По повод 112-годишнината от Булаирската епопея, председателят на Народното събрание Наталия Киселова присъства на строя на представителните роти на Българската армия в Самоков. Тя се включи в тържествата с кмета Ангел Джоргов, областния управител на София-област Силвия Арнаутска, както и с народните представители Валентин Милушев, Владимир Георгиев и Младен Маринов, и съветника на президента по отбрана Илия Милушев.
Събитието започна с демонстрация на Националната гвардейска част, последвана от камерална заря проверка и спектакъл в читалище-паметник „Отец Паисий – 1859“.
„Изключително съм впечатлена, че имам честта да бъда сред вас тук, пред читалище-паметник „Отец Паисий“, където са записани имената на героите от величествената битка по време на Балканската война при Булаир“, сподели Наталия Киселова с присъстващите.
Тази епопея е наистина забележителна. Храбрите български войници не само успяват да отблъснат нападението, но и превъзхождат врага по смелост и саможертва, добави Киселова. Според нея, макар годините да минават, споменът за тази героична битка остава жив. „В историята на България споменът е постоянен. Той живее тук сред вас и е съхранен в дълбочината на вашите сърца“, подчерта още председателят на Народното събрание.
Киселова отбеляза, че в памет на загиналите самоковци е основано читалище-паметник „Отец Паисий – 1859“. Тя подчерта, че честването на годишнината от Булаирската епопея и освещаването на читалището е важен ден не само за жителите на Самоков, но и за всички, които намират вдъхновение в българската история. „Вашите деди доказаха, че в големите дела няма значение от статус или произход, а всеки, който притежава смелост, любов и саможертва за родината, заслужава признание и памет“, добави Киселова.
По време на приветствието си, кметът на Самоков заяви, че самоковските герои, които участвали в битката, имат ключова роля. Той подчерта, че те извоювали една от най-трудните победи в Балканската война.
След тържествените изказвания бяха поставени венци и цветя пред читалището от представителите на местната и централната власт, както и от гражданите.
На 8 февруари се отбелязват 112 години от победата на 7-а пехотна Рилска дивизия в битката при Булаир по време на Балканската война (1912-1913), според данни на справочния отдел към БТА. Българската армия нанася поражение на турската армия, която е числено превъзхождаща.
Около 6:00 часа на 8 февруари 1913 година (26 януари по стар стил) край Булаир, прикрит от мъглата и без предварителна артилерийска подготовка, десети турски корпус под командването на Фетхи бей атакува българските позиции на 7-а пехотна Рилска дивизия. Две турски дивизии – „Мюретаби” и 27-а Низамска дивизия, настъпват срещу двата български полка от 7-а Рилска дивизия – 13-и пехотен Рилски полк и 22-и пехотен Тракийски полк. Офицерският и войнишки състав на 22-и Тракийски полк, чийто щаб се намира в Самоков, е предимно от местните жители.
Настъпва критична ситуация за защитаващия се 22-и пехотен Тракийски полк, който е застрашен от обкръжение. Два часа по-късно наляво българският фланг отстъпва и турските командири съобщават, че са завзели позицията на врага. Седма пехотна Рилска дивизия организира мощна контраатака, отблъсквайки турските войски.
Десети турски корпус губи над половината от своя състав. Опитът на турското Главно командване да промени хода на войната се проваля. Загиват 6000 турски войници, а 10 000 са ранени. Българските загуби са трима офицери и 118 войници; ранените са 6 офицери и 483 войници. По време на близките сблъсъци, турско знаме е взето в плен от подофицера на 22-и пехотен полк Димитър Терзийски, роден в близкото село Широки дол.
На победното сражение при Булаир, писателят Иван Вазов посвещава едноименното си стихотворение, а поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен също като „Марш на 22-и Тракийски полк“.
