В преддверието на Международния ден на жената, главният уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич, д-р Кремена Митева, сподели пред БТА историята за известния цветар Люцкан от разказа на Йовков „Последна радост“. Тя отбеляза, че 8-ми март е един от най-очакваните празници през годината, особено в месец, когато пролетта започва. Въпреки че някои го смятат за политически празник и поради това го отхвърлят, той носи радост на мнозина от нас, тъй като виждаме усмивки навсякъде, елегантни дами, обич и, разбира се, цветя.
„Когато избираме цветя, ние не просто пазаруваме, а предаваме конкретно послание на любимите си хора. Какъв е езикът на цветята? Как да го разберем? Познавачите на българската литература веднага се сещат за великого български писател – Йордан Йовков, който в своята творба ‘Последна радост’ разглежда теми за войната и мира, използвайки цветята като символи. Много хора знаят за неговия характер, Люцкан. Този рицар на красотата и любовта сякаш идва от времето на древните рицари, за да ни напомни, че дамата на сърцето заслужава нашето обожание. Това може да бъде изразено най-добре с един стрък цвете“, добави Кремена Митева.
Тя цитира и няколко откъса от разказа на Йовков, в които Люцкан ни разказва какво символизират цветята: „Зюмбюли, напевно, говори той. — Радостта идва от сърцето!“ Това е само едно от емблематичните значения и веднага добавя най-важното – какво всъщност казва цветето: „Аз съм щастлив и любовта ми поднася надежда!“ а за друго цвете: „Полски маргаритки. Чистота от сърце. Моята любов е истинска!“ „Роза! — казва Люцкан. — Бяла! Любов, която си поема дъх.“ „Меникша, жълта меникша! Раздяла. Защо съм толкова далеч от теб?“ „Теменуга! Тайна любов. Бъди мъдра!“ а за белия карамфил той добавя: „Чувствата ми са чисти!“ Люцкан говори и за хризантемата: „Бяла хризантема. Прощавам. Няма нова любов!“
Д-р Митева също спомена, че Йордан Йовков е прочел за символиката на цветята в френска енциклопедия. „В превода му е помогнала младата му съпруга Деспина, която е учила в Женевския университет. В това тъжно следвоенно време семейството на Йовкови е било потънало в прекрасния свят на цветята“, добави тя.
„С всеки Осми март, ние също влизаме в по-богат цветически свят. В слънчевия пролетен ден галантните господа могат да зарадват дамите на сърцето си с цвете, което шепне за любов, а децата – своите майки с цвете за обич и признателност. И не трябва да забравят какво ще кажат цветята на своите близки“, обобщи д-р Митева.
Тя разкри и кой е създателят на образа на цветаря Люцкан, вдъхновил Йордан Йовков. „Всеки, който посети къщата музей на писателя в Добрич, ще забележи бронзовата статуя на Люцкан, дело на скулптора Любомир Добрев. На входа на музея посетителите са приветствани от думи на Йовков, изписани на метална табела: ‘Люцкан имаше нещо много оригинално, леко комично и сериозно в своето поведение и фигура, известен на всички. Този кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: възторжена мечтателност, без никакви видими причини.’“, добави д-р Кремена Митева.
Тя уточни и че разказът „Последна радост“ е написан след Първата световна война, когато Йовков живее във Варна. „Тази творба обаче отразява неговите впечатления от няколкомесечния му престой в Добрич от зимата на 1918 до пролетта на 1919 г. Младоженецът Йовков живее в дома на съпругата си Деспина, противопоставен на градската градина (в момента къща музей, бел. ред.). В красивия парк се разхождат жители на Добрич – особено в празнични дни. Йордан и Деспина също обичат да разходят в градината. Известно е, че писателят често е могъл да бъде забелязан да разговаря с един странен човек. Той си купува нещо от него, проучва го и явно го изучава, защото му е интересен. Този мъж е бил на име Люцкан Стоянов Консулов.
Запазена е неговата снимка, на която той е облечен официално, носи бомбе на главата и с кошница в лявата ръка, а в дясната – букет цветя. На левия му ревер също има цветя“, уточни Митева.
Люцкан е роден в село Градец, Котленско. „Това означава, че е бил съгражданин на Йовков. Пристигнал в Добрич след службата си в армията. Когато Йовков се запознава с него, Люцкан е на около 25-30 години, слаб и видимо крехък, но според някои е напълно нормален и достоен човек, докато според други – „малко неразумен“.
Люцкан винаги е бил стилно облечен – спретнат и чист, понякога с чизми, понякога с чепици. Обикновено е бил гологлав, сресан и винаги с цвете отляво.
По време на обявяването на мобилизацията за Балканската война, Люцкан, наред с другите запасняци, е участвал в общо веселие преди заминаването: в онази вечер е пял и се е забавлявал. Знае се, че е загинал в сблъсъците край Тарфа – българско село в Източна Тракия, в днешна Турция.
„Кратко казано, това е историята на Люцкан Консулов – прототип на чудака с чувствителна душа и майстор на цветята, които чрез него започват да говорят“, завърши д-р Кремена Митева.
