Предварителните данни и оценки на Министерството на финансите показват, че бюджетният дефицит е намалял с около 300 милиона лева, достигайки 3,7 милиарда лева на касова основа към края на ноември. За сравнение, в края на предходния месец дефицитът е бил 3,96 милиарда лева.
Очакваното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за края на ноември представлява 1,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
Основната причина приходите от бюджета през ноември да надвишават разходите с 300 милиона лева са по-високите постъпления от корпоративни данъци. Много от данъчно задължените лица са подали декларации за промени в размера на авансовите вноски до крайния срок 15 ноември 2024 година, което е довело до значителни постъпления през този месец, посочват от финансовото ведомство.
В допълнение към редовните месечни разходи за персонал и социални плащания, през ноември беше изплатен и последният транш от 125 милиона лева в подкрепа на земеделските стопани, засегнати от икономическите последици на руската агресия срещу Украйна, уточняват от Министерството на финансите.
Намаляването на дефицита на месечна база се наблюдава след ускорен ръст през предходните месеци. Например, в края на август той е бил 1,681 милиарда лева, през септември е нараснал до 2,820 милиарда лева, а през октомври е достигнал 3,96 милиарда лева.
В мотивите на законопроекта за държавния бюджет за текущата година е предвиден индикативен дефицит по КФП за годината в размер на 6,2 милиарда лева (3% от прогнозния БВП в рамките на бюджета).
Предварителните оценки за изпълнението на бюджета към края на ноември идват на фона на оценката на Европейската комисия, публикувана миналата седмица, относно искането на България за второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. ЕК предупреждава, че част от плащането или целият размер може да бъде замразен поради незадоволителни резултати по ключови реформи. Искането за средства е в размер на 653 милиона евро или около 1,3 милиарда лева.
Основни параметри на КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2024 година се предвижда да достигнат 65,2 милиарда лева, което е 86,7% от годишните разчети. В сравнение с ноември 2023 г., постъпленията по КФП са нараснали с 5,1 милиарда лева (8,5%), като повечето от този ръст идва от данъчно-осигурителните приходи, които са увеличени номинално с 5,6 милиарда лева (11,8%), и от постъпленията по частта на помощите и даренията (главно грантове от ЕС), които са нараснали с 0,8 милиарда лева. В сравнение с предходната година, неданъчните средства са намалели с 1,3 милиарда лева (12,5%), предимно поради по-ниските приходи от дивиденти и продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Разходите по КФП (включително вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2024 г. са в размер на 68,9 милиарда лева, което представлява 84,6% от годишните разчети. Увеличението на разходите се дължи основно на социалните разходи, след увеличението на пенсиите, влезли в сила от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и на разходите за персонал, след повишенията на заплатите на учителите и служителите от други администрации.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена до 30 ноември 2024 г. от централния бюджет, е 1,4 милиарда лева, в съответствие с действащото законодателство относно ресурсите на ЕС.
