Безименен връх в Рила, издигащ се на 2792 метра, който е част от Мусаленския траверс, вече носи името на алпиниста Людмил Янков.
Четвъртият по височина връх в Рила, разположен между Мусала и Алеко, е наименуван в чест на покойния български алпинист и герой от експедицията „Еверест ’84“ с указ на президента Румен Радев.
Инициативата за именуването на върха започна по повод 70-ата годишнина от рождението на видния алпинист през 2023 г. Създаден е инициативен комитет, който е предоставил събраните подписи на Комисията за именуване на национални обекти и населени места, съобщиха от туристическото дружество в Кюстендил. Секретарят на дружеството Силвия Михова сподели пред БТА, че „160 дружества от цялата страна подкрепят тази инициатива, включително и кюстендилското дружество ‘Осогово’. За нас Людмил Янков е символ.“
Върхът, носещ името на кюстендилския алпинист, е забележителен и отличителен в Рила. Инициаторите подчертават, че тази планина е люлка на българския алпинизъм, и именно там поет-алпинист Людмил Янков намира последния си дъх. Той загива в Рила на 35 години, заедно с другия кюстендилски алпинист Стоян Наков.
„Наименуването на връх на неговото име е важно признание. Янков има тясна връзка с тази планина“, отбеляза историкът от Музея в Кюстендил Антон Венев.
Венев обясни, че Людмил Янков започва алпинизма през 1976 г. в „Академик“ София. Той завършва Висшия лесотехнически институт и работи като инженер озеленител в Общинския народен съвет в Кюстендил. През 1981 г. участва в българската експедиция „Лхотце“ и изкачва три върха с височина над 7000 м в Памир.
През 1984 г. Янков взема участие в експедицията „Еверест“. Мечтата му е да покори върха, но за съжаление, това не му се отдава. Неговият приятел Христо Проданов започва изкачването, но се отказва, заедно с шерпа му. Проданов успява да изкачи върха сам, без палатка и спален чувал, но трагично загива. Людмил Янков и Трифон Джамбазов, също участник в експедицията, решават да търсят Проданов в бурята.
Янков изкачва 1300 м на един дъх при температура -40°C по най-трудния маршрут, известен като Жестокия път към Еверест – нещо което е непознато дотогава, показвайки, че не познава границите на човешките възможности. „Не успява да помогне на своя приятел и на височина около 8700 м се връща назад. По времето, когато това става, ръкавиците му се пробиват и два от пръстите му измръзват, а той дълго крие този факт. По-късно пръстите му се ампутират“, разказа Венев.
„При завръщането си в Кюстендил, той е посрещнат като герой. Като награда получава автомобил ‘Лада’, с който се впуска в състезания. На едно от тях заема шесто място“, добави историкът.
Янков никога не спирал да пише. Той дори е записвал свои мисли на Еверест, споменава неговият приятел алпинист Стамен Станимиров. По време на живота си публикува две книги. От туристическото дружество в Кюстендил уточняват, че може да се каже, че той е най-добрият алпинист сред поетите и най-добрият поет сред алпинистите.
През 2017 г. излиза сборникът „Върхове и хора“, който обединява всичките му произведения. Членовете на кюстендилското дружество твърдят, че Янков е предсказал смъртта си в разказите си. Той пише: „Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът“.
Людмил завършва и второ висше образование – по международни икономически отношения. Трагично загива, заедно с приятеля си Стоян Наков, след като падат от 200-метрова скала по време на тренировъчен лагер на връх Камилата в Рила.
Янков е погребан в Кюстендил с уникално погребение, разказва Венев и добавя, че заслугите му за развитието на българския алпинизъм и спорт са безспорни.
Алпинистът Людмил Янков е почитан в Кюстендил. Той е обявен за почетен гражданин на града, а на негово име са наречени улица и ски писта в планината „Осогово“, както и е поставен паметник в близост до дома му.
В музея на алпинизма, създаден в Кюстендил през 2013 година, също носещ името му, са експонирани раницата, с която е изкачвал Еверест, както и множество материали от живота и експедициите му, включително стихосбирки. Музеят съхранява около 46 предмета – непалски маски и лични вещи, дарени от съпругата на Янков.
Всяка година на паметника на улица „Людмил Янков“ в Кюстендил общественици, граждани, роднини и приятели се събират, за да почетат паметта на алпиниста.
„Приемам това признание с огромна гордост. Кюстендил е дом на много известни личности, допринесли за спорта и изкуствата. Върхът определено заслужава да носи неговото име“, каза кметът на Кюстендил Огнян Атанасов.
