Часове след свалянето на сирийския президент Башар Асад, неправителствени лица от Германия започнаха да намекват, че е време милионите сирийци, намерили подслон в страната (някои от които още от 2015 г.), да помислят за завръщане, съобщава Ройтерс.
Много от тях обаче вече са направили живота си в Германия и не желаят да напускат. Работодатели, синдикати и бизнес асоциации акцентират на важността на тези хора в контекста на сериозния недостиг на работна сила в най-голямата икономика на Европа.
„Да се предложи на трудащите се хора да се завърнат в Сирия, е неразбираемо за мен“, коментира Улрих Темпс, изпълнителен директор на фирма за боядисване и лакиране. „Взехме на себе си ангажимента да подготвим тези работници“, споделя Темпс относно 12-те сирийци, които работят в екипа му от 530 души.
Сред тях е Мохамед Редатотонджи, който пристига в Германия като бежанец през ноември 2015 г. В момента живее в северния град Хановер с жена си, която е дошла по програмата за обединяване на семейства, и трите им деца.
„Интегриран съм тук, в Германия, и завърших обучението си. Тук виждам своето бъдеще“, казва той.
Решението на бившия канцлер Ангела Меркел да приеме 1,5 милиона бежанци, най-вече от Сирия, незабавно предизвика противоречия и мнозина го определят като причина за нарастването на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“.
Оттогава страната е приела над 1,2 милиона бежанци от Украйна, а икономиката се очаква да регистрира спад през 2024 г., което я поставя в неблагоприятна позиция спрямо страните от Г-7.
Миграцията е вторият най-належащ въпрос преди предсрочните избори през февруари, след икономическия растеж.
Някои германски политици предлагат дори да поемат разходите за полетите на сирийците обратно, за да намалят привлекателността на крайната десница. В момента разглеждането на молби за убежище от сирийци е преустановено.
Консерваторът Фридрих Мерц, считан за вероятен следващ канцлер, заяви, че падането на Асад може да даде възможност на сирийците да се върнат, но подчерта, че е рано за окончателни решения.
Въпреки че около 500 000 души, включително майки с деца, остават без работа, сирийците помогнаха за облекчаване на натиска върху трудовия пазар в Германия, където половината от компаниите имат затруднения в намирането на необходимите кадри, според браншови организации.
Близо 43 000 сирийци работят в индустриалния сектор, който (преди забавянето напоследък) беше основен двигател на растежа. Между тях е Салах Садек, който е служител в доставчика на компоненти „Континентал“. Неговата съпруга е направила докторантура в Германия, а децата им ще трябва да променят езика и образователната система, ако решат да се върнат в Сирия.
Садек не изключва възможността да се върне в родния си Дамаск, но смята, че трябва да изминат поне пет години, докато ситуацията в Сирия стане по-ясна.
Изследвания на Института по трудова икономика установяват, че колкото по-дълъг е престоят на човек в Германия, толкова по-вероятно е да има работа. За хора, живеещи повече от шест години в страната, процентът на заетост е над 60%. Те също така са по-малко склонни да напуснат, а тяхната роля в местната икономика и общност става по-забележима.
„Компании, здравни заведения и центрове за грижи разчитат на сирийските работници“, подчертава Зузи Мьобек, комисар по интеграцията в провинция Саксония-Анхалт.
Близо 10 000 сирийци работят в германските болници, което ги прави най-голямата група от чуждестранни лекари в страната, според данни от Сирийското дружество на лекарите и фармацевтите в Германия.
„Ако значителен брой от тях напуснат, предоставянето на здравни услуги няма да се срине, но ще има очевидни пропуски“, заявява Гералд Гас, председател на Федерацията на германските болници (DKG).
В група за сирийски лекари в Германия в социалната мрежа „Фейсбук“, в деня на падането на Асад, 74 процента от 1200 участници посочват, че обмислят постоянно завръщане. Три дни по-късно 65 процента от 1159 участника заявяват, че завръщането е зависимо от обстоятелствата в страната.
