕС и извън него и да се даде на предприятията ясна насока за постигане на устойчив преход. Рибера акцентира и върху това, че ЕС трябва да бъде по-добре подготвен за справяне с по-честите природни бедствия, отбелязва „Политико“.

Испанската кандидатка беше лаконична, когато я попитаха за реформите в областта на конкуренцията, като обясни, че правилата за отпускането на държавни помощи например трябва да се развият, за да бъдат в крак с екологичната трансформация на блока. Тя не предостави много подробности относно дългоочакваното споразумение за чиста промишленост, което се очаква да бъде представено в рамките на първите 100 дни от мандата на новата ЕК, и най-вече избегна въпросите дали ЕС трябва да осигури финансиране за развитието на ядрената енергетика, въпреки че беше попитана за това многократно, посочва „Политико“. По тази тема Рибера отбеляза предпазливо, че изборът на енергиен микс е от компетенциите на страните членки на ЕС, допълва Франс прес.

Въпреки доброто представяне на Рибера, когато вътрешнополитически конфликт съществува, то той неизбежно се появява и на европейско ниво. В Испания от последните парламентарни избори, произведени през юли 2023 г., има силно противоборство между десноцентристите от Народната партия, излезли първи тогава на вота, и социалистите, останали тогава на второ място на вота. Тъй като десницата не успя да събере нужната подкрепа за съставяне на правителство, на власт се върна левицата на Педро Санчес, който така й не беше големият победител на вота. Това връщане на власт стана и чрез осигуряване на подкрепя от страна на някои депутати от партии, подкрепящи независимостта на Каталуния, което породи опасения, че правителството на Санчес ще направи отстъпки по този въпрос пред тях. Десницата трудно преглътна това, че не е на власт. Сега тя управлява в редица испански области. И когато в тях възникнат проблеми, левите обвиняват местната управляваща десница, а тя на свой ред обвинява централната лява власт.

Репутацията на премиера социалист Санчес пострада и заради разследването срещу съпругата му за търговия с влияние. Разследване има и срещу негов приближен.

Цялото това вътрешно напрежение се отприщи по време на катастрофалните наводнения във Валенсия, отнели живота на над 200 души. И се пренесе в Брюксел, където се намеси и в процеса по одобряване на номинираните за членове на бъдещата Еврокомисия, отбелязва Франс прес. В уикенда преди изслушването на Рибера в Европарламента, във Валенсия имаше голям протест, на който 130 000 разгневени местни жители настояха някой да поеме отговорност за жертвите на наводненията в областта.

След изслушването на Рибера на 12 ноември, оповестяването на оценката й беше отложено. В Испания десните призоваха тя да поеме отговорност за кризата, създадена от наводненията и да подаде оставка, като съответно бъде и заменена за испански кандидат за еврокомисар. Рибера поиска изслушване в испанския парламент. То се състоя на 20 ноември. По време на него тя защити действията на испанските служби, които са издали предупрежденията в деня на смъртоносните наводнения на 29 октомври, предаде Франс прес. „Бих искала да отдам дължимото на работата и всеотдайността на държавните служители, които издадоха тези предупреждения и изпълниха своя дълг“, заяви Рибера. „Опитът показва, че ранното предупреждение е реалната възможност за справяне с проливните дъждове и внезапното увеличаване на нивото на водата в реките“, каза още министърката. Тези думи дойдоха на фона на критиките от страна на Карлос Масон, премиера на област Валенсия, който упрекна Националната метеорологична агенция, че е издала червен код за опасно време на 29 октомври, след като през последните 10 години е издавала червен код за опасно време още 36 пъти и нито един път това не е било последвано от внезапни наводнения като тези от 29 октомври. Де факто Масон намекна, че Националната метеорологична служба се е държала като „лъжливото овчарче“ години наред и затова никой във Валенсия не й е повярвал на 29 октомври.  Рибера опроверга обаче тези твърдения на Масон, като каза, че през последните 5 години е имало издадени общо 400 предупреждения за проливни дъждове и риск от наводнения, но само едно от тях е било с червен код. Рибера увери, че това е „най-подходящото предупреждение, за да може да се реагира предварително и да се определят най-подходящите средства за защита на населението“. Тя обвини властите на Валенсия, че просто не са знаели как да реагират. „Ние не живеем в провалена държава, а в правова държава и имаме обществени служби, които работят за защита на населението и които ние, всички, трябва да уважаваме, ценим и укрепваме, защото знанието, науката и доверието в институциите са най-добрите ни съюзници пред лицето на риска“, заключи министърката в отговор на многобройните критики към нея, отправени от десницата.

Така на 20 ноември Рибера защити репутацията си, а кандидатурата й за еврокомисар не беше оттеглена. И още същата вечер в Брюксел беше подновен процесът по обсъждане на оценките на всички номинирани за заместник-председатели на ЕК, положили устен изпит на 12 ноември.

Рафаеле Фито (Италия, Европейски консерватори и реформисти)

Предложен ресор: Сближаване и реформи

Предложен пост: Изпълнителен заместник-председател на ЕК

Очакваше се, че на 12 ноември изслушването на Рафаеле Фито, който е настоящ министър за кохезията, италианския Юг и италианския план за устойчивост и развитие, ще бъде изпълнено с политически фойерверки. Но в крайна сметка италианският кандидат за еврокомисар, който е член на партията на италианския премиер Джорджа Мелони „Италиански братя“, остана верен на имиджа си на фин и кротък политик, отбелязва „Политико“. Така, че онези, които очакваха този устен изпит да е низ от помпозни изявления относно регионалното финансиране и от агресивни отговори на яростни политически нападки, останаха разочаровани.

