Виолончелистът проф. Венцеслав Николов сподели в интервю за БТА, че класическата музика предава радост на хората. Отказът от радостта е неразумен. Той е уверен, че бъдещето поколение ще намери пътя към музиката и изкуствата.
„Тази музика играе важна роля за България. Като европейска страна, не трябва да забравяме, че нашата култура е част от европейската“, допълни проф. Николов.
На въпроса, кога в България ще можем да питаме не „Имате ли пиано?“, а „В коя стая е роялът?“, Николов отговори:
„Затова помогнах за осигуряването на пиано в село Ганчовец. Вярвам, че е естествено новите поколения да имат радости. Има разделение в обществото – мнозина смятат, че тази музика не е разбираема. Красотата е навсякъде и трябва да я търсиш“, посочи проф. Николов.
Според него, децата не разбират това в детството, но растат и започват да търсят красивото.
„Живея в дряновския край от 30 години, работих в Германия и се връщах. Един ден Антоанета Ставрева от читалището ни откри с жена ми и преди около 5 години направихме първия концерт в селото ни – Пърша. Беше изключителен концерт, свирих Моцарт, Бах и различни автори, за които се счита, че не биват разбрани от публиката. Винаги коментирам по време на концерта. Когато говорех за Моцарт, видях как публиката кимаше“, добави проф. Николов.
От този концерт започнаха идеите за организации на един-два концерта годишно в района. Проф. Николов е изнесъл класически концерт и в двора на Соколския манастир край Габрово, след което му хрумнала идеята да свири в пещерата „Бачо Киро“.
„Оказа се, че пещерата е мокра и затова свирих отпред. Попадна лекият дъжд, последното произведение свирих изправен под стрехата. От този концерт се роди идеята за концерт в село Ганчовец, и когато отидох за Коледа, попитах къде е пианото, тъй като преди това свирих соло. Оказа се, че пиано няма. Написах малък текст. В Германия мой приятел ми каза, че не питаш имате ли пиано, а в коя стая е роялът. Всяко читалище трябва да има пиано“, отбеляза проф. Николов.
Той помогна читалището в Ганчовец да придобие пиано. Инструментът е чешки от световноизвестната компания „Петроф“. Пианото беше представено на концерт преди няколко дни, който се превърна в истински празник, според проф. Николов.
„Не разбирам защо в нашата страна, особено в столицата, се мисли, че животът е там. Това не е съвсем вярно. Хора, обичащи музиката, има навсякъде“, каза проф. Венцеслав Николов за БТА.
Той се надява любовта към музиката да продължи, за да се създаде нова публика за т. нар. класическа музика, която приема за нещо изключително ценно и стойностно.
„Често ме питат, защо не свиря в нашия град. Отговарям, че някой трябва да ме покани. Изкуството трябва да бъде организирано. Трябва да се намерят хора с интереси. Без покана, не мога да дойда. Някой трябва да се заеме с това. В България такава професия не съществува – импресарио, както е на Запад. Връзката между хората и изкуството осъществява тази професия“, добави проф. Николов.
Той има над 15 книги и непрекъснато пише. Последната му книга „Викът на улулицата“ е издадена от издателство „Захари Стоянов“.
„Ще се радвам да представя последните си разкази в Дряново или в село Ганчовец. Последната си писмена творба представих в Дряново и стана прекрасно събитие, надявам се да се повтори. Определено ще направя представяне. Всички мои книги оставих в библиотеката в село Ганчовец, ако някой е заинтересован“, каза проф. Венцеслав Николов.
Венцеслав Николов отбеляза, че има недостатък. Когато напише нещо, той иска да стане и да се поклони, както прави като музикант. Писателят, когато сътворява нещо, след това вече не зависи от него. Проф. Николов е щастлив, че практикува и двете професии, и смята, че плавно преминава от една в друга.
“Викът на улулицата“ е вдъхновена от реална случка, за която пиша в последния разказ на книгата. Обаче аз съм точно противоположност на улулицата – ставам рано и не съм нощна птица. Надявам се на обратна връзка от читателите за тази книга“, добави проф. Николов.
Проф. Венцеслав Николов е роден в Русе през 1943 г. Първите си концерти изнася на 14 години, а на 23 години дебютира със Софийската филхармония в българската премиера на Концерт номер 1 от Шостакович под режисурата на Добрин Петков. Развива активна концертна кариера с турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка.
Освен че е виолончелист и диригент, той е професор по камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, педагог, писател и учил. Репертоарът му включва над 400 произведения от класическата до съвременната музика – от виолончелови концерти до виртуозни миниатюри. Много съвременни композитори му посвещават свои творби. Той е основател на лятната академия на остров Фьор в Северно море и води курсове и семинари в Баден-Баден, Швейцария, Италия, САЩ, както и майсторски класове в България.
