През учебната 1997/1998 година се въвежда предметът „Религия“ в часовете за свободноизбираема подготовка (СИП) в България. Обучението се осъществява единствено от богослови, казаха от Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на въпрос относно началото на обучението по религия в българските училища и в каква форма то протича.
През следващата 1998/1999 учебна година се присъединиха и начални учители, завършили курсове за допълнителна квалификация.
Съгласно данните за учебната 2024/2025 година, религията се изучава в 165 училища от 15 229 ученици, като в тази статистика са включени ученици, посещаващи допълнителни активности по религия.
Тази година учителите, специализирани в религия, са 476, а педагогическите специалисти, които преподават предмета, са 50, съобщават от МОН.
Както съобщи БТА, изучаването на религия няма да бъде задължително, а в нашата образователна система ще има термин за задължителноизбираем час. Това означава, че часът е задължителен, но в него ще има опции за избор. Изборът ще е между различни програми, а религията няма да бъде задължителна. Целта е да се усили възпитателната функция в българските училища и да се насърчи развитието на добродетели, обясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на пресконференция на 7 май, където представи концепция за изучаването на добродетели и религии.
Обещахме до 8 май да публикуваме концепция за алтернативната програма „Добродетели и етика“, която е насочена към общата ни визия за предмета, който предлагаме да бъде включен в задължителния учебен план. Разработваме тази програма, тъй като другите две алтернативни програми, „Религия – православно християнство“ и „Религия – ислям“, ще се основават основно на съществуващите програми. Този документ служи като основа за обсъждане и ще бъде доработен, за да отрази нашата концепция, обясни образователният министър.
В отговор на въпрос министър Вълчев посочи, че „е реалистично да се въведе предметът в един клас – от първи клас, ако предложението бъде одобрено от Народното събрание“. Учебниците ще бъдат подготвени от отбори, излъчени от издателствата. По-трудният въпрос остават учебните програми, тъй като учебникът ще следва тях. Основната задача на МОН е да изготви учебните програми, особено по „Добродетели и етика“, която ще бъде нова, добави Вълчев. Той акцентира, че и трите програми ще имат обща цел, свързана с универсалните човешки ценности.
МОН предлага постепенно да се въведе предметът, като първоначално в първи клас и начален етап. Новият предмет не ще доведе до допълнителна натовареност, тъй като ще се впише в общия брой задължителни и избираеми часове (раздел „А“ и раздел „Б“ на учебния план).
Не предвиждаме оценяване по този предмет, защото целта е да стимулираме обсъждания, дискусии и разглеждане на жизненоважни ситуации. Тези активности ще допринесат за изграждането на добродетели и трайни навици в живота, като честност, доброта, отговорност, търпение, разбиране, справедливост, трудолюбие, постоянство и други, уточниха от МОН при представянето на концепцията на 7 май.
Как се изучава религията в Европа?
В Швеция изучаването на религия е задължително от 1996 г. без възможност за отказ, като правната база е Законът за образованието. Религията не е привързана към конкретна конфесия, се посочва в сравнителния анализ за религиозното образование в Европа, предоставен на БТА от пресцентъра на МОН, представен на дискусията за религиите в училищата.
Основните цели на изследването включват да се установи: дали обучението по религия е част от учебната програма в другите държави на Европейския съюз; как се предлага обучението – като задължително, с възможност за отказ, или като факултативно. Анализът пояснява дали обучението е конфесионално или неконфесионално, тоест дали се преподава през призмата на определена религия или предоставя знания за различни религии, акцентирайки на информираността на учениците, а не на вярата им.
В Румъния от 1995 г. предметът „Религия“ е задължителен в началните училища и факултативен в прогимназиалните, а в гимназията е по желание на ученика. Въпреки задължителния характер, според решение на Конституционния съд от 2014 г. изучаването става с родителско заявление. По данни от 2015 г., 91 процента от родителите избират децата си да изучават този предмет.
В Гърция православната религия е записана в Конституцията като водеща. Предметът „Религия“ е задължителен в училищата. От 2014 г. в Тракия, където живее и значително мюсюлманско малцинство, е предоставена възможност за изучаване на ислям. Нерелигиозните ученици могат да се освободят от занятията по желание на родителите.
В Дания религиозното обучение е част от задължителната програма, наречено „християнски науки“ (Kristendomskundskab). Правната база е Законът за държавните училища (Folkeskoleloven). Обучението е неконфесионално, а родителите могат да поискат освобождаване от този предмет.
В повечето провинции на Германия религията е задължителен предмет, но в някои (Берлин, Бремен, Бранденбург) е факултативен, а задължителният предмет е „Етика“. Някои провинции предлагат обучението по религия и в други изповедания съобразно религията на учениците. Правната рамка зависи от местното законодателство. Учениците могат да бъдат освободени от предмета по желание на родителите или на ученика след 14-годишна възраст, където религията е задължителна.
В Малта изучаването на „Християнство“ е задължително и конфесионално, а католическото християнство е обявено за държавна религия. По изрично желание на родител/ученик (след 16 години) ученикът може да се освободи от предмета, но вместо религия може да учи етика като факултативен предмет.
В Австрия религиозното обучение е задължително в училищата. Правната рамка е Законът за религиозното обучение от 1949 г. (RelUG). Религиозното обучение е конфесионално, а родителите могат да поискат освобождаване, после учениците са задължени да изучават етика.
В Словакия религиозното обучение е задължително и конфесионално. Основните законодателни документи са Закон за образованието и заповед на министъра на образованието. Въпреки задължителния характер, родителите могут да изберат „Етика“ вместо „Религия“.
Религиозното обучение във Финландия е по принцип задължително и неконфесионално. Правната база е Закон за основното образование. Учениците могат да избират обучение, свързано с тяхната религия, но родителите могат да решат децата им да учат „Етика“ вместо „Религия“.
В Унгария родителите избират да изучава ли ученикът етика или религия. Когато бъде избран, предметът „Религия“ е конфесионален. Правната рамка е Закон от 2011 г. за националното публично образование. След законова промяна учениците трябва да посещават или „Религия“ или „Етика“.
В Италия училището е длъжно да предлага „Католическо религиозно образование“, но то е свободноизбираемо. Правната основа е конкордат от 1984 г. между Италия и Ватикана. Обучението е конфесионално, а часовете са организирани в началото или края на учебния ден, така учениците могат да идват след училище или да тръгнат по-рано.
В Испания изучаването на предмета „Религия“ е свободноизбираемо и конфесионално. Правната рамка включва Конституцията на Испания и конкордата с Ватикана.
В Полша предметът „Религия“ е свободноизбираем и конфесионален. Правната база е Закон за образователната система, а учениците могат да посетят часове по „Етика“.
Религиозното обучение в Латвия е по избор и не е част от задължителния учебен план. Правната рамка задължава училищата да организират обучение по религия, ако поне десет ученици желаят. Предметът е конфесионален и предлага от регистрирани религиозни общности. Има алтернатива – „Етика“.
В държавните училища в Нидерландия предметът „Религия“ не е задължителен и не е част от основната учебна програма. Може да се предлага по желание на родителите, но като свободноизбираем предмет. Обучението по религия в частни училища е задължително и конфесионално.
В Ирландия религиозното обучение не е задължително по закон, но е широко разпространено поради религиозната патронажна система. Около 90 процента от началните училища са под патронажа на Католическата църква.
В Франция обучението по религия в държавните училища не е разрешено. Учениците могат да изучават религия само извън училище. Правната рамка е Образователен кодекс, с изключение на региона Елзас – Мозел, където предметът „Религия“ е задължителен, но родител може да поиска освобождаване.