По време на изслушването му Фито настоя, че ЕС трябва да положи възможно най-големи усилия за подкрепа на граничните държави, засегнати от войната в Украйна.  „Гражданите на ЕС, които живеят по източните граници, пострадаха чувствително от влиянието на войната в Украйна и имат нужда от нашата най-голяма подкрепа“, заяви той. Фито съобщи също така, че ще предложи политически насоки за развитието на европейските градове, където живеят 75 на сто от жителите на ЕС. По неговите думи е необходимо европейската политика за икономическо сближаване между държавите от ЕС да бъде опростена и бюрокрацията да бъде намалена. Политиката на сближаване разполага с една трета от бюджета на ЕС до 2027 г. и се очаква в следващия европейски бюджет тя отново да бъде на централно място, посочи той. 

Изслушването на Фито беше все пак по-драматично от други изслушвания, като левите депутати подложиха италианския кандидат на огъня на критиките и на неудобните въпроси заради връзките му с възприеманата като крайнодясна партия „Италиански братя“, посочва „Политико“. Както се очакваше, Фито подчерта, че няма да действа само в интерес на Италия, а ще остане ангажиран с ЕС като цяло. Той припомни, че е тръгнал в политиката от редиците на италианските християндемократи, предаде АНСА. След това Фито беше част от десноцентристките политически формации на Силвио Берлускони. Накрая той се присъедини към партията на Мелони. По време на изслушването му на 12 ноември Фито припомни и кариерата си на евродепутат. „Преди пет години аз седях сред вас“, заяви той. „Спомням си политическия път, който съм извървял, от местно до национално ниво и оттам до Брюксел. Винаги съм работил за една по-силна Европа. За мен е чест, че моето правителство ме номинира за еврокомисар и аз съм готов да вложа целия си опит в услуга на ЕК. Не съм тук, за да представлявам една политическа партия или една страна членка. Аз съм тук заради моя ангажимент към Европа“, подчерта Фито, цитиран от АНСА и Франс прес.

Но това не потуши недоволството на левите, Зелените и либералите в Европарламента, които не бяха съгласни в допълнение на отговорния ресор, който му се поверява, Фито да получи и поста на заместник-председател на ЕК.

Като оставим настрана политическите разногласия, по-голямата част от въпросите към Фито бяха съсредоточени върху такива теми като това как най-добре да се подкрепят най-отдалечените региони на ЕС, като същевременно се ускори отпускането на средствата от кохезионните фондове, отбелязва „Политико“.

Според ресора, който Фито ще получи, той ще следи как се прилага планът на ЕС за постковидно възстановяване – програмата „Next generation EU“ – и как се прилагат националните планове за възстановяване  и устойчивост, припомня АНСА. “Next Generation EU” е нов инструмент, създаден по предложение на ЕК и целящ устойчиво, съгласувано и справедливо възстановяване на държавите-членки на ЕС от кризата, породена от коронавирусната пандемия. Когато обаче програмата беше представена преди няколко години от ЕК, партията на Мелони не я подкрепи, а гласува с „въздържал се“. На изслушването на 12 ноември Фито трябваше да отговаря на въпроси как ще следи за прилагането на една програма, която той не е подкрепил. По време на изслушването му той каза, че по онова време партията на Мелони е имала съмнения относно това как ще може да се приложи тази програма и затова е гласувала с „въздържал се“. Но това не е била позиция на отхвърляне на програмата, а позиция  на онзи, който изчаква да види какво ще се случи. „Ако утре се гласуваше отново по този въпрос, ние щяхме да гласуваме с „да“, увери Фито, цитиран от АНСА.

Още преди месец италианският премиер Мелони призова италианските евродепутати за политическо обединение в подкрепа на кандидатурата на Фито. След изслушването му на 12 ноември Мелони в пост във „Фейсбук“ го поздрави за представянето му и каза, че той е демонстрирал компетентност, която му е спечелила признание сред много представители на различни европолитически семейства. Представители на италианската левица също са отчели това, за което тя им благодари. Но Мелони добави, че намира за неприемливо някои представители на италианската левоцентристка Демократическа партия да искат Фито да бъде лишен от поста на заместник-председател на ЕК, което би лишило съответно Италия от възможността да има по-голямо влияние в ключови европейски отрасли като земеделието, риболова, туризма, транспорта и стратегическите инфраструктури. Мелони изрази недоумение тогава, че Демократическата партия поставя своите собствени интереси пред националните интереси.

В Италия, точно както и в Испания, управляващите и всички останали сили, които са срещу тях, са се впуснали в остра политическа битка. Всеки въпрос е повод за нанасяне на ответни удари – от бюджета за следващата година и миграционната политика до позицията на Италия по международните въпроси, като например войните в Украйна или в Близкия изток.  Противоборството между управляващата десница и нейните противници от левицата и центъра се изрази в последно време и във физически сблъсъци по време на антиправителствени протести, както и в редица стачни действия. Недоволството към управляващата коалиция на Мелони, постигнала редица изборни победи на местно ниво и на евровота през юни, се изрази и в поражението й на областните избори на 17 и 18 ноември в областите Емилия-Романя и Умбрия, където победи обединен левоцентристки фронт. Нагнетената с напрежения вътрешнополитическа ситуация в Италия се пренесе, също както и в случая с Испания, на европейско ниво, което също допринесе за протакане с повече от седмица на обявяването на оценката на Фито от представянето му на устния изпит на 12 ноември.

