Изабел Алиенде представи новата си творба – „Името ми е Емилия дел Вайе“, съобщава Асошиейтед прес.
Безброй читатели обичат бестселърите на Исабел Алиенде заради силните женски персонажи и завладяващите сюжети. В творби като „Къщата на духовете“, „Ева Луна“ и последната „Виолета“ упорити жени са в централна роля и действат като движещи сили на драматични разкази, изпълнени с магически реализъм от авторката, родена в Перу и отраснала в Чили.
Новата книга „Името ми е Емилия дел Вайе“ следва същата тема. Тя разказва за журналистка с приключенски дух в Сан Франциско в края на 19-ти век. Младата Емилия е изумително смела за женските стандарти на времето си, като преодолява и предизвиква социалните ограничения, преминавайки от писането на евтини романи под мъжки псевдоним към изискването истинското й име да бъде публикувано в статиите й.
Част от интелектуалната любознателност и самочувствие на Емилия произлизат от доведения й баща, испаноговорящ учител, който се жени за бременната й майка, послушница, изоставена след връзка с богат чилийски аристократ.
Историята, която започва в САЩ, постепенно пренася действието в Чили, когато Емилия успява да убеди редактор на вестник да й разреши да пътува до южноамериканската страна, за да отрази гражданската война там.
В допълнение към професионалните предизвикателства, Емилия иска да разкрие повече за неведомия си баща и за собствената си идентичност. В Чили тя се сблъсква с опасности, които никога не е очаквала, и се замисля за произхода си и бъдещето си.
Тази история вероятно ще бъде оценена от многобройните почитатели на Алиенде, които я възприемат за най-четената испаноязична авторка в света. Въпреки че чилийско-американската писателка свободно владее английски и живее в Калифорния от години, тя пише на родния си испански език и творбите й биват превеждани, припомня Асошиейтед прес.
Получила Националната награда за литература на Чили през 2010 г., Алиенде е призната и за американско литературно съкровище. През 2004 г. е приета в Американската академия за изкуства и литература, а през 2014 г. президентът Барак Обама й присъжда Президентския медал на свободата.
Нейният предишен роман, „Вятърът знае името ми“, публикуван през 2023 г., е различен от характерните й истории за силни жени. В него тя преплита съдбите на две деца, които пътуват сами в различни епохи – едното по време на започващия Холокост в Европа, а другото в съвременна Аризона на границата с Мексико.
