След по-малко от седмица, Грузия ще бъде управлявана от бивш футболист, което стана ясно на 14 декември, когато Михаил Кавелашвили, известен нападател, играл за „Манчестър Сити“, беше избран от избирателна колегия и потвърден от новия парламент в Тбилиси, който не е признат от опозицията. Това се случи след 17 дни проевропейски протести в страната, предизвикани от решението на правителството на премиера Иракли Кобахидзе да преустанови процеса на присъединяване на Грузия към ЕС.
Заедно с Кавелашвили, споменати са и други влиятелни спортни фигури, които са допринесли за извеждането на спорта в политическите висини на Грузия, съобщава онлайн изданието „Политико“.
Очаква се новият президент да поеме поста в навечерието на новата 2025 година – на 29 декември, когато изтича мандатът на настоящата президентка Саломе Зурабишвили.
Кавелашвили е известен със своето негативно отношение към Запада, като част от възгледите му може да се нарекат „конспиративни“, според информация от Ройтерс. В речите си по време на кампанията, той многократно е заявявал, че западните разузнавателни служби искат да въвлекат Грузия във война с Русия.
Според новите правила, грузинските президенти се избират от 300-членна избирателна колегия, формирана от депутати и общински представители, съобщава Ройтерс. От 225 члена, присъствали на гласуването, 224 подкрепиха Кавелашвили, който беше единственият кандидат за поста. Опозицията бойкотира изборите и не участва в парламента след изборите на 26 октомври, които бяха спечелени от „Грузинска мечта“ с 54 процента от гласовете. Опозицията твърди, че пуснатите резултати не отразяват реалния вот, отбелязва Ройтерс.
По време на избора на новия президент, протестиращи се събраха пред парламента, играейки футбол в снега и размахвайки червени картони на сградата, което беше „подигравка към спортната кариера на Кавелашвили“, отбелязва Ройтерс.
Кавелашвили спечели срещу българския национален отбор, който зае четвърто място в света
Кавелашвили беше номиниран за президент – предимно символичен пост – от милиардера Бидзина Иванишвили, считан за де факто лидер на Грузия, сочи Феликс Лайт от Ройтерс.
Бившият нападател ръководи „Народна сила“, антизападно движение, което се отдели от управляващата партия „Грузинска мечта“. Новият президент е съавтор на закони като този за „чуждестранните агенти“, който провокира масови протести в Грузия през годината, изискващи организации, получаващи над 20% от финансирането си отвън, да се регистрират като агенти на чуждо влияние, с налагане на големи глоби за нарушения.
Опозиционните партии прогласиха, че ще продължат да считат Зурабишвили за легитимен президент, даже след като Кавелашвили поеме длъжността на 29 декември.
На 53 години, Кавелашвили стартира кариерата си в най-популярния грузински клуб, „Динамо“ (Тбилиси) през 1988 година. Той стана шампион в Русия с „Алания“ (Владикавказ), а по-късно игра в Англия за „Манчестър Сити“. През 1997 г. той се премести в Швейцария, където игра за отбори като „Грасхопър“, „Цюрих“, „Люцерн“, „Арау“ и „Базел“.
За националния отбор на Грузия, той изиграва 46 мача и вкарва 9 гола. Той е известен със значителната си победа за грузинците – 2:1 над България в Тбилиси на 11 октомври 1995 година, когато българите, водени от Христо Стоичков, бяха четвърти в света.
Кавелашвили влиза на терена в полувремето, заменяйки Арчи Арвеладзе, и само след три минути Георгий Кинкладзе отбелязва втори гол за Грузия.
След „Милан“, Каладзе стана генерален секретар на „Грузинска мечта“ и кмет на Тбилиси
Европейският парламент призова в резолюция, приета на 28 ноември, за нови избори в Грузия под международно наблюдение в рамките на една година. Европейският съюз поиска и налагане на санкции на премиера Кобахидзе, кмета на Тбилиси и генерален секретар на „Грузинска мечта“ Каха Каладзе, председателя на парламента Шалва Папуашвили и бившия премиер Бидзина Иванишвили.
На 5 декември, Украйна реализира своите заплахи и наложи забрани за влизане и други мерки срещу висши грузински политици, съобщава ДПА.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски подписа указ, насочен срещу Кобахидзе и 18 други политици, включително Каладзе. „Тези санкции са насочени срещу част от управляващите в Грузия, която предава страната на Путин“, съобщи Зеленски.