Стефан Сежурне (Франция, „Обнови Европа“)

Предложен ресор: Просперитет и промишлена стратегия

Предложен пост: Изпълнителен заместник-председател на ЕК

Стефан Сежурне, който е от партията на Макрон и беше министър на външните работи в правителството на най-младия премиер на Франция Габриел Атал, беше номиниран от френския президент за еврокомисар набързо, след като като досегашният френски еврокомисар Тиери Бретон се отказа от надпреварата заради разногласия с Фон дер Лайен, припомнят Франс прес, „Политико“, „Опинион“ и „Уест Франс“. Това породи критики във Франция и противниците на Макрон, казаха, че той е парашутирал Сежурне за еврокомисар.

По време на изслушването му на 12 ноември Сежурне отговори уверено на редица въпроси, свързани с реформата на капиталовите пазари и малките и средните предприятия. На Сежурне бяха зададени и въпроси, свързани с така наречените „вечни химикали“. Това е състоящата се от над 4700 химикала група на перфлуорираните и полифлуорираните алкилни вещества, която включва широко използвани изкуствени химикали, които се натрупват с времето в човешкия организъм и в околната среда, се припомня на сайта на Европейската агенция за околна среда

На всички тези въпроси Сежурне отговори без да се подхлъзне и само с няколко колебания, обобщава „Политико“.

Сежурне, близък съюзник на Макрон, е натоварен със задачата да спаси закъсалата европейска промишленост, да повиши конкурентоспособността на континента и да спаси Европа от превръщането ѝ в геополитически изоставащ играч, зависим от други големи сили, отбелязва „Политико“. Компетентното му представяне на 12 ноември беше изпъстрено със статистически данни и препратки, които показваха, че той си е написал домашното във връзка с обширния ресор, който му се поверява, допълва „Политико“. Още в началото на октомври между впрочем Франс прес съобщи, че Сежурне е започнал подготовката си за устния изпит.

Но на този изпит Сежурне на моменти даваше неубедителни отговори на евродепутатите по екзистенциални въпроси, като например как да се стимулира промишлеността и борбата с изменението на климата или как да се запълни инвестиционният вакуум в ЕС, за който се говореше в особено нашумелия доклад за конкурентоспособността на ЕС, изготвен от бившият италиански премиер и бивш европейски централен банкер Марио Драги по поръчка на Фон дер Лайен.

Сежурне избегна очевидни въпроси-капани, като например тези дали подкрепя искането на Франция да отложи санкциите срещу производителите на автомобили, които не постигат установените от ЕС цели за емисиите на въглероден диоксид. Той обеща, че ще представи план за ускоряване на търсенето в ЕС на електромобили, чрез който ще бъдат подкрепени европейските автомобилопроизводители в техните усилия да намалят емисиите на въглероден диоксид и да увеличат продажбите на електромобили, предаде Франс прес. „Ние можем да успеем в избягването на глобите, като стигнем по-далеч в продажбите на електромобили идната година“, заяви Сежурне. „Въпросът за глобите няма да стои на дневен ред за производителите на автомобили, ако продажбите им вървят“, добави той.

Производителите на автомобили по принцип трябва да спазват стандарт за годишно средно ниво на емисиите на въглероден диоксид на нова кола, продадена в Европа, припомня Франс прес. Този стандарт задължава производителите да продават прогресивно все по-малко замърсяващи автомобили. Досега той се спазваше повсеместно, но изискванията му ще бъдат затегнати от 2025 г. Голяма част от европейските автомобилопроизводители поискаха спешни мерки за помощ за сектора, по-специално заради намаляването на продажбите на електромобили, припомня Франс прес.

Между 2020-2024 средната целева стойност за новопроизведените модели е 115,1 грама въглероден диоксид на километър за леки коли. През 2025 г. целта се затяга и ще е 93,6 грама въглероден диоксид на километър. От 2029 г. влиза в сила нова цел от 49,5 грама въглероден диоксид на километър, се посочва в специален доклад, озаглавен „Намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леките пътнически автомобили – процесът набира скорост, но се очакват предизвикателства по пътя напред“  и публикуван на сайта на Европейската сметна палата. А от 2035 г. се предвижда въглеродните емисии от новопроизведените коли да бъдат нулеви, тоест това ще бележи край на новите коли с двигатели с вътрешно горене. Автомобилопроизводители, представители на крайната десница и някои десноцентристи настояват целта за 2035 г. да бъде преразгледана, припомня Франс прес.

По време на устния му изпит на 12 ноември Сежурне запази хладнокръвие, когато френската крайна десница го нападна заради слабите изборни резултати на партията му – тема, която нямаше нищо общо с конкретиката на изслушването му. Сежурне беше запитан и за оттеглянето на Бретон и за отслабващото влияние на Франция в Брюксел, но той отклони тези въпроси, като заяви, че очаква да бъде оценяван по свършената от него работа. Той беше атакуван и заради прекалено дискретния му стил, отличаващ се от настъпателността на Бретон. „Не ме съдете по стила ми, а по резултатите ми“, заяви Сежурне, цитиран от Франс прес.

