Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард съобщи, че не се възнамерява да се ангажира с предварително установена линия на паричната политика на ЕЦБ. Решенията относно лихвените проценти ще бъдат вземани на всеки заседание, добави тя днес.
Лагард направи изявления по време на пресконференция след края на двудневната среща на ЕЦБ за паричната политика, на която централната банка намали основните си лихви за седми пореден път. Това решение беше очаквано от икономиците и фондовите пазари.
Лагард акцентира, че Управителният съвет на ЕЦБ е единодушно решил да намали трите основни лихви с 0,25 процента, което отразява общите страхове от несигурността, свързана с икономическите политики, включително въвеждането на мита от президента на САЩ Доналд Тръмп, въпреки че част от тези мерки бяха отложени.
По-конкретно, решението на Управителния съвет за намаляване на депозитната лихва, която ръководи паричната политика на институцията, се базира на актуализираната оценка на перспективите за инфлацията, движението на базовата инфлация и ефективността на паричната политика, отбеляза тя.
Президентът на ЕЦБ подчерта ангажимента на институцията да ускори стабилизирането на инфлацията към средносрочната цел от 2 процента.
Икономическа активност
Кристин Лагард предупреди, че перспективите за икономиката са помрачени от изключителна несигурност. Тя заяви, че износителите от еврозоната се сблъскват с нови търговски пречки, макар че размерът им остава неясен. Проблемите в международната търговия, напрежението на финансовите пазари и геополитическата несигурност подтискат бизнес инвестициите, а потребителите са по-предпазливи относно разходите си.
Въпреки това, според президента на ЕЦБ, икономиката на еврозоната показва известна устойчивост спрямо глобалните противоречия. Лагард подчерта, че икономиката вероятно е започнала да расте през първото тримесечие на текущата година, а в промишленото производство се наблюдават признаци на стабилизация. Безработицата е спаднала до 6,1 процента през февруари, най-ниската стойност от внедряването на еврото, добави тя.
Лагард изрази увереност, че активният пазар на труда, по-високите реални доходи и ефектът от паричната политика на ЕЦБ ще подтикнат разходите. Очакванията за важни политически инициативи на национално и европейско ниво, за увеличаване на разходите за отбрана и инфраструктурни инвестиции, също ще играят роля в подобряването на промишленото производство, подчерта тя.
Президентът акцентира на необходимостта от фискални и структурни политики, които да направят икономиката на еврозоната конкурентоспособна и устойчива при текущите геополитически условия. Правителствата трябва да работят за устойчиви публични финанси и да приоритетизират важните структурни реформи, които да доведат до увеличение на икономическия растеж и стратегическите инвестиции и призова за бързото изграждане на правната рамка за внедряване на дигитално евро.
Инфлация
Президентът на ЕЦБ съобщи, че годишната инфлация е спаднала леко до 2,2 процента миналия месец.
Цените на енергията намалиха с 1 процент след леко повишение през февруари, докато инфлацията на храните се увеличи до 2,9 процента през март, в сравнение с 2,7 процента през февруари. Инфлацията за стоките остана стабилна на равнище 0,6 процента, а инфлацията за услугите отбеляза нов спад през март до 3,5 процента, което е с половин процент по-ниско в сравнение с края на предходната година, уточни Кристин Лагард.
Тя обобщи, че повечето индикатори за основната инфлация показват стабилно движение към средносрочната цел от 2 процента.
Оценка на рисковете
Кристин Лагард отбеляза, че рисковете за икономическия растеж се увеличават. Сред факторите са високото напрежение в световната търговия и свързаната с него несигурност, които вероятно ще забавят растежа на еврозоната, пречейки на износа, а това може да потисне инвестициите и потреблението. Лошите нагласи на финансовите пазари биха могли да доведат до затягане на условията за финансиране, засилващо нежеланието за поемане на риск и намаляваща склонност на фирмите и домакинствата към инвестиции и разходи, добави тя.
Геополитическото напрежение, включително войната на Русия срещу Украйна и конфликтите в Близкия изток, счете Лагард за сериозен източник на несигурност. В същото време, повишаните разходи за отбрана и инфраструктура могат да допринесат за икономическия растеж, добави тя.
Лагард завърши с предупреждение, че увеличаването на смущенията в световната търговия увеличава несигурността относно инфлацията в еврозоната.
Финансови и парични условия
Лихвените проценти без риск намалиха в отговор на нарастващото търговско напрежение. По света акциите изпитват спад в условия на висока волатилност, а спредът при корпоративните облигации се увеличи. В последните седмици обменният курс на еврото показа покачване, тъй като доверието на инвеститорите в еврозоната се оказа по-устойчиво в сравнение с други икономики, подчерта Кристин Лагард.
Тя посочи, че последните официални данни за корпоративното кредитиране преди нарастващото напрежение от налагането на мита показват, че намалението на лихвите оказва влияние за поевтиняване на заемите за бизнеса.
Заключение
„Нашата цел е устойчиво стабилизиране на инфлацията към средносрочната цел от 2 процента“, каза президентът на ЕЦБ.
„В настоящите условия на висока несигурност, ние ще прилагаме подход, основан на факти и ще определяме паричната политика на заседание за заседание, за да отговорим адекватно на текущата ситуация“, добави Лагард. Тя уточни, че решенията за лихвените проценти на ЕЦБ ще се основават на анализа на инфлационните перспективи, вземайки предвид новите икономически и финансови данни, динамиката на базовата инфлация и ефективността на паричната политика.
„Следователно, ние няма да се ангажираме с конкретен курс предварително“, заключи президентът на Европейската централна банка.
