Професор Михаил Неделчев представи книгата си „Литературният персонализъм“ тази вечер в книжен център „Гринуич“ в София, определяйки я като резултат от неговите изследвания и интереси.
На събитието присъстваха и проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янакиев, както и писателят Захари Карабашлиев.
Неделчев сподели, че за него тази книга представлява сбъдната мечта и е твърдо убеден, че проектът е изисквал време, за да бъде реализиран. Авторът подчерта, че трудът е резултат от многобройни изследвания и е важен за по-доброто разбиране на литературната история.
„Когато за първи път формулирах термина литературен персонализъм в моята студия по случай стогодишнината на Яворов, не предполагах, че той ще заеме такова важно място в моята работа. С течение на времето и с новите изследвания, концепцията стана все по-стабилна“, добави проф. Неделчев.
Модератор на събитието бе Захари Карабашлиев, който определи изданието като важно достижение в сферата на литературната теория. Той подчерта, че понятието за литературен персонализъм, което в началото изглеждало по-периферно, с времето става основополагаещо в творчеството на Неделчев.
„Тази книга заслужава ново осмисляне. А предвид, че авторът работи по темата от около половин век, тя представлява концепция, която той изгражда от самото начало. В нея се разглеждат взаимовръзките на литературния персонализъм – от неговите предшественици до съвременните представители, обхващайки много автори и общественици от световната и българската култура“, сподели проф. Пламен Дойнов. Той добави, че литературният персонализъм представлява оригинален термин, основан на разбирането на автора за ролята на личността в литературата и нейното влияние върху творческия процес и културния контекст.
Философът проф. Калин Янакиев изрази надежда, че проф. Неделчев ще продължи да пише много нови книги.
Книгата „Литературният персонализъм“ разглежда много значими фигури от световната и българската култура, включително Омир, Мигел де Сервантес, Гьоте, Байрон, Шарл Бодлер, Райнер Мария Рилке, Константинос Кавафис, както и движението „Млада Полша“ и руския Сребърен век. Професор Неделчев анализира също Иван Вазов, кръга „Мисъл“ и редица български представители на персонализма до края на 20-ти век.