Той призова ЕС да ускори темпото в областта на индустриалната политика, защото в противен случай ще остане нерелевантна. Европа има да догонва в тази насока индустриални гиганти, подчерта Сежурне, като повтори изводите от доклада на Драги. Сежурне говори и за опростяване на регулациите в поверения му отрасъл, но не и за дерегулация. Той говори за инвестиции, но за по-стратегическо инвестиране на средствата. Сежурне подчерта и нуждата от постигане на европейска стратегическа автономия, любим термин и на френския президент Макрон. Кандидатът за еврокомисар на Франция обеща и да се бори срещу трудностите, пред които е изправена като цяло европейската индустрия, допълва „Уест Франс“. Сежурне обеща в първите 200 дни от мандата му да бъде договорен пакт за индустриалната политика. Според френския кандидат индустриалната политика на ЕС трябва да се базира на стратегия за един истински единен пазар. Днес две трети от препятствията, с които се сблъскват европейските компании, са същите, с които те са се сблъсквали и преди 20 години, заяви Сежурне. Всички тези изявления резонират с изводите от доклада на Драги, но и от друг доклад – този на бившия италиански премиер Енрико Лета, представен през пролетта отново по поръчка на ЕК и обрисуващ актуалното състояние на единния европейски пазар и проблемите, с които той се сблъсква сега.

„Искам Европа да бъде по-богата след пет години“, заяви Стефан Сежурне. По неговите думи ЕС трябва да успее с прехода към чиста икономика и да постигне стратегическа самостоятелност. Сежурне добави, че ако бъде подкрепен от ЕП, ще предложи в началото на следващата година стратегия за единния пазар и законодателство, свързано с незамърсяващо околната среда производство. „Трябва да прекратим въглеродното замърсяване и да повишим производството, трябва да преодолеем високите цени на енергията и китайското свръхпроизводство в стратегически области като добива на стомана и алуминий“, посочи той.

Според Сежурне ЕС трябва да преосмисли и моделите за електрическа мобилност и кръгова икономика, а митниците следва да се включат в осигуряването на европейската икономическа сигурност. Необходимо е да има единен телекомуникационен пазар в ЕС, подчерта още Сежурне. Той настоя и за изготвяне на „показател на зависимостите“ в областта на критичните технологии. „Новата ЕК ще бъде геостратегическа. Действащата търговска политика на ЕС не е съобразена с последните промени в света. За да запазим нашите интереси и ценности, трябва да възстановим баланса в отношенията с нашите партньори и да използваме средствата за търговска защита“, допълни Сежурне.

Ресорът на Сежурне е ключов за ЕС в момент, в който ЕС е в търговски полемики с Китай  и в момент, в който Доналд Тръмп се връща на власт в САЩ. Вторият от тези два фактора поражда опасения, че Тръмп ще увеличи митата за внасяните в САЩ стоки и че ще акцентира върху политиката на „произведено в САЩ“ и „Америка на първо място“, отбелязва Франс прес.

Подобно на ситуацията в Испания и Италия и тази във Франция е белязана от остра полемика между политическите сили. Тази полемика възникна още преди номинирането на Сежурне за кандидат за еврокомисар. На европарламентарните избори във Франция през юни големият победител беше крайната десница, а управляващият центристки блок на Макрон остана на второ място с голяма разлика от първенците. Макрон насрочи предсрочен вот и на първия тур победи отново крайната десница. За да избегне финалната победа на крайнодесните на втория тур, блокът на Макрон сформира неофициален фронт с обединената левица,  явила се преди това на евровота разединена, но сплотила се за националния вот. Резултатът от втория тур на предсрочните избори във Франция в началото на юли обаче не беше този, на който се надяваше Макрон. Вместо неговият центристки блок да победи на втория тур, той остана на второ място, а големият победител тогава беше обединената левица. Крайнодесните бяха изтласкани на трето място, но пък сега са най-голямата самостоятелна опозиционна група в новия състав на Националното събрание на Франция (долната камара на френския парламент). Като цяло новият състав на Националното събрание се оказа фрагментиран на три – левия блок, центристите на Макрон и крайнодесните. Нито един от тези три блока не получи абсолютно мнозинство, за да управлява сам. Нито пък между блоковете се сформира следизборна коалиция. Левите победители на изборите излъчиха кандидатка за премиер –  Люси Касте, но тя не беше номинирана от Макрон за поста с аргумента, че кандидатурата й ще бъде блокирана в Националното събрание от десницата и крайната десница и това няма да извади страната от политическата парализа. След дълги преговори Макрон номинира за премиер Мишел Барние, който е от десноцентристите, класирали се на четвърто място на парламентарните избори. Барние подбра за правителството си някои твърдолинейни министри, което му осигури първоначално негласна подкрепа от крайната десница. Но сега тази негласна подкрепа отслабва заради споровете за бюджета за идната година и най-вече заради перспективата лидерката на крайната десница Марин Льо Пен да бъде осъдена заради злоупотреби с европейски средства и да бъде лишена от възможността да се кандидатира на избираема длъжност за известен период от време, което ще я лиши и от възможността да се бори за президентския пост през 2027 г., припомнят френските медии.

