Мартина Ганчева не се е насочила към журналистиката веднага. Вместо това, тя многократно е преследвала различни цели. Въпреки това, любовта към журналистиката започва да я завладява постепенно, след първата ѝ стажантска задача в програма „Хоризонт“ на БНР. След години, прекарани в анкети, новини и сутрешни предавания, тя става един от водещите кореспонденти на БТА в Букурещ. По този начин осъществява две мечти едновременно: намира работата, която обожава, в страната, която я привлича. За нея това е ключовото „уравнение“ за дълготрайна лоялност към професията и за справяне с трудностите, които тя носи: „Поне за мен финансовият аспект никога не е бил най-важният, защото той варира в зависимост от типа медия – обществена, частна, радио, телевизия и т.н. Просто обичам това, което правя, и то ме подтиква да продължавам напред, независимо от предизвикателствата. Затова реших да замина за Румъния, въпреки че щеше да означава ново начало в чужда страна,“ разказва тя в подкаста БТА Паралели.
Работата ѝ като кореспондент я сближава не само с любимата си страна, но и ѝ позволява да следи отблизо важните обществени явления. Тя с разочарование отбелязва клишетата, с които често говорим взаимно от двете страни на Дунава. Според нея, въпреки различията, отношението между народите е много по-задълбочено и взаимно свързано.
„Особено ми направи впечатление енергията на хората в Румъния, след като наблюдавах множество избори, дори и в моменти на протести. През нощта на 25 май, по време на балотажа за президенството, усетих накъде отиват нещата от екзитполовете и излязох на улицата. Хората се събраха пред щаба на Никушор Дан и енергията беше осезаема. Сигурно е, че в Румъния съществува много силно гражданско общество,“ споделя Ганчева.
Тя описва социалните движения като единство, показвайки, че подобно на протестите за повишаване на учителските заплати или таксите за обществен транспорт, рядко се стига до агресия. Хората следват обща кауза, което укрепва хода на протестите и поддържа уважението към журналистическата професия. „В България обаче ми липсва подобно активно гражданство; ние сме по-силни в социалните мрежи,“ прави аналози тя.
По време на специално интервю, нейният опит с румънския президент започва от канален диалог, но когато мейлът ѝ не проработва, осъзнава, че румънците не са чак толкова различни. „Ако искаш информация, обади се по телефона. Това е най-сигурният начин да получиш отговор,“ казва тя. Близостта до ПР-а му става възможна след като тя му изпраща СМС и бързо получава обратна връзка. След няколко дни има положителен отговор за интервю, а в движение прекрачва прага на президентството в Букурещ.
Два часа по-късно, пред камерата застава Траян Бъсеску. Той се явява в последния момент и впечатлява с откритост. „Той има впечатляващ и малко плашещ поглед, но има и силен ръкостискач, което винаги е положително. Интервюто премина много гладко, като не остана въпрос, на който да ми отговори. Имаше моменти, в които спокойно увери, че „Нас не ни е страх от Русия“. В същото време, по време на политическата криза около Крин Антонеску, Бъсеску изнесе новина, която първо се сподели по България Он Еър,” разказва тя.
Сюжетите с румънски политици не свършват дотук. Следва още един, когато е в Букурещ през лятото. Посещава любимата книжарница, където открива автобиография на Клаус Йоханис, сегашния президент. Споделя, че след като я прочита, решава да я преведе. Свързва се с румънското издателство, което проявява интерес, но иска български партньор. Мартина се свързва със Захари Карабашлиев и така успява да намери български издател. „Книгата е съсредоточена върху неговите успехи като кмет на Сибиу и прецизно представя периода от живота му,” добавя тя.
Най-голямото предизвикателство в кариерата ѝ идва в средата на нощта, когато звънят от продукцията и съобщават за COVID-19. „Няма да забравя как влязох в студиото с един лист, на който имаше само две изречения. Това беше един от най-трудните ефири за мен – нямаше информация и сценарий. Всичко се случваше в реално време. Продуцентите само ми подаваха имената на следващите гости,” разказва тя за тревожните мигове.
Началото на журналистическата ѝ кариера е било също толкова трудно. Стажът ѝ е свързан с носенето на тежък магнетофон и микрофон по улиците, предизвиквайки объркване у минувачите, когато те си мислели, че ще бъдат снимани за телевизия.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