Съгласно указа, всички активи на посочените лица в Украйна са замразени и им е забранено да извършват икономическа дейност, отбелязва ДПА. Преди да се присъедини към „Милан“ и да спечели Шампионската лига два пъти, Каладзе беше носител на три титли с „Динамо“ (Киев) в Украйна.
След това той започва кариера в правителството на Грузия, заемайки позиции на вицепремиер и министър на енергетиката. Преминава в парламента през 2012 година и е избран за кмет на Тбилиси през 2017 – сега е в втория си мандат.
Каладзе стана още по-популярен заради личната си драма. През 2001 година брат му Леван, студент по медицина, е отвлечен, а за него е поискан откуп от 600 000 долара. Тогавашният президент Едуард Шеварднадзе обеща лична помощ, за да бъде намерен братът на футболиста. Интересно е, че след отвличането Каладзе, чието рождено име е Кахабер Карлович Каладзе, изрази желание да приеме украинско гражданство.
Четири години след инцидента грузинската полиция открива осем тела в планинската местност Сванети. Властите предположиха, че сред загиналите е и Леван Каладзе. Неговата смърт беше официално потвърдена през февруари 2006 г. от експерти на ФБР.
Управляващата партия привлякла олимпийски шампиони от Париж
„Управляващата партия в Грузия внесла силни фигури в парламентарните избори“ – под това заглавие онлайн изданието „Политико“ съобщи за участието на двама олимпийски шампиони от Игрите в Париж цеолия на листата на „Грузинска мечта“, само ден преди изборите на 26 октомври.
„Спортистите играят важна роля в политиката преди избори с висок залог“, казва „Политико“, отбелязвайки, че „Грузинска мечта“ се е обърнала към тежката категория за нови кадри.
Сред кандидатите в партията е и 183-килограмовият Лаша Талахадзе, който спечели третата си олимпийска титла в свръхтежкото вдигане на тежести и изравни рекорда на Наим Сюлейманоглу. Талахадзе стана национален герой, привличайки вниманието на нацията по време на Олимпиадата.
Друго име, включено в листата на „Грузинска мечта“, е 125-килограмовият борец Гено Петриашвили, който след бронза в Рио и среброто в Токио, спечели злато в Париж. Той е родом от Гори, родното място на Сталин.
Тези национални герои обединили нацията около своите телевизори по време на Олимпиадата, но дали биха могли да пренесат същата енергия в политиката е друг въпрос, коментира „Политико“. Не е изненадващо, че Талахадзе, известен със своята физика, активно присъства на митингите на управляващите.
„Спортът и политиката не са съвместими“, отбелязва Талахадзе, добавяйки, че ще бъде гласът на грузинските спортисти в парламента. „Не тренирам в момента заради травма. Страната ми има нужда от мен. В бъдеще ще видим какво ще стане… Винаги съм подкрепял родината си и ще продължа да го правя“, заявява щангистът, който пропусна Световното първенство в Бахрейн през декември поради новата си депутатска роля.
„Политическите партии търсят познати и надеждни лица. Слабите, губещи обществено доверие, се обръщат към положително възприемани спортисти, които да се присъединят към тях“, коментира Нино Самхарадзе, политическа анализаторка от Грузинския институт за политика. „Асоциирането им с победите влияе на поведението на избирателите, било то съзнателно или под съзнателно. Това е обмен – предоставят се реалности в замяна на доверие“, добавя тя.
Владимир Гуцаев – един от първите спортни политици в Грузия
Един от първите спортисти, които влизат в политиката след независимостта на Грузия, е футболистът Владимир Гуцаев.
Той е известен нападател, играл за „Динамо“, шампион на Съветския съюз през 1978 г., а след това печели Купата на носителите на купи през 1981 г. с гол, отбелязан във финала срещу „Карл Цайс“ (Йена) от ГДР.
Гуцаев е избран в грузинския парламент през март 2004 г. от партията „Единно национално движение“, която излъчи президента Михаил Саакашвили. Сега тази партия е най-голямата опозиция в страната, която не признава резултатите от изборите на 26 октомври.
Той прекара четири години в парламента, участвайки в комисията по образование, наука, култура и спорт. През юли 2004 г. лидерът на отцепническия южноосетински регион Едуард Кокойти обвини Гуцаев, че му е предложил 20 милиона долара в замяна на „вярност“ към грузинското правителство, показва руската версия на Уикипедия. Гуцаев отхвърли обвиненията, наричайки ги „опит за натрупване на политически точки“.
