На 3 май в концертната зала на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив ще се проведе концерт на пианиста проф. Иван Дончев, наречен „Дебют и наследство“, гласи информация от академията.
За първи път в новата българска история, по инициатива на проф. Дончев, АМТИИ ще представи на зрителите един от най-влиятелните цикли в музикалната история – 32-те пиано сонати на Лудвиг ван Бетовен, които той създава между 1795 и 1822 година, посочват организаторите.
Те добавят, че в Европа в момента не повече от петима пианисти редовно изпълняват 32-те сонати на Бетовен на живо и без ноти, познавайки наизуст близо 700 страници, и един от тях е проф. Иван Дончев.
Проф. Дончев сподели пред БТА, че това е първият от серия от 10 концерта, планирани за следващите три години. Тези събития са част от трилогия, планирана за представяне през 2025 година. Зрителите в Пловдив и посетителите на града ще имат възможност да слушат първите три от 32-те публикувани сонати на Бетовен.
„Преди концерта ще направя кратка лекция, чрез която ще въведа публиката в света на Лудвиг ван Бетовен, тъй като смятам, че неговото музикално изкуство и личност са неразривно свързани. Взаимовръзката между гениалния композитор и неговата сложна личност е съществена. Той е титаничен автор с драматични нотки, който се бори с несгодите си, макар и да е глух гений“, обясни Дончев.
Той добави, че Бетовен е повече от композитор: „Интересно ми е да изследвам психологията на автора, включително неговата личност, за да мога по-добре да интерпретирам творбите му и да ги предам на публиката в актуален контекст. Важно е класическата музика да остава жива и значима, вместо да остава затворена в отминалото време“.
Проф. Дончев подчерта, че музиката не е предназначена за музеи, за разлика от изобразителното изкуство: „При експонатите контактът е личен, директен, между произведението и посетителя. Музиката обаче изисква изпълнител, който да е двучастен посредник – да се потопи в произведението, но също така да остане вярна на себе си. Важен е балансът между двете, и вярвам, че той трябва да бъде 50 на 50. Понякога е уместно да излизаме извън тези граници, в други моменти трябва да сме точни към текста. За мен е важно да подготвя публиката с тези кратки изказвания, за да могат да навлязат в света на този гений“, заяви той.
Проф. Иван Дончев сподели за важната си среща с учителя и ментора си, маестро Алдо Чиколини, която оказала голямо влияние върху кариерата му: „В момента, в който вече бях постигнал определена зрялост и нуждаех се от последни щрихи на художествените си идеали, животът ме срещна с един забележителен изпълнител, който бях слушал и на живо, и на запис. Той ме впечатли със своя израз и искреност. Нямаше нищо натрапчиво в неговото изпълнение, а красота, сравнима с онази на изчистена гръцка скулптура. Въпреки че беше над 80 години, той сякаш преживяваше нов етап в артистичната си кариера – с младежки дух и енергия, преодолявайки здравословни проблеми.“
Дончев имал възможността да учи при Чиколини в Неапол, Рим и Париж, където той живее, въпреки че е италианец по произход и получил френско гражданство през 50-те години. Той е бил почетен професор на Парижката консерватория и носител на високи отличия от Франция. „Най-интересното бе, че когато се запознах с него, той не подхождаше от висота, а беше невероятно земен и щедър. Това подсили убеждението ми, че великите личности са най-семпли“, сподели проф. Дончев.
„Разбира се, той носеше със себе си сложностите на велик артист, преживявайки моменти на кризи и съмнения, дори на такова ниво и опит. Бил съм свидетел на моментите, в които той усети трепета преди излизането на сцената. Състоянието му никога не е влияло на професионализма и качеството на изпълненията му. Неговите уроци ми дадоха нов тласък, свързах се с импресари и диригенти в Европа и извън нея, включително в Япония, и го смятам за мой последен ученик и един от най-ярките его представители“, добави той.
Що се отнася до най-значимите учители и уроци, проф. Иван Дончев сподели, че най-вече се учи от себе си и от собствените си грешки. „Имам способността да се самоанализирам и действам по това като че ли непрекъснато. Музиката ми е строг съдник и много хора, включително родителите ми и преподавателите ми, са ми дали много. От моите ученици също научавам много от техните грешки и успехи. Те ме вдъхновяват, както и моето семейство, съпругата ми Елена Нефедова, талантлив пианист и педагог, и малкият ми син, който тепърва ще ме учи на нови неща“, каза той.
Проф. Дончев сподели, че имало два ключови момента, когато осъзнал, че животът му е посветен на музиката. Първият бил, когато за първи път стъпил на международна сцена в Италия, която по-късно станала негова втора родина – първо като студент, а след това и като изпълнител и преподавател. „Този първи опит ми показа, че освен работа и усилия, има и нови хоризонти и контакти, които обогатяват живота“, добави той.
Другото важно събитие било свързано с литературата, когато прочел биографии на Бетовен и Лист: „Не съм сигурен дали те откриха мен, или аз тях, но именно техният живот ме вдъхнови да осъзная, че свиря не просто ноти, а живот, чувства и стремежи, което разширява моите хоризонти“, отбеляза проф. Дончев.
Той е също носител на черен колан по карате, друга страст извън музиката, и е печелил медали на национални състезания. „Спортът ми е интересен от детство, а карате може би щеше да поеме моят професионален път. Но музиката се оказа най-силна“, каза той и благодари на общината и АМТИИ за подкрепата, която получава в преподавателската си дейност през последните години.
Проф. Иван Дончев е роден на 11 август 1981 г. в Бургас, завършвайки под ръководството на Юлия Ненова в музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров“. Следва в Италия, където обучава пиано и джаз пиано, а после и камерна музика. От 2007 до 2013 г. специализира при Алдо Чиколини, получавайки лична стипендия от него. Дончев концертира в Европа, САЩ, Мексико, Япония, Южна Корея и Русия, редовно изнася концерти пред симфонични оркестри.