Тези противоречия рефлектираха и върху избора на Сежурне за френски еврокомисар. Още когато той беше номиниран по спешност след оттеглянето на Бретон, левицата и крайната десница разкритикуваха този избор, припомнят Франс прес и „Опинион“. Представители на радикалната левица, влизаща в състава на левия фронт във Франция, дори нарекоха Сежурне „клоун на Макрон“. Те казаха, че Макрон не се е консултирал с никого при взимането на решението за Сежурне и че е пренебрегнал отново вота на французите, подкрепили обединената левица на изборите. Представители на крайната десница нарекоха Сежурне „провален маркиз на Макрон“ и дефинираха номинацията му за еврокомисар като „изкуство да назначаваш на подходящи постове провалени маркизчета на макронизма“. „Всичко това говори, че Франция е една република, в която другарчетата се пробутват на преден план“, заявиха представителите на крайната десница Тиери Мариани и Лоран Жакобели, припомня „Опинион“.

Подобно на случая с номинираните за еврокомисари от Италия и Испания и оценката на Сежурне от устния му изпит на 12 ноември се забави с повече от седмица.

Хена Виркунен (Финландия, Европейска народна партия )

Предложен ресор: Технологичен суверенитет, сигурност и демокрация

Предложена позиция: Изпълнителен заместник-председател на ЕК

Още преди изслушването й опитната финландска евродепутатка  Виркунен беше смятана за подходяща за поверения ѝ ресор, предвид това че е в Брюксел от повече от десетилетие и работи по цифрови досиета в ЕП, отбелязва „Политико“. Виркунен наистина се представи добре на 12 ноември, позоваваше се на предварително подготвени от нея бележки и на факти и детайли, които беше проучила добре.

„Всеки, който иска да работи в ЕС, трябва да следва европейските правила“, заяви тя.  „В областта на технологиите ни чака много работа, зависими сме от чужди страни“, предупреди също така Виркунен. По нейните думи ЕС внася близо 90 на сто от използваните технологии и затова е необходимо да разгърне развитието на чипове с помощта на бюджетни и частни инвестиции. „Искам Европа да стане най-доброто място за развитие на изкуствения интелект“, добави още Виркунен. Тя посочи, че ще предложи създаването на научен съвет за изкуствения интелект.

Виркунен изрази готовност да предложи няколко промени в европейското законодателство, сред които за осигуряване на общодостъпен бърз интернет. Тя съобщи, че подкрепя европейска проверка за въздействието от социалните мрежи и добави, че ще предложи стъпки за противодействие на тормоза онлайн. Според нея в близките месеци може да се очаква законопроект на ЕК за повишаване на сигурността на електронните системи, особено в болниците, след зачестилите кибератаки. По нейните думи е необходимо също така европейските телекомуникационни мрежи да се изграждат с изделия от производители, на които може да се има доверие. Виркунен добави, че ще предложи промени за повишаване на сигурността на подводните комуникационни мрежи, както и изменения в стратегията за сигурност на ЕС.

Изслушването на Виркунен дойде в момент, в който вече се знаеше, че Тръмп печели изборите в САЩ. А победата на почитателя на „Америка на първо място“, прави от още по-неотложно за ЕС да намали многобройните си технологични зависимости, както по отношение например в такива отрасли като разработването на чипове, така и по отношение на облачните услуги. Но избирането на Тръмп прави и по-сложно прилагането на правилата на ЕС за модериране на съдържанието в социалните мрежи тъй като собственикът на една от най-големите социални мрежи в света – „Екс“, е милиардерът Илон Мъск, номиниран от Тръмп да заеме ключов пост в бъдещата му администрация. Мъск е и сред доверените лица на Тръмп, в чийто глас Тръмп се вслушва, обобщават световните агенции и „Политико“. 

Номинацията на Виркунен за разлика от тези на кандидатите от Италия, Франция и Испания може и да не беше белязана от вътрешнополитически противоречия, но пък във връзка с нея възникват няколко въпроса, отбелязва „Политико“. Първо ресорът на Виркунен е прекалено голям и това крие риск вниманието й да бъде разфокусирано от различни въпроси – от изкуствения интелект  и социалните мрежи през киберсигурността до намаляване на технологичното изоставане и на технологичната зависимост на ЕС от технологични гиганти като САЩ или Китай. Възникват и въпроси как ще се справи Виркунен с това, че технологичният гигант Мъск ще играе водеща роля в управлението в САЩ, как ще бъде принудена неговата социална мрежа да се съобразява с европейските изисквания. Как Европа ще намали изоставането и пропуските в областта на 5 джи мрежите, на изкуствения интелект, на микрочиповете, на облачните способности, на дигиталните умения? Ако трябва да се вземе предвид например 5 джи мрежата 42 процента от 5 джи комуникациите на европейците се осъществяват с оборудване от смятани за високорискови компании като „Хуавей“ и „Зет Ти И“, посочва „Политико“.

