Служебният кабинет представи Годишния доклад за здравето на гражданите за 2023 година, според уведомление от пресцентъра на Министерския съвет. Резултатите показват, че през 2023 година се наблюдава незначително нарастване на раждаемостта, като броят на новородените е с 1% повече в сравнение с миналата година.
Средната продължителност на живота започва отново да се увеличава и след като епидемията от COVID-19 отмина, тя достига 73,5 години, въпреки че все още е по-ниска от средната за ЕС, която е 81,5 години. Данните показват, че България все още държи рекорда за най-висока смъртност в ЕС, независимо от значителното намаляване на общата смъртност в сравнение с предходните години. Намалението на смъртността е резултат от намалелите случаи на COVID-19, посочва докладът.
Основната причина за смъртност в България остават заболяванията свързани с кръвообращението (61.1%), последвани от раковите заболявания (16.5%) и проблеми с дихателната система (4.9%). През 2023 година коронавирусът заема девета позиция сред причините за смъртност с 1.0%, показват статистиките.
Нивото на детската смъртност (4.9%о) остава почти без промяна от 2022 г. (4.8%о) и е по-високо в сравнение със стойността за ЕС (3.2%о). Продължава положителната тенденция за намаляване на перинаталната, неонаталната и постнеонаталната смъртност. Също така, майчината смъртност намалява през 2023 г., според доклада. Заболеваемостта от злокачествени новообразувания остава стабилна в сравнение с предходните години, но остава значително по-ниска от нивата от 2019 г. Най-честите случаи включват рак на млечната жлеза при жените, рак на мъжките полови органи и рак на органите на храносмилането.
През последните години в България се наблюдава устойчиво намаление на случаите на активна туберкулоза, от 39,1 на 100 000 през 2006 г. до 13,5 на 100 000 през 2023 г. Най-честите причини за хоспитализация продължават да са свързани с болестите на сърдечно-съдовата система (10.0%), проблеми с храносмилателната система (7.7%), травми, отравяния и други последствия от външни причинители (6.8%), които заедно представляват 57,9% от всички хоспитализации.
Докладът анализира и действията за защита на общественото здраве, както и държавния контрол за здравеопазване, включващ изпълнението на националния имунизационен план, програми и проекти в сферата на общественото здраве. Обсъждат се рискови фактори, свързани с начина на живот, включително тютюнопушенето, консумция на алкохол, нездравословно хранене и недостатъчна физическа активност, които създават риск от повишени нива на заболеваемост и смъртност от хронични незаразни заболявания.
Общите изводи относно състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не достигат необходимите стандарти в сравнение с данните от други държави. Въпреки проведените значителни усилия и постигнатите положителни резултати, все още не може да се постави висока оценка на здравето на нацията. Хроничните незаразни заболявания остават сериозно предизвикателство, представляващи основна причина за смъртност и намалена работоспособност.