През 2024 г. Конституционният съд (КС) е регистрирал рекорден брой дела, а именно 42, от които 16 са по искания на отделни състави, като 11 от тях са отхвърлени. Това съобщи проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“, при представянето на новия брой на „Юридически барометър“.
За миналата година са взети 16 решения от КС, което надвишава средния брой от 2016 г. насам (13 решения годишно).
Двадесет и третият брой на „Юридически барометър“ обхваща всички събития от 2024 г., отбеляза проф. Вълчев. Законодателният процес бе специфика на този период, тъй като имаше значителни прекъсвания в работата на Народното събрание. Вместо обичайните 180-200 закона, през тази година бяха приети само 94, като почти пет месеца нямаше нови законодателни актове, коментира проф. Вълчев.
Тема на 23-ия брой на „Юридически барометър“ е „Българският граждански кодекс“ – гражданска инициатива за редовно наблюдение и оценка на правния статус в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев.
Продължава тенденцията над 90% от законите да бъдат променяни и допълвани повече от веднъж за година. Кодексът за социално осигуряване остава законът с най-висок среден брой изменения и допълнения – седем на година, отчитат още от новия брой на списанието. Обзорът на законодателството за 2024 г. показва устойчива тенденция измененията в законите да не се правят поради нужда от усъвършенстване, а поради неизпълнение на срокове от институциите, посочват от инициативата.
В контекста на темата, екипът на „Юридически барометър“ повдига въпроса за необходимостта от приемането на български граждански кодекс, с което стартира дискусия по една от най-старите и недовършени задачи пред българския законодател – такава, която „вълнува умовете на поколения български юристи в продължение на близо 100 години“. България е сред малкото европейски държави без собствен граждански кодекс, въпреки наличието на 11 кодекса в различни правни области, добавят от инициативата.
Историята за създаването на български граждански кодекс, ангажирала усилията и откритията на най-добрите ни учени и опитни юристи, не бива да се забравя, коментира проф. дюн Иван Русчев, преподавател по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и академик в Българската академия на науките. За него е от особено значение да се помни с надеждата да вдъхнови нови поддръжници, без които идеята ще бъде осъдена на забрава. Необходимо е да се отхвърлят безкрайните оправдания, които прикриват безразличието както на законодателната власт, така и на част от юридическата общност, че по въпроса за гражданския кодекс не е време, че цялото му изработване е сложно или че в страната няма добре подготвени юристи, коментира проф. Русчев.
Стремя се да вярвам, че инертността и незаинтересоваността по въпроса за правния ред в България трябва да престанат да се оправдават с обективни причини. Същността не е в способностите, а в волята да се реализира тази мечта, която продължава десетилетия. Надявам се, че трудният, но славен процес по създаването и приемането на българския граждански кодекс тепърва предстои, добави проф. Иван Русчев.
В текущата ситуация Народното събрание трябва да се съсредоточи върху приемането на по-малко, но сериозно обсъдени законопроекти и да избегне грешките на предишните парламенти, заяви председателят на парламента Наталия Киселова при представянето на новия брой.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев подчерта, че е изключително важно „да имаме предвид значението на качеството на законодателството, преди то да бъде прието“.
