Според данни от наблюдението на работната сила за 2023 година, 79,1% от българите на възраст между 50 и 74 години са прекратили активната си трудова дейност след пенсионирането, 16,7% продължават да работят, а 4,2% не са били в трудова заетост при навършване на пенсионна възраст. Тази информация е предоставена от Националния статистически институт (НСИ) и може да бъде намерена в модул „Пенсиониране и участие на пазара на труда“.
Резултатите от изследването са достъпни на сайта на НСИ и са съфинансирани от Европейската комисия.
От хората, продължаващи работа след пенсиониране, 62,8% указват, че работят основно по финансови причини, 31,3% мотивират продължаването си с любов към работата и социалната активност, а 5,9% отговарят с други причини.
Според проучване на Евростат, проведено през 2023 г., 64,7% от пенсионерите не работят или са прекратили работа, а само 13% продължават трудовата си дейност, както показва анализ на трудовата сила в ЕС (EU-LFS).
Най-висок процент на работещи пенсионери се наблюдава в балтийските държави – Естония (54,9%), Латвия (44,2%) и Литва (43,7%). Най-ниски стойности са регистрирани в Румъния (1,7%), Гърция (4,2%) и Испания (4,9%).
Най-голямо количество пенсионери, продължаващи работа поради удоволствие, е в Дания (61%), Нидерландия (59,6%) и Италия (51,7%). Най-ниските нива по този критерий са в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%).
Финансовата необходимост е основен мотив за продължаване на трудовия живот в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%). Най-нисък процент на хора с такова обяснение е регистриран в Швеция (9,4%), Чехия (12,4%) и Люксембург (14,4%).
България в момента преминава през значителен демографски преход, с прогнозиран спад на населението с над 23% до 2070 г., съобщи преди седмица Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България, по време на дискусия за предложения за обновление на тристълбовия пенсионен модел в страната. Според нея активността на хората над 55 години остава сравнително ограничена.
Работещите над 55 години принадлежат към поколението Т, известно също като „хартиеното поколение“ или поколението на традиционалистите.
Според анализ на поколенческите профили, извършен в рамките на проект с участието на Българската стопанска камара, представителите на поколението Т възприемат пенсионирането като заслужена награда след години на труд. Те са планирали и спестявали, отлагайки удоволствията си, и виждат пенсионирането като момент за наслаждение и оценяване на живота зад гърба на работната си кариера.
Въпреки този оптимистичен поглед, настоящата икономическа реалност променя отношението към пенсионирането, превръщайки го в източник на притеснения за финансовото си съществуване, се отбелязва в анализа. Членовете на поколение Т осъзнават, че пенсията не е достатъчна, за да им осигури достоен живот, в резултат на което нараства броят на работещите пенсионери.
Много от тях нямат подкрепа от децата си, защото те живеят в чужбина или също имат нужда от помощи. Все повече от „поколение Т“ очакват от работодателите коректни мерки за удължаване на работния им живот, включващи уважение и гъвкави условия на труд, подобряващи здравето и интегриращи опита на по-младите поколения работещи.
Членовете на „поколение Т“ ценят упорития труд и се самоопределят основно по проведените усилия и свои професионални успехи. Те негодуват срещу безпокойствата на младите поколение и вярват в необходимостта от труд и посвещение за получаване на заслуженото. Очакват корпоративните лидери да бъдат настоятелни и почтени и искат същото отношение към себе си – уважение и зачитане на личността им. Една от ключовите им характеристики е чувството за общност, което ги прави успешни в екипна среда, благодарение на добре развити комуникационни и междуличностни умения.