По отношение на изкуствения интелект също има промяна в тона в ЕС. Още в началото на годината Фон дер Лайен заговори не само за регулирането на изкуствения интелект, но и за подпомагане на внедряването на изкуствения интелект. По време на изслушването си на 12 ноември Виркунен заяви, че Европа не трябва да се страхува от евентуалното въвеждане на изкуствения интелект в публичния сектор и посочи основни сектори, като автомобилния и фармацевтичния, които, според нея, са „узрели за усвояване на възможностите на изкуствения интелект“. Но дали тези уверения ще разсеят общественото безпокойство относно изкуствения интелект. Едно от тези безпокойства идва от това, че изкуственият интелект би могъл да замени хората в някои професии и да ги изпрати на трудовия пазар след години отдаденост на определена професия. Творците също имат сериозни опасения относно изкуствения интелект, който би могъл да обезцени и дори да обезсмисли труда им.

Кая Калас (Естония, „Обнови Европа“)

Предложен пост:  Върховен представител за външните работи и  политика на сигурност  и заместник-председател на ЕК

На 12 ноември беше изслушана и бившата естонска премиерка Кая Калас. Тя заяви, че иска ЕС да има по-силна позиция на глобалната сцена. Калас изтъкна като свои водещи приоритети войната в Украйна и конфликта в Близкия изток. Тя също така защити идеята за укрепване на европейската отбрана и за близко сътрудничество със САЩ, обобщават Ройтерс, Франс прес, Асошиейтед прес, „Политико“ и „Европейският нюзрум“.

Гледайки на войната в Украйна като на екзистенциална заплаха за родната си страна, Калас, известна с прозвището „Желязната дама“, се очаква да запази фокуса на политиката си върху подкрепата за Киев. Но с войната в Газа, която продължава да бушува и която се пренесе и в Ливан, както и с възникващите разнородни предизвикателства по света, Калас ще трябва бързо да докаже, че не е човек, който го бива да върши само едно единствено нещо – да е фокусиран само върху Русия и подкрепата за Украйна, предупреди „Европейският нюзрум“.

„Следващите пет години няма да са лесни”, каза Калас по време на изслушването си на 12 ноември. „Виждам една коалиция от автократи да се формира около нас и по света да настъпват заплашителни геополитически сътресения“, добави тя, цитирана от Франс прес. „Трябва да си дадем сметка, че има заплаха и да отговорим на нея по подходящ начин с нашите най-близки съюзници и нашите партньори, без да отстъпване по никакъв начин от нашите ценности“, добави тя.

Победата на Украйна е “наш приоритет”, подчерта Калас. „Ситуацията на бойното поле е много сложна. И затова ние трябва да продължим да работим всеки ден”, допълни Калас. „Трябва да продължим да подкрепяме Украйна днес, утре и толкова дълго, колкото е нужно, и с толкова военна, финансова и хуманитарна помощ, колкото е нужно”, каза тя, цитирана от Франс прес. Според нея ако светът възприеме, че Русия е спечелила от инвазията си в Украйна, това ще има последствия навсякъде другаде по света. „Ако агресията е печеливша по някакъв начин някъде по света, то това служи за покана да се прибягва до агресия и на друго място и това трябва да ни безпокои“, заяви Калас, цитирана от Ройтерс. 

„Всеки иска мир, но има разлика между мир и мир. Ние искаме устойчив мир, защото ако ние просто отстъпим пред агресора и кажем: „ОК, вземи каквото искаш, то тогава всички агресори или всички бъдещи агресори по света ще запомнят, че тяхната агресия дава резултат”, заяви Калас, цитирана от „Европейския нюзрум“. „Не познавам никой, който да подкрепя идеята за война. Не познавам нито един украинец, който да е за войната, всички там подкрепят идеята за постигане на мир. Но ние видяхме, че ако имаме споразумения, които носят мир в краткосрочен план, то те не траят, а напротив водят до нови войни“, предупреди още Калас, цитирана от Франс прес.  „Проблемите на нашите съседи са наши проблеми утре“, допълни тя Калас.

По време на устния си изпит Калас не говори само за Украйна, но също за войната в Близкия изток. „Атакуването на цивилни или на гражданска инфраструктура не е позволено според международното право“, изтъкна тя. Калас подчерта, че е необходимо незабавно прекратяване на огъня и освобождаване на всички заложници, но също и че е  необходимо фокусирането върху хуманитарната подкрепа и върху ангажимента за решение чрез две държави на израело-палестинския конфликт. Това е добра основа за дипломатически усилия за прекратяване на конфликта, изтъкна тя, цитирана от „Европейския нюзрум“. „Сигурността на Израел върви заедно със съществуването на Палестина“, посочи Калас, придържайки се към общите принципи, направляващи политиката на ЕС по този въпрос, отбелязва Франс прес.

„Виждам играчи, като Русия, Китай, Северна Корея и Иран, които целят да променят основания на правила международен ред”, заяви още Калас, когато стана дума за заплахите, тегнещи над света. Конкретно за Китай Калас каза, че той се е променил през последните години. „Нашата зависимост от Китай в ключови отрасли е наша уязвимост”, призна тя. Калас също така защити тезата, че Китай трябва да плати цената за подкрепата си за Русия във войната в Украйна. „Без подкрепата на Китай за Русия, Русия няма да бъде способна да продължи войната със същата сила”, каза Калас, цитирана от Асошиейтед прес, Ройтерс и от „Европейския нюзрум“.

