“Смятам, че е време да инициираме общ план, който обединява българските политици, за придобиване на нов научноизследователски кораб за България“. Тази заявка направи генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев по време на втората панелна сесия на международната конференция, посветена на устойчивата политика в Европа, акцентирайки на полярната наука, проведена днес в СУ.
“Сегашният кораб, който ползваме, е с доста напреднала възраст. Необходимо е да погледнем към бъдещето. При обсъждането на плаването, трябва да се планира за поне 10 години напред, като създадем проект за новия научноизследователски кораб и да обмислим как ще бъде изграден. Този процес би трябвало да включва търгове, на които да се даде възможност на българските корабостроители, както и на консорциуми между български и чуждестранни компании“, подчерта Кирил Вълчев.
Според него, учените и политиците в България трябва да се стремят към дългосрочна визия. Той също подчерта, че е важно да се погледне и към научното оборудване на новия кораб, изхождайки от опита, който България има, и сравнявайки го с наличното оборудване на другите научноизследователски кораби в Европа.
Кирил Вълчев добави, че страните от Европейския съюз, притежаващи научноизследователски кораби, са между 6 и 8, което показва, че България все пак е в горната част на диапазона в ЕС що се отнася до научна инфраструктура, способна да събира нужната информация, обсъдена по-рано на събитието.
“Всички медии трябва да се ангажират с подпомагане на инициативата, тъй като медийната подкрепа беше ключова за решението за закупуване на текущия кораб. Ако проявим дългосрочно мислене, е необходимо да започнем разговори не само за новия кораб, но и за изграждане на нова база за България, вече на самия континент Антарктида“, добави той.
“Антарктида може да се окаже модел за човешко сътрудничество, и също така за сътрудничество между българите. Това е явен пример, в който виждаме, че работата ни в подобни проекти не трябва да спира. Също така, той би могъл да служи като пример за българските политици, защото в случая с текущия кораб, е видно, че едно правителство може да иницира проекта, друго да го продължи, а трето да осигури финансирането на следващата експедиция и всички участници да работят в синхрон“, подчерта директорът на БТА.
Той акцентира на необходимостта всички научни организации, Софийският университет, други университети, Българската академия на науките, държавните институции, неправителствените организации, частните компании и медиите да обединят усилията си около инициирането на проект за нов научноизследователски кораб на България.
