Служебното правителство е готово да изтегли проекта си за бюджет, ако депутатите надхвърлят 3% дефицит, колкото е заложено в момента и се изисква като критерий за членството на България в еврозоната.
Това предупреди днес служебният премиер Димитър Главчев в началото на правителственото заседание.
“Това не го е правил друг служебен кабинет, но ние отново поемаме отговорността, защото казваме, че следваме законодателството и се ръководим от интересите на българските граждани. Рамката на бюджета е известна. Тя показва, че ние се стремим към еврозоната, както сме казали още при първия състав на правителството, повишават се доходите на българските граждани и се запазват данъчните ставки на основните преки и косвени данъци. Спазваме си обещанията, които сме дали и това е поредното доказателство”, коментира Главчев днес.
Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов опроверга думите на премиера. Според него законопроект може да се оттегля от вносител само преди първото четене на закона, а тогава промени в него не могат да се правят.
Промените се правят между първо и второ четене и едва тогава може да се промени рамката на бюджета, но правителството няма да може да го изтегли, стана ясно от обясненията на Божанов.
Главчев днес пак казал, че ако дефицитът надхвърли 3% дефицит, правителството ще изтегли бюджета. Вече е премиер от 8 месеца, трябва да знае, че това няма как да стане. Така че да не лъже хората. Дефицитът се променя с предложения след 1-во четене. А по правилник, вносителят може да изтегля законопроект само преди 1-во четене. Така че Главчев като разбере накъде отива дефицитът, вече ще е късно.
Политическите сили, декларирали подкрепа за влизане в еврозоната имат над 121 гласа (и това не включва Пеевски). Да видим дали това е само декларация или ще бъде удържано“, написа той в профила си във Фейсбук.
Междувременно днес стана ясно, че Министерството на финансите се отказва от данъка върху свръхпечалбите на банките. Това се разбра от думите на вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъжда бюджетът за догодина.
„Миналата седмица имаше среща с представители на банките, на която те съобщиха, че всички банки ще плащат и т. нар. „глобален данък“ от 15 процента. Получихме информация, че те ще платят 1,123 млрд. лева през 2025 година, което е значителен ръст върху техните данъци от тази година. Поради тази причина, тъй като МФ не разполагаше с тази информация, се отказахме от данъка върху свръхпечалбите, защото той ще е повече от два пъти по-висок от този, платен през 2024 година“, обясни тя, цитирана от БТА.
Петкова съобщи още, че данъчно-осигурителните мерки ще вдигнат приходите с 8,7 млрд. лева.
Най-голям ефект при приходите идва от данъчните амнистии, за което е нотифицирана Европейската комисия, каза Петкова. Тази мярка е еднократна, но тя ще осигури както приходи в бюджета, така и ще подпомогне бизнеса, защото са натрупани задължения след Covid пандемията, каза министър Петкова. За да бъдат реализирани тези мерки, те трябва да бъдат съпътствани с кредитни инструменти през Българската банка за развитие и другите банки, посочи тя.
Акцизът на тютюна, на алкохола и на бирата също ще бъде вдигнат, каза Петкова. В ЕС се предвижда значително увеличаване на минималния акциз за тютюна и затова предлагаме акцизен календар до 2029 година. Увеличението тази година на тютюневите изделия е 30 стотинки.
„Цифрите за увеличение на акциза на бирата не ги хваща десетичната запетая“, каза Петкова. В момента акцизната ставка е 0,015 лева за литър бира. С увеличение от 1 март 2025 година се повишава с 0,003 лева, а от 1 септември 2025 година – с 0,002 лева.
За един литър алкохол (40 об. процента) акцизът се вдига с 13 стотинки на литър, плюс 2 стотинки увеличение на ДДС върху акциза, което прави 15 стотинки на литър. Това което се пише, че цената на ракията ще се увеличи с два или с три лева, ще е спекулативно увеличение, каза Петкова.
Предлагат се и три мерки, свързани с ДДС. Първата е за прага за регистрация на фирмите. Според нас той трябва да остане 100 000 лева, за да не се създава нелоялна конкуренция, каза Петкова.
Другите мерки са за вдигане на намалените сега ставки на ДДС от 9 на 20 на сто за ресторантьорите и фитнесите, и отпадане на нулевата ставка за хляба. Те бяха въведени като временни мерки заради Covid пандемията.
Считаме, че ставката от 9 процента не се отрази на цените, а те постепенно и значително се увеличиха, каза Петкова.
По отношение на данъка върху подземните богатства останах с впечатление, че няма проблеми, но това не означава, че разговорите не могат да продължат и мерките да не пречат на бизнеса и да не създават социално напрежение, каза финансовият министър. Преди заседанието на НСТС пред сградата на Министерския съвет имаше протест на синдикални организации на миньорите. Те настояват да не се увеличават данъците на компаниите в бранша.
