Независимият кандидат суверенист Калин Джорджеску и премиерът социалдемократ Марчел Чолаку отиват на втория кръг на президентските избори в Румъния според неокончателни резултати, обявени от Постоянния изборен орган (ПИО) след централизиране на 90 процента от протоколите в страната, съобщават румънските медии.
Те определят като „изненада“ и „сътресение на политическата сцена в Румъния“ класирането на Джорджеску, който в повечето предишни анкети за намеренията за вот показваше доста по-ниски резултати и оставаше извън челната петица.
„Шок и ужас“ не е преувеличение за политическата сцена в Румъния след резултатите от президентските избори, коментира новинарският сайт Хотнюз.
62-годишният Джорджеску е противник на НАТО.
Той е бивш член на крайнодесния опозиционен „Алианс за обединение на румънците“. Джорджеску напуска партията през 2022 година, след като високопоставени членове на политическата формация твърдят, че антинатовските му и проруски позиции вредят на имиджа на партията.
Калин Джорджеску е един от четиримата независими кандидати в президентската надпревара, като успехът му не беше предвиден, въпреки отчетеното нарастване в подкрепата към него през последните седмици.
Според Хотнюз Джорджеску е имал силна кампания в ТикТок, където много от клиповете му са станали изключително популярни. Само преди няколко дни Централното избирателно бюро обаче реши, че всички негови публикации в тази мрежа в рамките на предизборната кампания трябва да бъдат изтрити, защото не съдържат задължителната маркировка с изборния кодекс, пише БТА.
Подреждането на кандидатите според последните резултати от гласуването в страната при 90 процента обработени протоколи е следното:
Калин Джорджеску (независим) – 22,04 процента
Марчел Чолаку (СДП) – 21,19 процента
Елена Ласкони (ССР) – 16,55 процента
Джордже Симион (АУР) – 14,5 процента
Николае Чука (НЛП) – 9,41 процента
Мирча Джоана (независим) – 5,98 процента
Келемен Хунор (ДСУР) – 5,25 процента
Частичните резултати от вота на диаспората след централизиране на над 51 процента от протоколите в чужбина показват следната класация:
Калин Джордеску – 39,13 процента
Елена Ласкони – 28,24 процента
Джордже Симион – 12,15 процента
Николае Чука – 6,22 процента
Мирча Джоана – 5,12 процента
Марчел Чолаку – 3,71 процента
Според данни на ПИО румънците с право на глас са над 19 милиона, като близо един милион са живеещите в чужбина гласоподаватели, чието гласуване започна в петък и продължи до неделя.
Избирателната активност е била 52,40 процента, сочат данни на Постоянния изборен орган.
Общо 13 кандидати се бореха за президентското кресло в двореца Котрочени, което предстои да бъде освободено от настоящия десноцентристки президент Клаус Йоханис след изтичането на втория му петгодишен мандат. В бюлетините обаче бяха отпечатани 14 имена, тъй като лидерът на партия „Силата на десницата“ Лудовик Орбан реши да се оттегли около седмица преди вота, обявявайки подкрепата си за лидерката на Съюз за спасение на Румъния Елена Ласкони.
Друга кандидатка – противоречивата евродепутатка Диана Шошоака, не беше допусната до участие в изборите, след като Централното избирателно бюро на Румъния отхвърли кандидатурата й през октомври. Това стана след решение на Конституционния съд в този смисъл.
Това са деветите президентски избори от падането на комунистическия режим в страната през 1989 г. През последните 35 години Румъния беше управлявана от четирима президенти: Йон Илиеску, Емил Константинеску, Траян Бъсеску и Клаус Йоханис, напомня Евронюз Румъния.
Президентският мандат в Румъния е петгодишен, а конституцията не позволява повече от два мандата на този пост. Държавният глава има полуизпълнителна роля, която включва ръководството на въоръжените сили и председателството на Върховния съвет за отбрана, който взема решения за военната помощ. Президентът също така представлява страната на срещите на върха на ЕС и НАТО и назначава министър-председателя, висшите съдии и прокурори, както и ръководителите на тайните служби, отбелязва Ройтерс.
Вторият кръг на президентските избори ще се състои на 8 декември, а между двата кръга – на 1 декември, ще се проведат парламентарни избори.
