На 26 февруари парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси приема на първо четене трите законопроекта, предложени в 51-вото Народно събрание, за насърчаване на доброволчеството.
Работна група ще селектира и обедини най-подходящите текстове за защита и стимулиране на доброволческата дейност в страната.
В България липсва правна уредба, която да осигури защитата и устойчивостта на доброволчеството. Неправителствени и граждански организации отдавна настояват за подобен закон. Някои от тях обаче изразиха опасения, че включените текстове в законопроектите биха увеличили административната и бюрократичната тежест за желаещите да се занимават с доброволчество.
Проблемите идват от изискването дългосрочните доброволци (тези, които ангажират време над 30 дни с единa организация за година), да подписват писмен договор, както и да подават декларация за съгласие за обработване на лични данни. Има притеснения и относно предложението за създаване на Национален регистър на доброволците, както и критики към задълженията на организаторите да предоставят застраховки за злополука.
Законопроектите включват стимулиращи мерки за доброволците, като привилегии за отпуск от няколко дни за участие в доброволчески инициативи. Тази мярка получава подкрепа от организациите, ангажирани с доброволчество.
Гражданските организации за доброволчеството
Организации като Български дарителски форум, Български център за нестопанско право, Български Червен кръст, „Герои на времето“, Национален младежки форум, Софийска платформа, „Форум гражданско участие“ – всички те, които са участвали в консултации и работни групи за закон за насърчаване на доброволчеството, изразяват мнение, публикувано на сайта на Българския център за нестопанско право, в което посочват, че в последните 13 години в Народното събрание са били предложени общо 12 законопроекта за доброволчеството. Всички те имат сходни концепции, идеи и законодателни решения.
Три предложения вече са направени в 51-вото Народно събрание. През 2024 година бе внесен законопроект за насърчаване на доброволчеството от група депутати от БСП и ПП-ДБ. През 2025 година законопроект е внесен и от народни представители от ГЕРБ-СДС. Също така, през 2024 г. работна група към Министерството на младежта и спорта изготви проект на Закон за насърчаване на доброволчеството, който бе подложен на обществено обсъждане. Гражданските организации припомнят, че всички законопроекти съдържат значителни прилики между себе си.
Организациите смятат, че опитите на която и да е политическа партия да присвои „авторстото“ на законодателната инициатива по доброволчеството са неоснователни.
Те предлагат „органи на държавна власт и местно управление“ да бъдат изключени като организатори на доброволчески дейности или да се въведат ограничения, относно типа доброволчески дейности, които е допустимо те да организират.
Гражданските организации напомнят, че сегашното законодателство предвижда детайлна уредба на доброволчеството единствено по отношение на доброволните формирования по време на бедствия (чрез Закона за защита от бедствия). Тази уредба е специална и няма да бъде засегната от бъдещ общ Закон за доброволчеството. Тя регулира специфична доброволческа дейност, свързана с предотвратяване или справяне с бедствия, пожари и извънредни ситуации.
Според организациите, тъй като тази дейност е свързана най-вече с извънредни обстоятелства, е оправдано местната власт да е организатор. „С каквито и ресурси да разполага държавната или местната администрация, всяко бедствие изисква допълнителна мобилизация. От друга страна, общото регулиране на органите на властта като възможни организатори на доброволчески дейности не е оправдано. Това би могло да доведе до неправомерно използване на доброволци за задължения на властите. Гражданите трябва да държат властта отговорна за неизпълнение на задълженията си и в индивидуални случаи да бъдат активни, вместо да позволят на властите да се справят с дефицити чрез доброволци“, посочват от гражданските организации.
Организациите считат, че предложението за създаване на Национален регистър на доброволците, както е включено в единия от законопроектите, представлява допълнителна административна тежест и натоварва бюджета. Вместо това, да се води вътрешен регистър на доброволците за дългосрочна дейност от всякакъв организатор на доброволчески дейности, е адекватно решение, което осигурява отчетност и прозрачност.
По отношение на стимулиращите мерки за доброволците, организациите изразяват пълна подкрепа за предвидената уредба за осигуряване на почивни дни за участие в доброволчески инициативи както за работещите, така и за държавните служители.
