Ю Хуа е известен китайски писател и есеист, роден през 1960 г. Той е считан за един от най-влиятелните живи китайски автори. По време на неговото посещение в България за организираното от фондация „Прочети София“ събитие „Литературни срещи“, той подаде интервю за БТА на 25 април 2025 г. в „Щрак“.
Какво е най-значимото, което искате читателите от други нации да разберете за Китай?
– Най-важното е за читателите да осъзнаят как живеят и какво чувстват хората в Китай.
В книгата ви „Китай в 10 думи“ (публикувана в България от „Жанет 45“, бел. ред.) споменавате „менташките новини“, които понякога са единствените, които третират определени теми (защото не са официални медии и не следват официалната директива – бел. ред). Няма ли риск хората да започнат да се доверяват повече на „менташките“ новини отколкото на официалните източници?
– Тази ситуация в Китай е достигнала нови висоти. Много хора вече не се доверяват на традиционните медии и предпочитат платформи като „Доуин“ – китайския „Тик-Ток“, или „Уи Чат“, който функционира като китайски „Фейсбук“ (но предлага и система за плащания – бел. ред.), както и „Малката червена книга“ (Сяохуншу, популярно приложение в Китай – бел. ред.), където има множество фалшиви новини. Тези „менташки“ новини, за които говорих, можеха да имат някаква основа. В момента обаче фалшивата информация се разпространява без всякаква истинска основа. Когато виждам новина, проверявам дали тя е отразена в официалните медии, например Синхуа. Доскоро нямаше приложение на Синхуа на телефона ми, но наскоро го инсталирах, за да проверя истинността на новините. Ако не се появяват в тези утвърдени медии, то вероятно е нещо ненадеждно.
Най-важно е да проверявам информацията, с която се сблъсквам. Иначе често се появява информация за смърт и това се оказва фалшиво, което може да бъде потвърдено само от традиционните, официални медии. Фактите в тези медии са много стриктни, но отношението им към тях следва официалните позиции. Аз съм живял 65 години в Китай и най-важно за мен е да разбера дали нещо е наистина вярно. А какво отношение имам аз – това е личен въпрос, не се влияя от мнението на другите.
Може би Вие самият заимствате позиции, които могат да се отразят на мнението на други, като водеща фигура в културната област?
– Не се смятам за лидер, но мога да изразя своето отношение към действителността, което мнозина от читателите ми възприемат като техни собствени емоции.
Често в творбите си се спирате на Културната революция. Но за Вас това не е просто тема, а личен опит. Смятате ли, че младите, родени след този период, нямат личен опит, но все пак могат да усетят какво е било?
– Младите китайци би следвало да могат да разберат историите, които разказвам. Моята аудитория в Китай обхваща широк спектър – от начални ученици до пенсионирани. Читателският ми кръг включва хора на възраст между 10 и 80 години! Много от младите читатели научават по-обстойно за Културната революция именно през моите книги, като „Братя“, „Живи“ (издаден на български от „Жанет 45“) и „Сю Сангуан продава кръвта си“.
Каква роля играе паметта в създаването на китайската културна идентичност?
– В момента опазването на паметта, не само в Китай, а и по света, е много по-сложно, отколкото преди“, предупреди Ю Хуа. „Всекидневно сме изложени на тонове нова информация, истинска и фалшива. Все едно че снегът валя непрекъснато, а ние чакаме слънцето да изгрее. Надяваме се снегът да спре и да видим слънце. Слънцето символизира нашата памет. Постоянно сме обградени от все повече информация, която застрашава паметта. Но паметта оцелявала чрез малцинствата, които я предават напред. Информацията, която ни залива, наподобява снежен валеж, който много бързо се разтапя, когато слънцето изгрее. Затова моята задача е да продължа да съхранявам паметта. Облаците не могат да бъдат прогонени, те просто се разсейват сами.
Безспорно обаче сферата на литературата намалява. Всяка година става все по-малка, тъй като читателите, запалени по нея, стават все по-малко. А да не забравяме, че изкуственият интелект е на път да замени писателите! Но не се притеснявам. Аз преподавам на студенти по писане в китайски университет и винаги им казвам, че истинският талант в литературата произлиза от човешката индивидуалност. Само когато идва от нея, могат да се постигнат универсални теми, които резонират с читателите. Но след появата на инструменти от рода на „Оупън Ей Ай“, погледът ми се промени. Сега казвам на студентите, че техният стил трябва да бъде уникален, уникален и отново уникален! Защото изкуственият интелект може да произведе универсалност на писането, но не може да замени индивидуалността. Човекът има едно преимущество пред изкуствения интелект – това е индивидуалността. Силата на изкуствения интелект се крие в универсалността. Индивидуалността е вечната същност на човека.
Една от главните сили на литературата е способността й да превръща фактите в нещо емоционално, което докосва сърцата на хората. Дори най-малко важният и лесно забравим факт може да стане нещо ценно и незабравимо чрез живото му описание в литературата.
Защо насилието в творбите Ви е описано с такава реалистичност?
– Вероятно това е свързано с моите преживявания от детството по време на Културната революция, която започна, когато бях дете. В ранните дни на революцията по улиците имаше жестоки сблъсъци между различни групи хора, някои от които дори носеха оръжия. След това дойде периодът на дискриминацията и унищожаването на различни групи, които бяха публично критикувани и малтретирани. Насилието по това време беше неизменна част от живота ми.
