В първите години на войната на Си Дзинпин срещу корупцията, китайският лидер консолидира контрола над най-голямата армия в света, като свали видни генерали от съперничещи фракции и ги замени със съюзници и протежета, лоялни към него.
Десетилетие по-късно, след като извърши структурна ревизия на Народната освободителна армия (НОА) и напълни висшите й редици с негови хора, Си все още е не е свършил в изглеждащата безкрайна борба срещу корупцията.
Подобно на много силни лидери в историята, той все повече се обръща срещу собствените си лоялисти, повечето избрани лично от него.
В края на миналия месец Си освободи едно от най-близките си протежета в армията – негов сътрудник от десетилетия, на когото бе поверено да внушава политическа лоялност на армията и да проверява висшите повишения.
Адмирал Миао Хуа, който е член на Централната военна комисия, бе отстранен поради разследване за „сериозни нарушения на дисциплината“, обяви Министерството на отбраната, използвайки общ евфемизъм за корупция и нелоялност .
Като ръководител на отдела за политическа работа на Централната военна комисия, който наблюдава политическото индоктриниране и назначенията на персонал, Миао е най-старшият член в последната военна чистка на Си. От миналото лято повече от дузина високопоставени фигури в китайската отбранителна институция бяха отстранени, включително последните двама министри на отбраната.
Но никой от тях обаче, не може да се похвали с дългогодишната връзка, която Миао споделя с висшия лидер, датираща от ранната политическа кариера на Си в крайбрежната провинция Фудзиен.
Разследването срещу Миао отваря нов фронт във се по-разширяваща се чистка, която повдига въпроси относно способността на Си да сложи край на системната корупция в армията и да подобри нейната бойна готовност във време на повишено геополитическо напрежение.
През последното десетилетие Си ръководи амбициозната трансформация на китайската армия в бойна сила от „световна класа“, която да може да съперничи на американската армия. Ключова цел на този стремеж към модернизация е да се гарантира, че Китай е готов да се бори и да спечели война срещу Тайван, самоуправляващият се демократичен остров който Пекин твърди, че е негов.
Но падането на Миао подновява въпросите, повдигнати по време на чистките от миналото лято, за това колко доверие има Си в своите висши генерали.
„Това са хората, които биха били отговорни за воденето на война, каза Джоел Вутноу, старши научен сътрудник във финансирания от Пентагона Национален университет по отбрана. „Ако той се опасява, че е привлякъл хора, които не са абсолютно лоялни към него или дневния му ред, това би било огромен проблем.“
Според статистиката на Централната комисия за дисциплинарна инспекция на КПК, миналата година около 610 000 партийни членове бяха наказани за нарушения на дисциплината, като 49 от тях бяха на позициите над заместник-министър или областен управител.
Експерти смятат, че прочистването на Си от дългогодишни негови помощници, разкрива позната дилема за автократите, сред които и неговия предшественик Мао Цзедун, а именно: след като елиминира политическите си съперници, върховният лидер никога не спира да търси нови заплахи за абсолютната си власт- включително сред близкия си кръг.
Още новини от деня – четете тук