България не полага достатъчно усилия, за да защити правата на малцинствата, които живеят в нея, докато в същото време настоява да се гарантират правата на българите в други страни.
Това е едно от заключенията в доклад на комитет към Съвета на Европа, публикуван в края на миналата седмица.
Новината идва на фона на напрежение между България и Северна Македония през последните месеци. Новите управляващи в Скопие имат по-твърда позиция спрямо София и отказват да изпълнят изискване за включване на българското малцинство в македонската конституция.
Това е условие на Европейския съюз (ЕС) по искане на България и е нужно за продължаване на процеса по присъединяване на Северна Македония към ЕС.
Сега Съветът на Европа казва, че въпреки че България държи на това изискване, тя не се справя достатъчно добре в гарантирането на правата на собствените си национални малцинства, пише „Свободна Европа“.
Заключенията са записани в ново становище за България на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Това е конвенция на Съвета на Европа, влязла в сила през 1998 г. Докладът е изготвен още през май, но е публикуван – заедно с коментарите на българското правителство, на 10 октомври.
„Не се наблюдава значителен напредък в изпълнението на препоръките за осигуряване на ефективен достъп до правата на малцинствата, залегнали в Рамковата конвенция“, казват от консултативния комитет.
„Докато България играе все по-активна роля в насърчаването на правата на лицата, принадлежащи към българските малцинства в чужбина, не могат да се наблюдават същите усилия във вътрешен план. Като цяло се установява недостатъчна осведоменост за правата на малцинствата като неразделна част от правата на човека“, продължава докладът.
Какво трябва да се подобри
Критики към България са отправени заради ограниченото финансиране на културни дейности на организации на малцинствени групи и ниското ниво на преподаване на малцинствени езици.
Според Съвета на Европа България трябва да подобри сериозно политиките си, свързани с положението на ромите в страната. Споменават се правата и на други национални и религиозни малицнства като турците, евреите и арменците.
Като незабавни действия комитетът препоръчва България да се справи с проблема с липсата на документи за самоличност при представители на тези групи.
Препоръчва се насърчаване на преподаването на езици, подобряване на жилищното положение на ромите чрез по-добър достъп до питейна вода и електричество, както и осигуряване на ефективна защита от дискриминация, програми за заетост и достъп до качествено образование.
Казусът ОМО „Илинден“
Съветът на Европа критикува България и заради поредица изгубени от нея дела пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от последните години. Част от тях са свързани с отказа на България да регистрира политическата организация ОМО „Илинден“.
Обединената македонска организация (ОМО) „Илинден-Пирин“ беше регистрирана като партия през 1999 г., но регистрацията ѝ беше отнета. Конституционният съд я обяви за противоконституционна с аргумента, че тя се бори за отцепване на част от територията на България.
Оттогава насам България е осъдена от ЕСПЧ няколко пъти заради отказа да регистрира ОМО „Илинден“.
В препоръките си в сегашното становище за България консултативният комитет припомня този случай и настоява България да гарантира правото на сдружение на малцинствата.
В отговора на българското служебно правителство с премиер Димитър Главчев е записано, че България приема „с резерви“ част от препоръките на консултативния комитет.
В частта от писмото, свързана с ОМО „Илинден“, България пише, че този казус се използва за политически цели, а твърденията около него са „необосновани и манипулативни“. Самата организация не е подала необходимите документи и не е отговорила на правните изисквания, за да бъде регистрирана, твърди още българската страна.
Според правителството препоръките на консултативния комитет по този казус излизат извън неговите правомощия и затова България отказва да ги приложи.
Освен по въпроса с политиките на България спрямо националните малцинства, през последните месеци Съветът на Европа разкритикува и други действия на София, свързани с правата на човека и дискриминацията.
През август представители на Съвета на Европа отправиха критики към България заради приетия от българския парламент закон, който забранява обсъждането на ЛГБТ теми в училище.
