Малко преди коледните празници у нас на дневен ред излезе отново темата за енергетиката – след посещението на унгарския премиер Виктор Орбан у нас стана ясно, че унгарска компания има планове да купи бизнеса на руската рафинерия у нас.
Въпросителните веднага изплуват на повърхността. Президентът Румен Радев, тръгвайки по пътя на „големия шлем“ на предшественика си Георги Първанов, отново се оказа замесен в голяма енергийна сделка.
След като назначено от него служебно правителство сключи заробващ договор с турската компания „Боташ“, по който страната ни плаща по 1 млн. лв. на ден, но без да получава газ, сега президентът се оказва „начело“ на нова авантюра – продажбата на руската „Лукойл“ у нас.
Нефтохим Бургас, известен днес като „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, е от ключово значение за българската икономика по няколко причини. Това е най-голямото предприятие в област Бургас и 1 по големина в цяла България, с годишни приходи от 10 милиарда лева за 2023 г.
Рафинерията играе важна роля в осигуряването на горива за страната, като произвежда бензин, дизелово гориво и други нефтопродукти. Предприятието създава значителна трудова заетост в региона, което го прави най-големия работодател там.
От приватизацията през 1999 г. са направени значителни инвестиции в модернизация на производството, възлизащи на над 3,4 милиарда долара за последните 20 години. Остават обаче въпросителните около тогавашната сделка в правителството на Иван Костов, като държавното предприятие беше продадено за 101 млн. долара.
През годините обаче стана ясно, че властите не са способни да контролират какво влиза и какво излиза от рафинерията. В едно от правителствата на Бойко Борисов беше направен опит да се поставят измервателни уреди, но до днес това не се случи.
Войната в Украйна изостри отношенията ни с Русия и през натиск при правителството на Николай Денков и тогавашния финансов министър Асен Василев руската беше изправена пред забрана да работи с руски петрол и оттам последва поставянето на „Лукойл“ на сергията. След падането на правителството на Денков обаче това се протака и продажбата се забави.
С обявеното лично от унгарския президент Виктор Орбан намерение за купуване на компанията (българските власти до момента не са заявявали съществуването на подобен интерес) на преден план излиза въпросът в чии ръце ще попадне „Лукойл“. Става въпрос за стратегическо предприятие, от което зависи до голяма степен енергийната сигурност на страната.
Както през 1999 година, така и днес нямаме стратегически инвеститор, като например американската „Шел“ или британската „Бритиш петролиум“, а на терена излиза компания, за която лобира лично Виктор Орбан. В същото време унгарският премиер не крие симпатиите си към руския президент Владимир Путин.
Сега на дневен ред идва въпросът не е ли време държавата да си върне част от акциите в „Лукойл“, така че да може да влияе на процесите на управление в компанията? По този начин държавата ще може да си осигури независимост и сигурност при петролните доставки.
Към настоящия момент „Лукойл“ с прилежащата му инфраструктура е на практика руски анклав, върху който държавата ни няма контрол. Ето защо сега е моментът този проблем да бъде решен в полза на националния интерес и продажбата на „Лукойл“ да не попадне в графата „Боташ“, по която държавата ни ще бъде единствено потърпевша.
Потенциалната смяна на собствеността от руска на унгарска компания може да има значителни геополитически последици. Въпросът е обаче доколко унгарската компания не е фасада за прикриването на руски интереси. Намерението на MOL да придобие рафинерията показва стратегическото значение на „Лукойл Нефтохим Бургас“ не само за България, но и за региона като цяло.
Това потенциално придобиване би могло да доведе до промени в енергийния ландшафт на Югоизточна Европа и да повлияе на икономическите и политическите отношения между България, Унгария и Русия. Ако Унгария придобие „Лукойл“, ще има и влияние и върху българската политика.
