Битието на журналист в България по времето на социализма е било сериозно задължение. Особено важно е било да се спазва приличен и безупречен стил в отношенията с властта. В стремежа си да задоволят това изискване, журналистите често използвали заучени и стандартни фрази, правейки текстовете трудно четими. Въпреки това, в една специфична среда, ситуацията била различна. Става въпрос за дирекцията „Информация за чужбина” в Българската телеграфна агенция, където през 70-те години попада като репортер младият Васил Василев. Там той веднага усеща разликата.
След като завършва икономика, той бързо решава, че предпочита журналистиката пред очакващата го работа в специалността. „Трябваше да отида в един от нашите търговски обединения, но като видях как работят колегите ми от университета, които бяха там – буквално заключени в работата си – реших, че това не е за мен. Чух, че в БТА отворила позиция за репортер. Тогава шеф бе Лозан Стрелков, кандидатствах и той ме приема,” споделя Василев в подкаста БТА Паралели.
Когато започва работа в Агенцията, вярва, че ще бъде част от нея завинаги и все още е много благодарен за всичкото знание, което е придобил. Хората, които го посрещат и му помагат в професията, като Лозан Стрелков и Алфред Криспин, имат голямо значение за него. Той разказва за страхотния екип около тях, който е изградил мощна структура с важност в съвременността.
Най-много научава от Алфред Криспин, главен редактор на „Информация за чужбина”, който става негов ментор. „Той беше изключителен ерудит с невероятни журналистически и аналитични умения. Грижеше се за младите колеги и помагаше на всеки да работи най-добре. Споменавам го с признание, защото дължа много на него за моето професионално развитие,” отбелязва Василев.
Работната среда и процесът в редакцията значително се различават от стандартния стил на информация, наложен в останалите медии. В БТА Василев научава, че трябва винаги да открива новината. Той споделя: „Обожавах това и влагам цялото си сърце, за да създам нещо интересно и четимо. Пишейки за чужбина, стилът беше различен от официалната информация за България, което ни правеше по-разчупени. Фреди съумяваше да изведе новината на преден план, за да може да се продаде успешно.” Така Василев избягва досадното писане, при което основното в новината често остава за накрая. Той смята, че Агенцията е успяла да се утвърди като независим и обективен източник на информация, но понякога информацията преминава през трансформации преди да достигне до потребителите.
Ключов момент в кариерата му е земетресението във Вранча през 1977 година. Той е дежурен до късно и, когато сградата се разлюлява, той бързо се е сеща да отиде в подземието на „Драган Цанков”, където са записващите уреди на БАН, за да разбере какво се случва. След като се връща в БТА, шефът Лозан Стрелков също е там, за да се увери в сигурността на семейството си. Василев му съобщава новината, която незабавно започва да се разпространява в Агенцията. Вероятно именно това е причината Стрелков да му възложи следващата година кореспондентската длъжност в Бейрут, Ливан.
Пътуването му там е изпълнено с куриози, тъй като той става първият кореспондент, който заминава зад граница без брак. „Тогава не изпращаха неомъжени, за да не бъдат повлияни от чуждите служби. Но Лозан само ми каза: „Постарай се да се ожениш,” допълва Василев. Колегите му дори се шегували, че който отиде в Бейрут, непременно ще бъде убит.
Кандидатурата му за кореспондент била забавена от факта, че произхожда от заможно семейство, чиято собственост била национализирана след идването на комунизма. Бързо се върнал към корените, докато партийният секретар на БТА е ходил да разследва произхода на Василев. Оказало се, че семейството му е подпомагало комунистите и земеделците, включително известния Георги Трайков.
Работата му в Бейрут също е значима, тъй като той е на мястото по време на заложническата криза с американски дипломати по времето на президента Картър. Василев става първият чуждестранен журналист, който успява да интервюира студентите и поддръжниците на аятолах Хомейни, взели американското посолство в Техеран. За щастие, всички заложници по-късно са освободени. На кореспондентския пост той замества семейния приятел и утвърден журналист Димитър Масларов, който бързо го запознава със спецификата на работата. След като правят обиколка в региона, той му е представен на важни хора, които впоследствие стават важни източници на информация. Василев осъзнава, че от бюрото на БТА в Ливан, ще отговаря не само за Африка, а и за всички държави на Арабския полуостров.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
