В съвременния свят пред мъжете и жените стои задачата да изградят партньорство, в което „ние“ да е по-важно от „аз“, сподели писателката Виктория Бешлийска пред БТА в град Велико Търново. Тя, известна с романите си „Глина“ и „Сърце“, посети Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, за да представи новата си книга „Нишка“.
Романът описва живота на Мария, която се завръща в родния си край – град Елена, където чрез нишката на известния котленски килим открива връзките с историята на шест жени – три от които са нейни роднини, а останалите три – непознати. Осъзнава, че спомените от един ден обхващат 130 години история и че всеки от нас носи не само своите предци, но и своите наследници, заявява издателството в описанието на произведението.
В интервю за БТА Бешлийска разказа за вдъхновението зад „Нишка“, историите, вплетени в сюжета, и за жените, вдъхновили книгата. Тя обсъди как реалността се преплита с художествената измислица и защо е избрала седем основни женски персонажа. Писателката подчерта важността на ролята на авторите в опазването на българския език, традициите и семейните ценности, и сподели своите наблюдения от срещи с ученици, както и посланията си към читателите.
Ето и пълният текст на интервюто:
Госпожо Бешлийска, каква е причината за написването на романа „Нишка“?
– Това, което ме вдъхнови да напиша тази книга, беше желанието ми да свържа различни съдби в един общ разказ, част от които да са свързани с моето семейство и майчиния ми род от Елена. Еленският Балкан е мястото, в което съм израснала и с което съм дълбоко свързана. Писането на този роман беше ново и уникално преживяване за мен, заради нестандартната структура на повествованието. Разказът се движи като нишка през основата на килима, което направи творческия процес значително по-вълнуващ в сравнение с предишните ми произведения.
Историята в „Нишка“ обхваща 130 години. Какво искате да предадете за този период?
– Винаги съм била впечатлена от живота на нашите баби и прабаби. Аз сама съм била част от свидетелстването на наследството, което те са оставили на нашите майки и баби. Личните ми преживявания най-силно подтикнат разказа. Исках да почета спомена за тези жени, понеже се отдалечаваме от техните навици и начин на живот. Дори чрез малките неща можем да видим колко много се е променил животът ни и как нагласите ни се трансформират. Някога българките са били изключително силни, справяли са се с трудностите, дори когато мъжете им отсъствали дълго време. Днес, 130 години по-късно, ситуацията изглежда подобна, но семейните ценности и разбирания се променят. Все по-често ставаме свидетели на разпад на семействата и затова опазването на семейството и неговите ценности е предизвикателство на нашето време. Аз смятам, че това е основният проблем на съвременността – разбитата семейна структура и функционалните отношения, от които произтичат егоцентризъм и изолация. Настоящето предизвикателство е мъжът и жената да работят в партньорство, където „ние“ надделява над „аз“, като се допълват, а не изключват взаимно.
В каква степен романът базира на реални събития от Вашата семейна история?
– Магията на историята е в това, че читателят може да се запита постоянно какво е истинно и какво е художествена добавка. В „Нишка“ разказът се движи между реални събития и художествени измислици, стремейки се да достигне до сърцето на читателя.
Защо избрахте да включите точно седем силни женски персонажа в романа?
– Когато реших да пиша книга, посветена на жените от Еленския Балкан, знаех, че тя ще бъде базирана на личния ми опит и историите на жените от моето семейство, но включих и други жени от района, чиито истории се оказаха сходни. Спирам се на числото седем, тъй като то носи както божествена, така и женска символика. Изразява посоките на света и кръстовете, както и фазите на Луната, които са свързани с женската природа и цикличността на живота.
Смятате ли, че запазването на чистотата на българския език е Ваша мисия?
– Всеки автор носи голяма отговорност към думите, с които работи. Интересът ми към старите думи произтича от наследството, което нося. В семейството ми се говорят два диалекта – черпещият истина от майка ми, свързан с Елена, и северният, от баща ми, който е от село Гиген. Думите и тяхната сила винаги са били част от живота ми. Споделянето на тези думи е важно за мен, тъй като не искам знанието да остава заключено у мен. Това е нишката на езика.
Смятате ли, че българската литература е на възход?
– Наблюдаваме възраждане на българската литература след дълъг период на застой, когато чуждестранната литература доминираше. По този начин гласовете на българските автори се заглушиха. Радвам се, че сега пак можем да творим за българските читатели и е важно да подходим отговорно към смисъла и чистота на езика.
Често посещавате училища. Какво най-важно искате да предадете на децата?
– Въпросите, които задават учениците, показват тревожността, която ги заобикаля. Технологиите са част от причините, но и ние, родителите, също допринасяме за тяхното объркване, често без да ги подкрепяме. Искам да им кажа да развиват своите сетива, защото технологиите ни отдалечават от реалността. Те трябва да се върнат в телата си чрез изкуства, спорт и хобита, за да разширят своя потенциал и душевен свят.
Какво послание искате да отправите към читателите си и обществото в цялост?
– В края на „Нишка“ включвам кратка формула „Ние съм“, която вярвам, че ще ни помогне да създаваме по-добри отношения помежду си, с по-малко его и повече връзки. Надявам се да успеем да открием нишките, които ни свързват и да осъзнаем какво можем да променим в живота си, за да създадем общности, основаващи се на единение и продуктивност.
Започнали ли сте следващата си книга?
– Не, все още се грижа за новата като за малко дете. Срещите с читатели отнемат много време и енергия, затова е необходимо да бъдеш напълно отдаден на този процес, без да смесваш творческия и социалния си живот.
