Доживяхме да влезем в Шенген и да пътуваме свободна из Европа

Днес, след 13 години чакане и много фалшиви обещания, по време на последната среща на министрите на вътрешните работи на ЕС се взе решение за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство от 1 януари 2025г.

На днешното си редовно заседание Съветът на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи“ (във формат министри на вътрешните работи) прие единодушно Решение за отпадне на проверките на вътрешните сухоземни граници за България и Румъния, считано от 1 януари 2025 г. Дългоочакваното решение беше последната стъпка от успешната интеграция на двете страни към Шенгенското пространство.

Едно от най-големите предимства на ЕС изобщо е свободното пътуване в рамките на блока. В основата на безвизовото пътуване е Шенгенското споразумение, от което за момента са част 23 от 27 страни членки на ЕС, както и някои държави, които не са част от съюза.

Шенгенското пространство е едно от основните постижения на европейския проект

Началото му беше поставено през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург – и постепенно се разшири, за да се превърне в най-голямата зона за свободно пътуване в света.

Шенген е името на малко село в Люксембург на границата с Германия и Франция, в което през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение, а през 1990 г. – Шенгенската конвенция.

За държавите, които са част от пространство без граничен контрол по вътрешните граници, това означава, че:

• не извършват проверки по вътрешните си граници, освен в случай на конкретна заплаха
• осъществяват хармонизиран контрол по външните си граници въз основа на ясно определени критерии

Държавите, кандидатки за членство в Шенгенското пространство, трябва да подобрят граничния си контрол спрямо държавите извън тази зона.

13 години мъки

Всъщност оставането на България извън Шенген и Еврозоната за толкова дълго време след влизането ни в Европейския съюз бе най-големият провал, както за политиците и администрацията, така и за цялото българско общество. И този провал имаше дългосрочни негативни последици за страната ни.

Още през 2011 г. Европейският парламент потвърди в докладите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички изисквания, за да бъдат изцяло част от Шенгенското пространство. И Европейската комисия активно подкрепяше този процес. Но 13 години и цели три правителства на Бойко Борисов не успяха да направят така, че страната ни да влезе в зоната за свободно движение, въпреки широко прокламираното и твърде съмнително политическо влияние на ГЕРБ в ЕНП.

Сред причините да останем извън Шенгенското пространство бяха и проблемите с контрабандата и сигурността по границите, през които влизаха стотици хиляди мигранти (не без помощта на граничари и полиция). Нашата граница беше абсолютно пробита и редица страни, оправдано, не бяха съгласни с интегрирането на България. От това, разбира се, страдаха предимно българските граждани.

България и Румъния трябваше да се присъединят към Шенгенската зона през 2023 г. заедно с Хърватия, но тази сделка се провали, след като Австрия възрази, че двете държави не успяват да се справят с рязкото нарастване на мигрантите, пристигащи по западнобалканския маршрут, а Нидерландия се противопостави на влизането на България.

Пробив направи първо правителството на Кирил Петков, което се опита да спре произвола по границите ( припомняме скандалите с БАБХ и т.нар. „златен гьол“). След това, миналата година, правителството на акад. Николай Денков, заедно с Румъния, сключи договор за приемането ни в Шенген – първо по въздух и вода, а после и по суша. Първата част от този договор стана факт през март месец тази година, когато беше премахнат въздушният и морски контрол по границите. Този договор беше иронизиран и хулен по всякакви начини от предишните управляващи, но така или иначе той свърши работа и сега виждаме окончателния резултат.

ПОЛЗИ ОТ ВЛИЗАНЕТО НИ В ШЕНГЕН:

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1,63 млрд. лв. годишно ще има за България, след присъединяването ѝ към Шенгенското пространство по суша.
Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) в специално проучване.

Най-голямата ще е ползата за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв.

Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1,39 млрд. лв. годишно.

Друга полза от присъединяването към Шенген и по суша, ще е елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.

От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите.

Четвъртата полза ще е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно.

При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването, подчертават в доклада си от Института за икономически изследвания.

Преки ползи от присъединяването на България към Шенген ще има и за фиска – икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.

Освен това, влизането в Шенгеското пространство, ще спести много унижения на българските граждани, които вече няма да се чувстват втора категория, докато пътуват из Европа и няма да чакат на различни опашки заедно с руснаците и азербайджанците.

Разбира се, окончателното интегриране на България ще се случи, когато бъдем приети и в еврозоната. Трябва да се отбележи, че в момента отговаряме на абсолютно всички критерии. Остава само политическата воля. И ако в парламента бъде приет един разумен бюджет, който да не поставя на изпитание критериите, най-вероятно следващата година ще приемем еврото. Това ще стане въпреки яростната и по-скрита съпротива от страна на различни партии, политически и икономически субекти. А еврозоната ще бъде от полза най-вече на обикновените хора, а не на политическите и икономически елити в страната.