Калас също така обяви, че ще влезе в контакт с администрацията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, преди той да встъпи в длъжност. Тя подчерта, че САЩ си остават най-важни съюзници на ЕС и блокът ще продължи да работи в тясно сътрудничество с тях. „ЕС и САЩ са по-силни и в по-голяма сигурност, когато работят заедно“, подчерта тя. Калас припомни, че „ние не сме онези, които избираме президентите в нашите партньорски държави, ето защо ние трябва да работим с всички администрации“, предаде Асошиейтед прес.

Относно риска САЩ при Тръмп да се придържат към изолационизъм, Калас заяви, че  историята е показала, че изолационизмът никога не е работил в интерес на САЩ, предаде Ройтерс.  Относно опасенията, че САЩ при Тръмп ще се фокусират върху съперничеството си с Китай вместо върху войната в Украйна или върху сътрудничеството с ЕС, Калас, заяви, че ако САЩ са обезпокоени относно Китай, то на първо място те трябва да са обезпокоени относно Русия заради подкрепата на Китай за Русия в Украйна. „Ако САЩ са обезпокоени относно Китай или относно други играчи на световната сцена, те трябва също да се интересуват от това как ние отговаряме на руската война срещу Украйна, защото ние виждаме как Иран, Северна Корея, Китай по-прикрито и Русия работят заедно“, заяви Калас, цитирана от Асошиейтед прес и Ройтерс. Тя обаче призна, че не може да прави предположения как ще действа Тръмп относно Украйна и добави, че никой не знае отговора на този въпрос сега, допълва Ройтерс.

„Русия, Иран, Северна Корея произвеждат повече оборудване и боеприпаси, отколкото цялата евроатлантическа общност”, предупреди още Калас на 12 ноември, цитирана от „Европейския нюзрум“ и от Ройтерс. „Ясно е, че ние трябва да направим повече в тази насока, да произвеждаме повече отбранителни способности, повече боеприпаси“, заяви тя. 

Говорейки за НАТО, Калас каза, че алиансът трябва да запази водеща роля, що се касае до европейската отбрана. Тя заяви, че не мисли, че ЕС се нуждае от отделни военни правомощия, предаде Ройтерс. Калас каза, че има синергия между НАТО и ЕС. Според тази синергия НАТО подготвя планове в областта на отбраната, докато ЕС и страните членки на алианса са фокусирани върху това как да се удовлетворят нуждите от достатъчно боеприпаси и отбранителни способности.

Относно разширяването на ЕС Калас подчерта, че усилията на блока в тази насока трябва да дадат ясен резултат до 2029, когато мандатът на настоящият Европарламент изтече. Тя нарече евентуалното увеличение на страните членки на ЕС геостратегическа инвестиция, съобщава „Европейският нюзрум“. Калас подчерта важността на Западните Балкани като европейски регион.

Естонката също така подчерта, че свободата на движение е едно от най-значимите постижения на ЕС и че външните граници на блока трябва да бъдат укрепени. „Не можем да бъдем едновременно без граници вътре и отвън“, каза тя.

„Ще направя всичко по силите си да служа на европейските интереси и да укрепя позицията на ЕС в света“, заключи Калас на 12 ноември. 

Относно изслушването на бившата естонска премиерка „Политико“ обобщава, че тя се е представила като най-добрата ученичка в класа. Тя оправда очакванията, остави евродепутатите като цяло доволни, че тя е отговорила на конкретните им въпроси, вариращи от Украйна до Китай и Иран. Тя изказа до голяма степен оптимистично послание за потенциалната сила на ЕС в света, показа се като „ястреб“ по отношение на Украйна и описа Китай като „системен съперник“, който се опитва да подкопае международния ред, заедно с държави като Северна Корея и Иран.

Евродепутатите, препитващи Калас, от самото начало бяха добре настроени към нея. Въпреки сериозността на дебата Калас съумя и да се пошегува. В отговор на въпрос с какво е по-различна от предшествениците й на поста на дипломат номер едно на ЕС, тя заяви: „Просто съм различна. Следващите пет години ще покажат“.

Въпреки силното й представяне, оценката на Калас беше отложена като част от отлагане на оповестяването на оценките на всички шестима кандидати, представили се на 12 ноември. 

В същия ден беше изслушана и румънската кандидатка за еврокомисар Роксана Мънзату, чието представяне беше отразено подробно в емисия „Балкани“ на БТА. Оценката на румънката също беше отложена.

„Отлагането в пакет“ на оценките на шестимата кандидати за заместник-председатели на ЕК се дължеше на противоречията между десноцентристите, левоцентристите, либералите от центъра, крайнодесните и Зелените основно по отношение на Фито и на Рибера, а отчасти и на Сежурне. 

А междувременно френският президент Макрон прие Калас в Елисейския дворец и обсъди с нея приоритетите на ЕС, продължаването на подкрепата за Украйна и  икономическия суверенитет на континента. Двамата говориха и за ситуацията в Близкия изток, отношенията с Китай и Индо-тихоокеанския регион, партньорството с Африка и с източните съседи на ЕС, отбелязва Франс прес.

