Член Първи от Конституцията на Народна република България буквално рухва пред очите му, заедно с Българската комунистическа партия. Той е в самия център на народното недоволство, което е блокирало Парламента, и изисква смяна на властта. Шумотевицата е такава, че никой не може да определи кой точно вика новоизбрания Първи Петър Младенов – дали съпартиецът му Станко (Тодоров) или танковете. Няма време за анализи, защото той има трудната задача да отразява за БТА три важни събития едновременно – Перестройката, смяната на режима в България и преврата срещу Чаушеску. Тези събития са финалният акорд на 20-ти век, с който едно тоталитарно управление остава в миналото.
„Със сигурност съм чел (като кореспондент на БТА в Москва – бел. авт.) много по-добри планове за трансформация на Съветския блок от тези, които бяха реализирани, но те бяха пренебрегнати“, обяснява журналистът Валери Найденов в подкаста БТА Паралели. Той добавя, че българският и украинският преход най-близо се доближават до руската линия. Неговата оценка е кратка и в същото време ясна: „При такива събития резултатът никога не е такъв, какъвто се очаква“.
Той е свидетел на събитията от първо лице, защото му се отдава съдбовна възможност да е на точното място в точния момент шест години по-рано. Новото му назначение го отвежда в Москва, където той започва работа в Българската телеграфна агенция. През 1983 г. обстановката в световен мащаб е много деликатна. „В онези години стана очевидно, че никой не може да обясни какви са икономическите реформи в братския Съветски съюз, а ние в България се опитвахме да ги следваме, въпреки че те бяха много абстрактни и неуспешни. Тогавашните ръководители на БТА Боян Трайков и Ненчо Хранов вероятно са забелязали, че съм завеждащ икономическия отдел в „Отечествен фронт“ и ми предложиха да отида там и да пиша на тази тема“, разказва той.
Първоначално работата му изглежда монотонна, но встъпването на Горбачов в длъжност през 1985 г. променя изцяло живота му и света. Москва се преобразува в най-интересното място на планетата, тъй като СССР започва да се събужда за Перестройка по заповед на комунистическото ръководство. Въпреки че на пръв поглед всичко изглежда по старому, Найденов си спомня как всички български ръководители биват извиквани на кратки курсове в Москва, където им обясняват, че нещата ще преминат през сериозни икономически промени. Там той се среща и с Борис Елцин, от когото взима интервю в момент, когато той е в немилост заради откритото си несъгласие с режима. По-късно той със задоволство наблюдава как Елцин, вече като президент, нарежда стрелба по руската Дума, след като депутатите отказват да приемат неговите реформи.
Работейки като кореспондент, освен политическите новини, той успява да улови и интересни аспекти от руския манталитет: „Руснаците са такива, че когато им позволят да действат свободно, изглежда, че държавата започва да се разпада, но при начало на война, те винаги се обединяват и възстановяват старата йерархия. В момента в Русия отново настъпва период на затягане.“
Новата демократизираща се България през 90-те години променя коренно ситуацията в журналистиката. Найденов прави предложение на Агенцията, което те не са предвидили. В същото време, именно в БТА, много преди да се появят, се раждат концепциите за първите независими печатни издания, които по-късно стават знакови за епохата. „Времето, когато бях в БТА, донесох предложение на ръководството за внедряване на такъв вестник, какъвто по-късно се появи „24 часа“. Те го разгледаха, но решиха, че сега не е удобен момент за такова начинание“, споделя журналистът. След това получава покана от Петьо Блъсков, който, заедно с няколко млади колеги, се отделят от вестник „Отечествен фронт“. „Докато бях заместник-главен редактор на „Дума“, те дойдоха да помолят да им помогна. По това време беше обичайно да се работи на няколко места за допълнителни доходи. След създаването на „168 часа“ се разбра, че ще премина към тях и да започнем новия „24 часа“, описва той създаването на първите частни медии.
В началните години на кариерата си той създава и друг прецедент в иначе стриктната журналистическа гилдия – нещо като „жълто“ заглавие. Докато е в „Отечествен фронт“, решават да увеличат обема на понеделнишкия брой и той започва да прави цяла страница, която е с двойно по-голям размер от днешните. Започва да я запълва с материали, които се различават от официалните указания на БКП. Веднъж решава да публикува кратка информация от БТА, която предизвиква гневно обаждане от Централния комитет /ЦК/ на Партията. В материала под заглавие „Масов героизъм“ става дума за човек, който е паднал в кладенец, докато го ремонтира, и е бил изваден след полунощ. „Публикувах го, ли поставяйки заглавието „Паднал в кладенец, спасен след полунощ“. Тогава това изглеждаше като истинска сензация. Позна ми се бивш главен редактор, който работеше в отдела по печата на ЦК, за да ми се разсърди как мога да пиша такива жълти заглавия“, спомня си той.
С ирония той признава, че тогава работата е била по-спокойна в сравнение с днешната, тъй като е била голяма скука. Най-интересните теми не бяха разрешени за публикуване, а заглавията трябваше да бъдат целенасочено скучни и абстрактни. Затова читателите започваха да преглеждат вестниците отзад напред – със спортните новини и киноафиша. „Колегите, както и аз, пишехме на ръба на допустимото, защото ако преминеш границата, можеш да имаш неприятности, дори да изпаднеш от професията.“
Според него, благодарение на социалните мрежи, журналистиката сега е значително по-открита за истината и той определя времето като „златен век“ за професията. Проблемът с финансирането обаче остава, тъй като дигиталните медии имат ограничен достъп до рекламни средства, които обикновено отиват предимно за „Гугъл“ и подобни платформи. Въпреки това, това не може да спре стремглавото възникване на независими подкасти, сайтове, а още по-малко публикуването в социалните мрежи, които разкриват всичко, което елитът се опитва да скрие. Според Найденов традиционните медии също трябва да бъдат внимателни и нащрек, защото ако премълчават информация, рискуват да загубят аудиторията си.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
