Конфликтът в Судан е в ход вече повече от две години, водещ до най-тежката хуманитарна криза с вътрешно разселване на населението, и изгледите за разрешение не са оптимистични. Напротив, последните събития на бойното поле будят тревога за възможно разделение на страната на две части, контролирани от редовната армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП). Освен това, увеличената употреба на дронове свидетелства за нова тактика, характерна за съвременните войни, която променя динамиката на конфликта.
Судан остава на заден план в очите на международната общност, която е ангажирана с конфликти в Украйна и Близкия изток, независимо от периодичните донорски конференции като тази в Лондон миналия месец.
Конфликтът, който започна на 15 април 2023 г., продължава без изгледи за решение, коментира Франс прес.
Устойчивата загуба е тревожна: най-малко 28 хиляди убити, въпреки че реалният брой вероятно е много по-висок (според оценки, от миналата година числото достига 150 хиляди – бел. ред.); повече от 14 милиона души (около 30 процента от населението на Судан – бел. ред.) са били принудени да напуснат домовете си, а в цели райони има масов глад, според Асошиейтед прес.
Редовната армия, воюваща срещу паравоенните СБП, обяви в предходния месец, че е завзела напълно столицата Хартум. Това постижение идва в резултат на методичния напредък на суданските въоръжени сили под командването на генерал Абдел Фатах ал Бурхан, за който наскоро АП съобщи. Успехът позволи на армията да затвърди контрола си върху източния бряг на река Нил.
СБП обаче нямат намерение да се предават. Под ръководството на Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети – предишен заместник на Бурхан, който по-късно се обърна срещу него – паравоенните продължават да контролират части от Судан и имат съюзници. Символично, на втората годишнина от началото на конфликта те обявиха създаването на паралелно правителство.
В допълнение, СБП се опитват да завладеят Ел Фашер – последния значим град в широката област Дарфур, който все още остава извън техния контрол, отбелязва Би Би Си. Успехът в тази операция би подсилил контрола им над западната част на Судан.
Това провокира опасения от фактическо разделение на страната на две. Сравненията с други африкански нации, особено с Либия, са неизбежни. Въпреки че условията са налице – многофракционността и външна намеса, съществува местна специфика и разлики.
АП предполага, че завземането на Хартум от редовната армия обособява нова глава в конфликта, делейки фактически страната на зони под контрола на различни военни формирования и СБП. Паравоенните планират Судан да стане „светска, демократична и децентрализирана държава“ с „доброволна интеграция на територии и общности“ – сигнал към многобройните судански групи, стремящи се към автономия от Хартум.
Няколко години преди това, Бурхан и Хемети бяха съюзници, за да спрат прехода на страната към гражданско управление след свалянето на дългогодишния диктатор Омар ал Башир през 2019 г., но след това напрежението прерасна в насилие за власт между тях.
Междувременно, увеличената употреба на дронове от страна на СБП представлява важен момент във войната, коментират експерти пред АФП.
Те съзнателно атакуваха Порт Судан. Този пристанищен град, разположен на стотици километри от фронта, е основен вход за хуманитарна помощ в страната и временно местоположение на правителството, подкрепяно от редовната армия.
Атаките срещу Порт Судан носят както символично значение, подчертавайки уязвимостта на въоръжените сили, така и практически последици, затруднявайки техните ресурси. Дроновете, изпращани от СБП, повредиха последното функциониращо летище в страната, повредиха електрическа централа и запалиха склад с гориво и военна база.
„Използването на дронове и леки оръжия дава възможност на СБП да атакуват зони, където техните сили не успяха да навлязат“, подчертава пред Франс прес изследователят Майкъл Джоунс от Кралския институт на обединените служби. Той добавя, че „ударите по области, считани за безопасни, дори центъра на (формираното от военните) правителство, отслабват армията като политически фактор, представян като стабилен осигурител на спокойствие за суданците“.
Тези дронови атаки са „сигнал, че конфликтът продължава“ и след покоряването на Хартум, заключава Хамед Халафала, судански изследовател от Института за близкоизточна политика „Тахрир“. Той предвижда, че е „малко вероятно“ СБП да възвърнат контрола над Хартум или да заграбят голямото пристанище на североизток, но добавя, че безпилотниците „създават климат на несигурност в градове като Порт Судан“.
Институтът за изследване на войната заяви, че атаките на СБП срещу Порт Судан с дронове целят да затруднят логистиката на редовната армия. Това подкопава способността на въоръжените сили да водят операции в Западен Судан и практически утвърдява разделението на страната, коментира мозъчният тръст, базиран във Вашингтон.
Според бивш судански генерал, цитиран от АФП, СБП използват предимно два типа дронове с експлозиви. Първият са самоделни безпилотни летателни апарати с 120-милиметрови боеприпаси, насочващи се към целите, за да се взривят. Вторият тип са китайско производство (модел CH95), способен да носи управляеми ракети.
Географските характеристики на Судан – третата по големина страна в Африка, с огромни пустинни територии, също създават условия за дронови атаки: страната се простира на 1250 километра от север на юг и 1390 километра от запад на изток.
Също така, тенденцията за употреба на дронове съответства на нарастващата регионална тенденция.
Към момента обаче, сценарият за бързо прекратяване на огъня и започване на сериозни преговори е мъгляв. Нито една от страните не изглежда готова да направи компромис, а вниманието на международната общност остава насочено към други конфликти. Показва се, че ключов момент ще бъде ситуацията на терен, която поне в сегашния етап способства за фактическо разделение на страната.
Тази перспектива буди сериозни притеснения, особено имайки предвид историческия контекст на отделянето на Южен Судан през 2011 г., който станала най-новата държава в света, само за да изпадне в дълбоки вътрешни конфликти.
