„Когато внучето ми беше на четири години, ми каза „Дядо, не наранявайте гъските“, разказва Марсел Мецлер, който произвежда „фоа гра“ (специално приготвен черен дроб от угоена гъска или патица – бел.ред.) почти 40 години в Елзас, Североизточна Франция. Оттогава той търси метод за алтернативно угояване на птиците, пише Франс прес.
Според Мецлер е важно да се открие начин гъските да се угояват сами, без да се използва традиционната тръбичка, която се вкарва в гушата, за да се внасят смес от вода и царевица.
Въпреки че много европейски държави забраниха тази практика, Франция остава лидер в производството и консумацията на гъши дроб в света.
Според изследване на браншовата организация на производителите на гъши дроб (CSA/Cifog) през декември почти седем от десет французи (69 на сто) са решили да се насладят на деликатеса по празниците.
С цел да реализира този замисъл, Марсел Мецлер разчита на естествения инстинкт на гъските да ядат прекомерно преди миграционния период.
„Давахме им обикновена храна и постепенно ги учихме на много различни неща“, пояснява той.
На няколко километра от магазина му в Гюбершвир, близо до германската граница, ято гъски се разхождат с надути кореми.
Плодове, царевица с мед, джинджифилов хляб и дори шпецле (вид яйчена паста – бел.ред.) – елзаските гъски и патици са се научили сами да се хранят и го правят от шест до седем пъти на ден.
В северната част на Елзас, в Ебербах, 37-годишната Алине Майер също провежда подобен експеримент.
Като дъщеря на фермери, тя поема семейната ферма преди две години, но не желае да продължава насилственото хранене, което е определяно от организации за защита на животните като жестоко.
„Не ги храня насила и никога няма да го направя, не желая“, заявява тя.
Основната храна за нейните гъски остава царевицата, но тя добавя и плодове или хляб, напоен с мед.
„Добавяме лакомства и те ядат още повече“, казва фермерката.
След няколко опита тази година Алине Майер успява да произведе за първи път това, което нарича „златен дроб“.
Тя предлага този продукт наред с традиционния гъши дроб и уверява, че половината от клиентите не правят разлика. Според нея „златният черен дроб“ е „малко по-тъмен, тъй като не е толкова мазен“ и има по-кремообразна текстура.
Швейцарски клиент вече е закупил първите два килограма, предлагани тази година, но обемът остава скромен.
„Цената обаче остава много по-висока от тази на традиционния гъши дроб, тъй като производството е по-трудно“, признава Алине Майер.
Целта е цената да „достигне 200 евро за килограм след няколко години“ и да се произвежда само „златен дроб“.
Марсел Мецлер е продал през тази година 5-6 кг „естествено отгледан черен дроб“. Той не може да използва обозначението „гъши дроб“, което съгласно разпоредбите се отнася до „черен дроб от патица или гъска, специално угоени чрез принудително хранене“.
Марсел Мецлер лобира за това наименованието да включва и черния дроб, произведен без насилствено хранене. Той уверява, че търсенето е налице. „Продадохме всичко за два часа“, добавя той накрая.
