Изискана вила, разположена в мирен парк близо до Каспийско море в Баку, представя малко позната част от историята на фамилия Нобел. Най-известният член на семейството, Алфред, остава в историята с откритията си в областта на експлозивите и създаването на наградите, които всяка година награждават изключителни личности в съвременната наука.
Инженери, изследователи и предприемачи, като Имануел Нобел и неговите синове – Роберт, Лудвиг, Алфред и Емил, оказват значително влияние върху индустрията в Европа в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Имануел Нобел е изобретил подводни мини и е имал бизнес в Стокхолм и Санкт Петербург. Историята на семейството с Царска Русия започва по време на Кримската война, когато доставят оръжия на руската армия.
Роберт и Лудвиг Нобел пристигат в Баку в търсене на качествени дървени материали, но скоро осъзнават възможностите на петрола и през 1879 година основават в града петролната компания „Бранобел“ (Branobel).Това разказа гидът в музея на братя Нобел, който е основан от частна фондация в Азербайджан в началото на 21-ви век.
С насърчение от своя брат Лудвиг, който е президент на „Бранобел“ до смъртта си през 1888 г., Роберт купува фирма за производството на керосин. Алфред не посещава Баку, тъй като работи основно в Санкт Петербург и Швеция, но акциите му от компанията представляват около 12 процента от финансирането на Нобеловите награди. „Бранобел“ поставя основите на руската нефтена индустрия и става най-голямата нефтена компания в страната, добивайки 50 процента от световното производство на масло. За транспортиране на суровината до рафинериите, братята внедряват първите петролопроводи и вагони-цистерни. До началото на 20-ти век, близо 30 000 души работят в техния нефтен бизнес.
Семейството си набавя парцел земя на брега на Каспийско море в малко населено място близо до Баку, известно като „Черния град“ заради изобилния петрол. Там между 1882 и 1884 г. строят свой дом, наречен „Вила Петролеа“.
Известни със своето добро отношение към служителите, братя Нобел основават училище за децата на своите работници, сред които има както местни хора, така и експерти от Швеция и други европейски нации. В началото на 20-ти век те вече поддържат училище за 150 деца на служители. Синът на Лудвиг Нобел – Имануел, се заема с построяването на нова училищна сграда, в която сутрин и следобед учат деца, а вечер се провеждат курсове за повишаване на квалификацията на служителите, както и обучение по чужди езици. Семейството също така изгражда болница, театрална зала, спортни площадки и жилища за инженерите и работниците. Работниците имат право да делят печалбите на компанията – иновация за времето си.
След смъртта на Лудвиг, управлението на компанията поема 28-годишният Имануел, който успява да докаже своите способности като успешен бизнесмен, въпреки съмненията на чичо си Алфред. Той се налага като един от ключовите индустриалци в Русия с тясна връзка с царския двор и финансовите кръгове, и става член на Руската централна банка.
С настъпването на революцията през 1917 г. идва и краят на руската епопея на фамилия Нобел. Промишленият комплекс и „Вила Петролеа“ са национализирани от съветската власт в началото на 20-те години на миналия век, а членовете на семейството и повечето от чуждестранните им служители успяват да се изтеглят в безопасност, маскирани с бурки като мюсюлмански жени, следвайки съветите на местните хора.
Лимонада на Нобел е оставена да рухне, докато през 2003 г. частна фондация не поема възстановяването й. Процесът стартира през 2005 г., а през 2007 г. фондацията кани семейството Нобел за откриването на музея. В него са експонирани оригинални предмети, използвани от шведските индустриалци и техните роднини – бюро, камина, телефон (един от първите в Баку), маси и столове, самовари, музикални инструменти и картини. Много от експонатите са предоставени от местни жители, потомци на работниците от „Бранобел“, на които семейството раздава своите притежания преди да избяга. Днешни потомци на рода са дарили за експозицията семейни снимки, родословно дърво с изображения и лични вещи. В музея на братя Нобел „Вила Петролеа“ също са изложени екземпляри от дипломите, получавани от лауреатите на Нобеловата награда, учредена от Алфред Нобел, а в двора на сградата е поставен негов паметник, разположен до елегантен фонтан.
В къщата има и стенен часовник, подарен на Лудвиг Нобел от местния нефтен бизнесмен Зейналабдин Тагиев. Те двамата са били добри приятели, разказва гидът в музея. Азербайджан уважава Тагиев като едно от най-влиятелните си национални лица. В къщата му в централната част на Баку, национализирана от съветската власт през 1920 г., днес се намира Националният исторически музей на Азербайджан, който носи неговото име. В сградата са реставрирани част от личните покои на индустриалеца, който, въпреки че е бил неграмотен, е ценял образованието и е финансирал не само членовете на семейството си, но и всеки, желаещ да учи. Тагиев основава в Баку и първото светско училище за момичета в Близкия изток.
Сградата на училището на Нобел също е обновена и днес там учат 1200 деца в държавно училище.
На терена на бившия „Черен град“ сега властите в Азербайджан изграждат нов и модерен район, наречен „Белия град“, който трябва да подчертае съвременните амбиции на страната, а в семейния дом на братя Нобел се провеждат събития на индустриалци от нефта и клубни срещи.
