ВИЗИТКА : Илия Лингорски е Председател на Българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество, основана през 1946 г. Като заместник-министър на финансите отговаря за работата и затварянето на последната глава от преговорния процес за присъединяването на България към ЕС “Политика по конкуренцията”. Бил е подуправител за България в МВФ и Председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Член е на Университетския съвет на Американския университет в България и Председател на УС на Европейския институт за стратегии и анализи.
След речта на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за “Състоянието на Съюза” ( 13.09.2017 г.) пред Европейския парламент в подражание на традиционните речи с този надслов на американските президенти, някои анализатори и общественици у нас се изкушиха веднага да видят в думите на главния комисар желаното потупване по рамото и подкрепа за България. Каква е реалността? Тя не би моглa да бъде нещо повече от въпросните желания. Най-малкото, защото въпросът не зависи от Комисията, а от държавите и Съвета. Ентусиазмът наш бързо и очаквано бе охладен от правителствата на Германия, Австрия, Холандия, които просто потвърдиха последователната си позиция, че избирателите им не желаят нови членове нито на Шенгенското пространство, нито на Еврозоната, преди да се решат други въпроси и проблеми. А решаването на тези проблеми изисква години.
В изказването на Жан-Клод Юнкер за включване на всички в Еврозоната и Шенген след напускането на Великобритания, колкото и добронамерено да е то, има ред проблеми за разчитане, проблеми, много важни, защото Юнкер е съвсем наясно с реалностите.
Да започнем с посланието с изричното споменаване на България и Румъния. Това послание, добре е да има яснота, не е подкрепа за България или Румъния ( въпреки че вербално изглежда така, а и така ще бъде оценявано поне от приятелите му на власт в София). По този въпрос толкоз. Засега.
Иначе думите на Юнкер днес са насочени най-вече срещу Лондон, той е категоричен : Брекзит означава Брекзит и при това този Брекзит трябва да стане бързо. Защото след като ЕС се освободи най-после от Великобритания, ще може да започне процесът на федерализация около Еврозоната и изграждането на обща отбранителна политика с общо европейско финансиране. ( Стане ли това реалност, то Тачър, и да беше права когато приближените й я изгониха от Даунинг стрийт, днес тя ще е победена повторно, post mortem и окончателно).
Великобритания е пред тежко изпитание, особено за партията на торите, което скоро може да премине в рязък завой наляво. Наследничката на Желязната лейди на Номер 10 днес, май , само подготвя законите, с които, утре ще управлява по-скоро друг, Джеймс Корбин, както се очертава. Пред Корбин предшествениците на Тачър от лейбъристката партия Харолд Уилсън и Лорд Калахан, а да не говорим за Тони Блеър и Гордън Браун, изглеждат като крайно десни косерватори.
В същото време, традиционно лявата като цяло Европа прави лек и мек завой на дясно. Мотивите не са идеологически, а идват от реалностите. За Франция е важно да осъществи фискално преливане от Германия, за да може да спаси икономиката си и да направи поне опит за реформа на пазара си на труда. За Германия това вече изглежда по-приемливо и дори наложително – с цел да бъде спасена Еврозоната ( и Съюзът), което е от жизнено значение за немската икономика и търговската й зона. Естественият път за такъв фискален трансфер би бил поставяне на началото на обща европейска отбранителна политика с общоевропейско финансиране, по-общ европейски военно-промишлен комплекс и общи европейски въоръжени сили. За това ЕС има силен и настоятелен партньор в лицето на САЩ, мотивираща заплаха от страна на Русия, остава и нерешимият засега проблем с ислямисткия тероризъм. От друга страна за германците продължава да е немислимо да бъдат войници и нашественици, което и за останалите от западната част на континента също не е особено популярно.
В Източна Европа нещата изглеждат иначе — макар нашите страни да не могат да се надяват на бързо прехвърляне на инвестиции в европейски ВПК от страна на германските, френските, белгийските и холандските концерни и банки, то ролята на войници тук е желана и популярна.
Италианците пък резонно настояват и предлагат добри идеи за по-скорошно изграждане на обща система за отбрана и контрол на европейските граници, което е важно и за нас. Изглежда, че му идва времето Европа от картел за стоманата и въглищата, разпрострял се с годините върху цялата енергетика и тежка индустрия, автомобилостроенето, земеделието, банковото дело и дори услугите, да започне ускорено да еволюира във федерация по американски образец.
Какво означава всичко това за България? Българските властимащи, както личи, свързано с Европа, не се интересуват от друго освен да получават и да разпределят еврофондове, да не плащат за нищо и да получават публично потупвания по рамо от “големите началници”.
Що се отнася до Еврозоната : на този етап няма нито една страна, която да желае ускорено присъединяване. Дори повечето българи по-скоро не желаят това, плашени и уплашени, че еврото ще им удвои цените или че ще трябва “да плащат за гърците”.
Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния не се надпреварват кой да е пръв в Еврозоната. Нeслучайно от Европейската комисия заявиха неотдавна, че планират след Брекзит да направят “предложение, на което не може да се устои” към някои страни в ЕС за приемане на еврото. За да няма заблуди какво точно се има предвид, комисар Московиси поясни : „ както се казва във филмите“. Изразът, за който помни, е от конкретна филмова поредица, от поредицата “Кръстника”, на чийто език това значи “прави каквото ти казвам, или ще те убия”.
Дори само повърхностен прочит на публикувания по-рано от Брюксел “Документ за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз” показва, че комисарите и началниците имат точно това предвид — поне икономически.
Наш Бай Ганьо и друга лесна за обработване нашенска маса потъват в страхове, че животецът им ще поскъпне, ако ще трябва да се плаща в евро. Хем келепир не се види, хем отпред – пак неизвестност – някакъв Валутен механизъм II. Не знаеш какво иде, какво е това. Значи…не!, никакво влизане, освен, ако не ни вкарат насила.
Страхове, свръхудобни за властово бездействие. Няма какво да се хабят време, усилия, дори и само просветителски. А би трябвало, трябва за да е ясно : че животът и развитието на България извън границите и механизмите на Еврозоната се очертават мизерни, без каквато и да било възможност за отстояване на необходимите нам като регион промени и реформи на общия паричен съюз, промени и реформи като цяло, по които, щем или не щем, вече играем.
Ползите от приближаване и присъединяване към Еврозоната са безспорни – котва и гаранция за реформи, промяна на неспособната банкова регулация, довела до възхода и колапса на КТБ. По-евтин и достъпен финансов ресурс за бизнеса и сигурност за чуждестранните инвеститори, чрез които да постигнем необходимите ни ускорено развитие и конвергенция с по-напредналите.
Сериозни, много важни са аргументите. Но уви, колкото и да бъдат повтаряни, комай трудно ще хванат декиш в мнителната и много лъгана от политиците българска душа. И, което е още по-жалко, тази битка за тази душа никой с власт не я води, не иска дори я започне.
Ако българските политици чакат само еврофондове и не използват всяка възможност за активно придвижване на страната ни към ядрото на Европа, не само на думи, ще обрекат всички нас и страната ни на безвремие и изоставане. Европа и Еврозоната могат спокойно без България, докато България не може без тях. Геополитическата реалност, колкото и да е сложна, днес е по-добра от всякога за страната ни и открива много нови възможности, които обаче изискват усилие, разум и компетентност за да бъдат осъществени и превърнати в капацитет и развитие. Жетвата е изобилна, а работниците малко…
