Май и юни са периодите, когато у нас най-често се наблюдават градушки, което е типично за българския климат. В тези месеци обикновено се образуват мощни купесто-дъждовни облаци, които водят до градушка,
Формирането на градушка зависи от атмосферната циркулация и състоянието на въздушната маса – тя трябва да бъде нестабилна, а също така е важно преминаването на атмосферни фронтове, като студени фронтове. Синоптикът обясни, че наскоро е наблюдавано образуване на облаци в нестабилна въздушна маса, а методите за образуването на градушка могат да бъдат вътрешномасови или фронтални. На следващия ден, в събота, времето е било под влияние на циклон, като е било по-облачно с валежи, при което образуването на градушки е невъзможно. Поясни, че трябва да има слънце най-малко до обяд, за да започне нагнетяването на конвективни процеси.
Основни причини за градушките
Две са основните причини за образуване на градушки в България – единият вид е свързан с атмосферни фронтове и облаци, образуващи се върху тях, а другият – с нестабилни въздушни маси. Това означава, че след преминаване на фронта, когато има студен въздух и светло слънце, започват да се образуват облаци, особено през пролетта“, обясни д-р Красимир Стоев.
Той уточни, че градушките в Нова Загора се наблюдавали преди циклоналния процес и в условия на нестабилна атмосфера. „В събота в София бе дъждовно и хладно, а на изток времето беше топло и слънчево, с температури до 28-29 градуса. Това доведе до образуването на мощни облаци, достигнали над 17 километра височина, което е много високо. В тях преобладаваха ледени кристали, а облакът се дели на топла, смесена и студена част. Много от кристалите в облака предизвикаха интензитет на градушките“, каза синоптикът от НИМХ. „Облакът тръгна от северозападната част на Стара Загора и се насочи на изток, с най-силни прояви в Ямбол. Достигна дори до Бургас, макар и вече да е бил слабо развита.“, добави Красимир Стоев.
Прогнози за градоносни облаци
Голямата градушка в София, която се случи на 8 юли през 2024 г., беше спомената от метеоролога от НИМХ, запитан дали прогнозите за градушки са трудни.
Градушките могат да се предсказват с общата прогноза, но най-детайлни са краткосрочните, когато на радара е видно образуване на облаците и следенето започва, за да се установи нараства ли облакът и колко ледени кристали съдържа. Стоев отбеляза, че условията за градушки могат да се предсказват 24 до 36 часа напред, но точното местоположение е трудно да се предвиди. За по-точни подробности се извършва краткосрочна прогноза.
Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ обработва облаците, вкарвайки реагенти, които помагат да се разтопят ледени кристали и да се намалят размерите на градовите зърна, но това зависи от различни фактори и местоположение на облака, сподели Красимир Стоев.
„Градушки са се случвали и ще продължат да се случват, както интензивността на явленията може да се промени под влияние на климатичните изменения, но не може да се твърди, че те се увеличават“, коментира главен асистент д-р Красимир Стоев от НИМХ.
Какво се подразбира под градушка?
Градушката е твърд валеж, произхождащ от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Тя се състои от сферични ледени частици, вариращи от 5 до 55 милиметра, а понякога и повече. Градовите зърна се формират от прозрачен лед или от слоеве прозрачен лед, с дебелина по-голяма от 1 милиметър, редуващи се с полупрозрачни слоеве.
Мощните купесто-дъждовни облаци, предизвикващи градушката, съчетават водни капки (при температури под нулата, водните капки могат да бъдат в термодинамично нестабилно преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в средните географски ширини могат да достигнат до 16-17 километра. Те се делят на три слоя: топъл, преохладен и облачна наковалня, където са само ледени кристали.
За образуването на градов валеж е необходимо да има достатъчно количество преохладена течна вода в облака, градови зародиши – замразени малки дъждовни капки или крехки ледени частици, а също и силни възходящи потоци.
