„Теодорос“ – романът на Мирча Картареску, който препраща към диктаторите от миналото и сегашните „мътни“ времена

Авторът на романа „Теодорос“, румънският писател Мирча Картареску, даде специално интервю за предаването на БНР „Артефир“ в рамките на своето гостуване по повод Международния литературен фестивал и 51-вия Софийски международен панаир на книгата.

Одисеята в посока „Теодорос“ започва преди 35 години, когато Картареску се сблъсква със забравения румънски писател от XIX век на име Йон Гика. В едно от своите писания Гика разказва за едно странно момче от детството му – Тудор, който бил син на слуги, но и бил обсебен от идеята да стане император.

Йон Гика става министър-председател на Румъния, а по време на дипломатически престой в Лондон попада на изследване на Британския музей, съдържащо любопитен артефакт. В кореспонденцията на кралица Виктория е намерено писмо от етиопския император Теуодрос II.

Гика е удивен от приликата между изказа на етиопския владетел, характерен за румънския език през XIX век. Тогава Гига се усъмнява дали този Теуодрос II не е неговият приятел от детството Тудор, сбъднал своята голяма мечта.

Тази история Картареску възприема като роман, който чака да бъде написан, но минават цели 35 години, докато писателят се усеща готов за това дело.

Действието в книгата се простира чак до Етиопия и обхваща география и епоха, в която Картареску не се е сблъсквал от първо лице.

Писателят споделя, че е изпълнил книгата с исторически и етнографски детайли, за да накара читателя да почувства, че чете истина. В същото време Картареску използва и различни похвати, за да разколебае читателите на романа.

Световете в книгата са абсолютно различни – от Влахия, до Соломонов Йерусалим, кралския двор на Великобритания и САЩ. За да се стигне до 2041 година – деня на Страшния съд.

Картареску заявява, че е имал желание да напише един „абсолютен роман – въображаема карта на света“.

Книгата авторът определя като „кабинет на любопитствата“, изпълнен с реални истории, които изглеждат по-скоро сюрреалистично.

Големият лингвистичен залог на романа, по думите на Картареску, е свързан с употребата на архаизми – предизвикателство за преводачите.

Писателят преминава през пластовете на румънския език, използвайки редица архаизми, някои от които се родеят с църковнобългарския език – общ за народите с православна история.

Картареску споделя, че „Теодорос“ е романът, с който постига единодушна реакция сред критиците и читателите.

Романът построен върху архетипа на диктатора и препраща както към сегашните мътни времена, така и към миналото – може да се чете като политическа парабола, но и като исторически сюжет.

„Не само по политически причини, но и по естетически, на читателите вече им досади тази его реалистично-фотографска проза за любовни триъгълници и всекидневен живот, която доминираше през последните 20 години. Хората имат нужда от фантазия и разкази, ориентирани към безкрая“, казва Картареску, според когото историческата литература претърпява възраждане в Източна Европа.