В нощта на 20 срещу 21 ноември стана ясно, че с много усилия съставът на бъдещата ЕК е одобрен в ресорните европарламентарни комисии, обобщават Франс прес и АНСА. Това стана възможно благодарение на споразумение, постигнатото между десноцентристите, либералите от центъра и социалдемократите в ЕП. Договорката включва и запазването на един от заместникпредседателските постове в ЕК за крайнодесния Фито. Европейските Зелени обаче не бяха удовлетворени от тази част от сделката и казаха, че ще гласуват срещу нея. До последно всъщност и социалдемократите в ЕП бяха разединени по въпроса за Фито, като френските социалисти настояваха да не се постига споразумение относно състава за еврокомисията, ако Фито запази поста си на неин заместник-председател. Италианската премиерка Мелони пък приветства поста, поверен на Фито и подчерта, че той означава, че Италия е върнала централната си роля в Европа.

Постигнатото споразумение между десноцентристите, социалдемократите и центристите в ЕП относно състава на ЕК избягва риска от вакуум в управлението в Брюксел в момент, в който от другата страна на Атлантика Тръмп обявява номинация след номинация в бъдещата си администрация. Избирането на Тръмп налага Европа да говори пред САЩ със силен глас, а затова й е нужна и нова ЕК преди встъпването в длъжност на Тръмп, което ще бъде през януари догодина.

В постигнатото в нощта на 20 срещу 21 ноември споразумение  между десноцентристите, социалдемократите и либералите от центъра фигурира и обещанието трите европарламентарни групи да работят заедно по един конструктивен начин, за да защитават европейските ценности в ЕП, отбелязва Франс прес. Левицата и центърът поискаха от десноцентристката Европейската народна партия и ангажимент, че няма да създава общ фронт с крайната десница, както например се случи на 14 ноември, когато такъв фронт имаше с цел смекчаване на законодателство за обезлесяването, отбелязва Франс прес.

От изслушванията, проведени преди 12 ноември, само унгарският кандидат Оливер Вархей, смятан за гласа на Виктор Орбан в Брюксел, не получи незабавно положителна оценка в ресорната комисия, която го изпитваше. Той трябваше да отговори писмено на допълнителни въпроси на евродепутатите. Съгласно постигнатото в нощта на 20 срещу 21 ноември споразумение се очаква мандатът на Вархей да бъде ограничен, съобщи групата на центристите в ЕП „Обнови Европа“.  Въпросите, свързани с репродуктивното и сексуалното здраве, ще бъдат поверени на белгийската кандидатка за еврокомисар Хаджа Лабиб,  която е от „Обнови Европа“. Групата „Патриоти за Европа“, която не е част от споразумението, сключено в нощта на 20 срещу 21 ноември, и която е трета политическа сила в ЕП, коментира, че постигнатите договорености подкопават процеса на предварително изслушване на кандидатите и са плод на непрозрачни решения и на „ мръсни сделки“. Оливер Вархей е представител на тази европарламентарна група, създадена по инициатива на унгарския премиер Орбан. Зелените в Европарламента също говорят за „дребнави договорки“ между водещите европарламентарни групи в ЕП, допълва Франс прес.

Гласуването в ЕП на състава на ЕК на 27 ноември все още може да поднесе изненади. Интересно е например как ще гласуват тогава депутатите от европейската формация „Европейски консерватори и реформисти“, оглавявана от италианската премиерка Мелони. При преизбирането на Фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕК почти всички евродепутати от тази формация не я подкрепиха, припомня АНСА. Още когато кандидатурата й беше издигната на среща на върха на евролидерите през юни, Мелони се въздържа от подкрепа за германката. Пак тогава Мелони гласува срещу издигането на кандидатурата на Калас за дипломат номер едно на ЕС. Но пък италианският кандидат за еврокомисар Рафаеле Фито е от „Европейските консерватори и реформисти“, което предполага, че сега те ще гласуват в подкрепа на предложения състав на ЕК.

Постигането на политически баланс на национално и на европейско ниво е нещо сложно и деликатно. Най-красноречив пример в тази насока е Италия. Там управляващата коалиция е съставена от „Италиански братя“, „Форца Италия“ и „Лига“. Трите партии се явяват заедно на местни и областни избори. Но не се явиха заедно на европейските избори. Както и преди тях, и сега, след тях, те се озоваха в три различни европолитически семейства. „Италиански братя“ е в „Европейските консерватори и реформисти“, възприемани като твърдо консервативни и крайнодесни. „Форца Италия“ е от Европейската народна партия, възприемана като умерена десница. „Лига“ е част от „Патриоти за Европа“, възприемани като крайнодесни, суверенисти и националисти.

В Италия основната левоцентристка сила –  Демократическа партия, е в опозиция на управляващата обединена десница. Но в ЕП Демократическата партия е в европарламентарното семейство на „Социалистите и демократите“, което е на второ място по големина в Европарламента. Европейската народна партия, „Социалистите и демократите“ и „Обнови Европа“ формират така нареченото „мнозинство Урсула“, подкрепило през юли Фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕК. По-голямата част от „Европейските консерватори и реформисти“ и „Патриоти за Европа“ гласуваха тогава против. Това означава, че част от управляващите в Италия, а  именно „Форца Италия“ на италианския вицепремиер и външен министър Антонио Таяни, и основната опозиционна сила в Италия – Демократическата партия, се обединиха през юли за обща кауза в ЕП, на която се противопоставиха друга част от управляващите в Италия, а именно „Италиански братя“ на премиера Мелони и „Лига“ на вицепремиера и министър на инфраструктурата Матео Салвини.