Европейската комисия и Европейската централна банка оповестиха днес конвергентните доклади за приемането на еврото в България. И двата доклада да са положителни. Това означава, че страната ще приеме еврото на 1 януари догодина и ще стане 21-я член на еврозоната.
България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, съобщи днес Европейската комисия при представянето на извънредния доклад за готовността на нашата страна за въвеждане на общата европейска валута.
ЕК допълва, че препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на нашата страна в еврозоната от началото на следващата година. Комисията уточнява, че всички държави от ЕС стават част от еврозоната, когато изпълнят изискванията, освен Дания, която преди подписването на договора за присъединяване към ЕС е пожелала да се ползва от изключение.
Комисията отбелязва, че днес се постига историческа стъпка към приемането на България в еврозоната. Българската икономика е достатъчно подготвена, българското законодателство е съвместимо, се посочва в оценката.
Първи реакции от Брюксел
Еврото е символ на европейската сила и единство, заявява по този повод председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана в съобщение на институцията.
„България се приближава днес с още една стъпка към приемането на еврото. Благодарение на еврото, българската икономика ще стане по-силна, ще нарасне търговията с държавите от еврозоната, ще се повишат преките инвестиции, достъпът до финансиране, качествените работни места и реалните доходи. България ще заеме полагащото й се място при определянето на решенията в сърцето на еврозоната. Поздравления, България!“, добавя Фон дер Лайен.
Първи коментар и на еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, който определя положителните доклади за България като исторически момент за страната ни. По думите му, София покрива всички критерии, за да се превърне в 21-вия член на еврозоната.
Според Домбровскис еврото ще означава за българите по-стабилни цени, по-ниски такси за транзакции, ще защити спестяванията ни и ще засили инвестициите в страната. Еврокомисарят подчертава и че е нужно България да продължи с политиките за конкурентоспособна и устойчива икономика.
Какво предстои?
След днешните доклади на ЕК и Европейската централна банка в ЕС започва законодателен процес, който предвижда обсъждане и постигане на политическо споразумение между държавите от еврозоната на 19-20 юни, последвано от политическо споразумение от Европейския съвет на 26-27 юни. На 30 юни ЕК следва да препоръча на Съвета на ЕС да одобри решение и то да бъде гласувано на 8 юли. В същия ден се предвижда гласуване на становището на Европейския парламент на сесия в Страсбург. Мнението на евродепутатите ще бъде предварително съгласувано в отделен доклад.
Гласуването между държавите от еврозоната ще бъде по три точки, като само за определянето на обменния курс лев-евро ще бъде необходимо единодушие, а по останалите две части от решението за приемането на България ще бъде достатъчно квалифицирано мнозинство.
Какъв беше пътят на България към еврозоната (2018-2025 г.)
29 юни 2018 г.
Изпратено съвместно писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка с намерение за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).
12 юли 2018 г.
Намеренията на страната получават политическа подкрепа от Еврогрупата.
18 юли 2018 г.
България изпраща официално писмо и уведомява ЕЦБ за искането си за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ, като поема ангажименти за промяна в законодателството.
27 август 2018 г.
Министерски съвет приема решение за одобряване на план за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.
13 декември 2018 г.
Народното събрание приема ключови промени в Закона за Българска народна банка, в т.ч. се създава нова глава, която урежда тясното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ (в сила от датата, от която започва тясното сътрудничество).
30 януари 2020 г.
Народното събрание приема решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото при участието в Механизма на валутните курсове. По същество това е допълнителна защита на съществуващия курс на лева към еврото.
9 юли 2020 г.
Изпратено официално писмо от финансовия министър и гуверньора на БНБ до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в т.ч. анекс с информация за изпълнените ангажименти в последните две години.
10 юли 2020 г.
Българският лев се присъединява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е потвърден и България влиза в т. нар. чакалня на еврозоната.
ЕЦБ официално обявява, че установява тясно сътрудничество с БНБ. Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъединява към Единния надзорен механизъм (системата на банков надзор в ЕС). Решението на ЕЦБ е официално публикувано на 24 юни 2020 г.
22 май 2022 г.
Министерският съвет приема Национален план за въвеждане на еврото в България.
27 октомври 2022 г.
Народното събрание приема решение за ускоряване на консултациите и преговорите с европейските институции, както и за ускоряване процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.
1 февруари 2024 г.
Народното събрание приема изцяло нов Закон за Българска народна банка, който влиза в сила от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.
26 юли 2024 г.
Народното събрание приема решение за ускоряване и завършване на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.
7 август 2024 г.
Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.
25 февруари 2025 г.
Изпратено официално писмо от министъра на финансите и управителя на БНБ с искане от ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.
февруари-май 2025 г.
Изпълнението на критериите за стабилността на публичните финанси и инфлацията се следят под лупа. ЕЦБ изпраща мисия в България, която се среща с всички ключови институции. На експертно (очевидно и на политическо) ниво започва да става видимо, че България ще изпълни критериите.
*Използвани източници: Института за пазарна икономика (ИПИ), БТА.
Още новини от Европа – четете тук
