С откритията на магазини в Куба, в които се приемат само плащания в американски долари, местното правителство търси начини за увеличаване на приходите си в чуждестранна валута, но това може да доведе до нарастващо неравенство, съобщава Франс прес.
Премиерът Мануел Мареро Крус обяви в края на декември 2024 г. постепенното въвеждане на „доларови супермаркети“ на пазара. Според него този процес е „необходим“, за да се легализират чуждестранните валути, които в момента присъстват „нелегално“ и подхранват паралелен валутен пазар.
Куба, страдаща от строгото икономическо ембарго на САЩ, изпитва сериозен дефицит на ликвидност и се стреми да „придобие“ американската валута, която местните жители получават от семействата си в чужбина — вторият най-голям източник на валута за страната.
Основното нововъведение при тези магазини е, че те вече приемат долари в брой, след като това не е било позволено от 2004 г. насам.
40-годишен баща, посетил новия супермаркет в луксозния квартал „Мирамар“ в Хавана, разказа, че входът за него е бил свързан с плащане единствено в долари.
„В момента, в който влязох, ми казаха, че плащането е в долари“, споделя той.
Той отчита трудността да обясни подобна ситуация на сина си и коментира, че „това не е за нас“, тъй като разполага само с малко пари на предплатена карта с международна конвертируема валута (Moneda Libremente Convertible – MLC), която е обменена срещу песо на черния пазар.
Тази валута е създадена през 2019 г. в контекста на процеса на доларизация на търговията на дребно, но значително е загубила стойността си, уточнява АФП.
След отварянето на магазина, местните жители активно започват да пълнят пазарските колички с храна — рядко явление в Куба, където недостигът на стоки и ниските заплати (средната заплата е 42 американски долара) принуждават населението да търси нови търговски възможности.
Някой от клиентите, 24-годишният Енцо Пуебла, коментира: „Всеки път, когато дойдем, намираме това, което ни трябва. Има яйца, олио“ и „много месни продукти“, споделя той, като се финансира от семейство живеещо в чужбина.
Икономистът Маурисио де Миранда посочва, че „основният недостатък на доларизацията е, че е частична, тъй като досега само разходите на потребителите, включващи основните стоки, са доларизирани“.
„Но доходите не са“, добавя той от Папския университет Хавериана в Кали, Колумбия, отбелязвайки, че повечето кубинци получават заплатите си в песо. „Това неизменно води до изключване на хора, които нямат достъп до долари“, допълва изследователят.
Американският долар бе строго забранен на територията на острова след революцията на Фидел Кастро през 1959 г., а притежаването му можеше да има сериозни последствия, напомня АФП.
През 1993 г. Кастро официално декриминализира притежанието на долари и бяха създадени магазини за търговия с чуждестранна валута, целящи борба с дълбоката икономическа криза след разпадането на СССР, който бе основен съюзник на Куба. Въпреки това през 2004 г. доларите отново бяха изключени от обращение.
На практика новата стратегия на правителството за възстановяване на чуждестранната валута е „почти идентична с частичната доларизация от 90-те години“, коментира кубинският икономист Тамарис Бамонде от Американския университет във Вашингтон.
Последиците от пандемията от COVID-19, спадът в туризма и неуспешната парична реформа през 2021 г., включваща девалвация на песото, доведоха до сложна ситуация, водеща до рязко повишение на цената на долара на черния пазар, докато държавата се опитваше да възстанови ликвидността.
Сега правителството отстоява своята „доларизационна“ стратегия като важна стъпка за увеличаване на притока на чуждестранна валута, преди да премине към „дедоларизация“ на икономиката.