Фондация „Лазар Радков“, която организира кампанията „Капачки за бъдеще“, изразява опасения от увеличаване на административното натоварване
„Много хора очакват, че ще изразя радостта си от приемането на закон за доброволчеството в България, но чух основно „администрация, администрация, регулация, бюрокрация, контрол и отново администрация“, заяви Лазар Радков във Facebook. Фондацията управлява инициативата „Капачки за бъдеще”, която до момента е осигурила 22 кувьоза за новородени, шест неонатални линейки, две високопроходими линейки и над 40 медицински уреда за болници в страната. Над 8000 ученици са обучени да дават спешна помощ.
„Представете си, че всеки, който идва да помага на кампанията на „Капачки за Бъдеще“, трябва да подпише договор, декларация за GDPR, защото в договора има лични данни и се изисква застраховка, за да се включи като доброволец. Смешно ли ви се струва? Смейте се, но в момента се предлагат три проектозакона за доброволчеството, които включват тези мерки. Според тях това е „насърчаване на доброволчеството“, добавя Радков.
По негови думи, всеки е наясно, че доброволците изпълняват задачите, които държавата не успява да свърши. „И това не е критика. В световен мащаб е така, и е нормално. Факт е, че институциите в някои страни работят по-ефективно. Всеки, който е управлявал екип от повече от 10 души, знае колко трудно е да се управляват хора, а когато става въпрос за хиляди или дори милиони, задачата става дори по-сложна. Възможно е институции да не могат да се справят с определени задължения. Основната причина, поради която институциите не се справят, е наличието на бавни, мудни и бюрократични процеси. Доброволческите организации, от друга страна, са гъвкави и бързи и могат да реагират незабавно. Как очаквате да ентусиазирате повече хора да се включват в доброволчество, ако поставите допълнителна административна тежест на тези организации, подобна на държавните?“, продължава Радков.
Той подчертава, че е важно да се вземе най-доброто от трите законопроекта в процеса на тяхното обединяване. „Нито един закон не е идеален, а проектите още по-малко. Убеден съм, че народните представители ще проявят разум, ще вземат предвид становищата и в крайна сметка ще изработят нещо, което може да е минималистично, но което същевременно ще е полезно и няма да пречи. В противен случай, ще се борим. Законите трябва да служат на хората, а не обратното“, казва той.
Българският център за нестопанско право кани на дискусионна среща заинтересованите от закона за доброволчеството
В публикация на Българския център за нестопанско право се отбелязва, че някои организации изразяват загриженост относно предложенията в трите законопроекта, поради което скоро ще организират дискусионна среща за всички заинтересовани от развитието на доброволчеството в България.
Организацията пояснява, че нито един от законопроектите не предвижда правила, които да въвеждат необичайни или нови задължения за случайно, еднократно или краткосрочно доброволчество. „Нито един проект не предвижда задължение за застраховка на доброволците. Дебатът относно застраховките винаги е сочил към необходимостта от адекватна застрахователна услуга за доброволците“, допълват от Българския център за нестопанско право.
Всички законопроекти предвиждат писмен договор единствено за дългосрочно доброволчество (повече от 30 дни с една организация за година). Това би облекчило организациите, които в момента непрестанно търсят информация какъв договор да оформят за дългосрочни дейности. Също така, то служи като защита за организациите с дългосрочни доброволци, в случай че Инспекция по труда извърши проверка, за да не бъдат глобени за прикриване на трудови отношения с цел неплащане на осигуровки, допълват от организацията.
От Българския център за нестопанско право казват, че имат идеи за регистри, но те не са общи за трите законопроекта. При обединяването на проектозаконите, те ще настояват те или да отпаднат напълно, или да служат на конкретни цели, например за прозрачност относно организаторите на доброволчество, които търсят държавна подкрепа за дейността си. Доброволните формирования за бедствия и аварии няма да бъдат засегнати от законопроектите, тъй като те имат собствена уредба от години, чрез Закона за защита от бедствия, където съществуват регистри за този вид доброволци, добавят от Българския център за нестопанско право.
Според организацията, важно е отново да се проведе дебат сега, когато има реална възможност след 20 години усилия да се приеме най-после закон за насърчаване на доброволчеството, и да се обсъдят всички възможни рискове.
Независимо от положителното отношение на обществото към доброволчеството, броят на доброволците в България остава относително малък. Според проучване на „Алфа Рисърч“, проведено през 2023 година, едва 34 % от анкетираните са участвали в доброволческа инициатива в България, което е посочено в становището на гражданските организации по трите законопроекта, внесени в 51-вото Народно събрание, и обосновава необходимостта от закон за доброволчеството.
