Страната на сушито е изправена пред недостиг и поскъпване на ориза

Комбинацията от фактори като климатични условия, туризъм и селскостопанска политика затруднява намирането на основната зърнена култура за японците, а цените продължават да нарастват, съобщава „Кориере дела сера“.

Оризът е от съществено значение за японската кухня; той е основна съставка в ежедневното хранене и се използва и в традиционни продукти като саке и мочи. През последните месеци, обаче, оризът става все по-трудно достъпен в супермаркетите и цените му достигат рекордни нива: 5-килограмов пакет ориз е на стойност над 4200 йени (около 26 евро), което е двойно увеличение в сравнение с предходната година, по данни на обществената телевизия NHK. Увеличението на цените продължава вече 17 седмици и принуждава някои супермаркети да ограничават количеството, което всеки купувач може да придобие. Проблемът обаче не е само икономически, а засяга и хранителната идентичност на страната, което увеличава недоволството сред потребителите и фермерите.

Непосредствени причини: горещини и туризъм

Реколтата за 2023 г. пострада сериозно от необичайно горещото лято с рекордни температури, които навредиха на множество култури и намалиха добивите. Туризмът също е източник на стрес в кризата с ориза. След години на ограничения, Япония отново отвори границите си и милиони туристи се завърнаха в ресторанти и традиционни ханове (риокани). Вътрешното потребление на ориз нарасна, в момент, когато предлагането е ограничено. Според експерти, проблемът има по-дълбоки политически корени, които датират от повече от петдесет години.

Различен подход в селскостопанската политика

Докато в Европа и САЩ фермерите се субсидират, за да стимулират производството, Япония прави точно обратното. От 70-те години на миналия век правителството насърчава фермерите да намаляват производството на ориз. Механизмът, наречен gentan, представя субсидии за тези, които свиват площите, на които отглеждат ориз. Целта е да се избегне свръхпредлагане, да се поддържат цените високи и да се осигурят прилични доходи на селскостопанските производители. Тази стратегия, проектирана за един различен икономически контекст, вече показва своите граници. Според „Ню Йорк таймс“, Япония продължава да харчи милиарди долари годишно, за да поддържа система, която днес само задълбочава недостига.

Кризата в сектора

Последиците от тази политика оказват влияние и върху демографската структура на работниците в селското стопанство. Средната възраст на производителите на ориз е около 71 години. Между 2015 и 2020 г. броят на земеделските стопани е намалял с 25 процента. По-младите поколения не желаят да поемат работа, която се счита за нерентабилна и затруднена от бюрократични пречки. Съществуват няколко оризови полета, които или са оставени на произвола, или се използват за други цели. Несигурността е значителна и сред тези, които все още работят в сектора.

Недоволството на фермерите и проблемите на правителството

През март 2025 г. над 4000 фермери протестираха срещу правителствената политика в Токио. „Отглеждаме ориз, но не можем да живеем от труда си“, гласеше надписът на плакатите им. Някои от тях шестват с тракторите си около столичните небостъргачи. В опит да успокои цените, правителството реши да продаде част от стратегическите резерви от ориз, предназначени за извънредни ситуации, пускайки на пазара повече от 140 000 тона. Въпреки това, малка част от количествата достигнаха до магазините. Освен това, за първи път от 1999 г., Япония внесе ориз от Южна Корея. И макар да става дума само за 22 тона, този ход е значителен, тъй като Япония традиционно е против вноса на този продукт поради високите мита. В условията на предстоящите избори за Камарата на съветниците (горна камара на яполнския парламент), разходите за живот стават ключов проблем. Премиерът Шигеру Ишиба ще трябва да се справи с нарастващото недоволство на населението и настоящите трудности са отражение на минали политически кризи. През 2007 г. обещанието за реформа в системата за намаляване на производството беше причината Либерално-демократическата партия временно да загуби мнозинството си. Историята може да се повтори.

Нараства и тревогата сред потребителите. Проучване, проведено от Института за икономически изследвания в Гунма, цитирано от италианския вестник „Месаджеро“, показва, че около една трета от домакинствата в префектурата вече са намалили закупуването на ориз, а 80 процента са загрижени за цените и бъдещите наличности. Повече от 90 процента от анкетираните редовно готвят ориз, потвърждавайки централната роля на този продукт в японското хранене.

Според Масаюки Огава, икономист от университета в Уцономия, наличността на ориз след Златната седмица – празничната седмица през май – ще бъде решаваща за развитието на ситуацията. Ако пазарните обеми не се увеличат значително, това може да означава, че дистрибуторите разполагат с ограничени запаси. В такъв случай, възстановяването до нормалното състояние може да отнеме повече време от очакваното.