„Комиксът представлява изкуствения опит да се предаде история, която трудно намира словесен израз,“ заяви Владимир Полеганов пред БТА. Той е преводач на романа „Маус“ от Арт Спигелман, който е първото графично издание, получило наградата „Пулицър“. Събитието бе част от фестивала „Пловдив чете“.
„Мaус“ разказва историята на Владек Спигелман, евреин, оцелял по време на хитлеристката епоха, и на сина му, комикс художника, който се опитва да намери общ език с баща си и да осмисли неговото минало. Форматът е „разказ в картинки“ и според издателите от „Нике“, той е способен да освободи читателите от известната тежест на събитията, разкривайки неизразимото чрез минималното.
„Комиксът като форма на изразяване отлично комбинира тежката тематика на историята, тъй като самият жанр има дълга история. Част от него са именно опитите на изкуството да разкаже трудни истини. Затова се използват средствата на образите и словото, комбинирайки ги по уникален начин. Най-трудните за разказване събития, тези, които и „голямото изкуство“ се чуди дали могат да бъдат изразени, напълно се сблъскват с конкретни предизвикателства,“ коментира Полеганов за БТА.
Той сподели, че може лесно да предвиди реакцията на мнозина – как може с картинки да се разкаже нещо от значимостта на тази тема и възможно ли е простичките черно-бели илюстрации на Арт Спигелман да изразят неизразимото. „Този конфликт с ужас, който за наше щастие не се е възобновил през XX век, остава нещо, което мнозина все още не могат да осмислят. Това е действително голямо травматично преживяване, за което е трудно да се намери адекватен език,“ каза Полеганов.
Според него именно Арт Спигелман успява, а ключът е в това, че той предлага рамка в двата комикса, базирана на личния си опит: „Той осъзнава, че е част от поколенията на оцелелите от Холокоста, познава травмата, която носи, знае за ужасите, но не можета ги представлява. Започва да търси начин да бъде свързан с това, да обитава едно пространство, което е твърде лично и невъзможно за споделяне, а именно ужаса, който е абсолютно несподелим,“ сподели Полеганов.
Това търсене придава уникална емоционална дълбочина на разказа и помага на читателя да свърже емоционално с историята. Според него, към края на втория том, историята става почти непоносима, поне за него, докато я превежда.
„Нещата, които описват думите, са тежки, а когато ги виждаш и като картинки, знаейки през какво са преминали тези хора, улавяш нещо съвсем различно. Влизането в този свят не те припознава с героя, а те прави спътник в неговото пътуване,” допълни Полеганов.
Той посочи, че отношението към обикновените хора и образа на бащата придава още по-голяма сила на литературата. „Значимата литература включва сложни образи, които не са напълно ясни. Това е заложено тук и е представено красиво,“ уточни той.
Според Полеганов, не можем да говорим за щастлив край, а по-скоро за несигурен опит на човек, който не знае как да подходи към баща си, но е свързан с важна част от човешката история. „Как е възможно човешкото същество да се превърне в машина за убиване? Тези въпроси съставят сърцевината на комикса,“ завърши той.
По думите му, творбата е ключова в графичния роман и променя жанра завинаги, всъщност поставя основите на термина „графичен роман“, бързо надминавайки всяка дефиниция.
Полеганов сподели, че когато на Арт Спигелман му е била присъдена наградата „Пулицър“, не са знаели в коя категория да я класифицират. Според него, постижението на Спигелман е в показването на важни теми и чрез този формат.
На последния ден от фестивала ще се състои прожекция на документалния филм за Спигелман – „Арт Спигелман: Кошмарът е моята муза“ (2024), режисьорите на който са Моли Бърнстийн и Филип Долин. Филмът разглежда живота и творческия път на карикатуриста, оцеляването на родителите му по време на Холокоста, силата на комикса като медия и личната му борба с травмата. Организаторите го описват като интимен портрет на художник, чиято работа разкрива най-мрачните аспекти на човешкия опит и показва как изкуството може да осмисли както личната, така и колективната памет.
Владимир Полеганов е роден през 1979 г. Той е писател, сценарист и преводач от английски. През 2015 г. негов разказ „Птиците“ е включен в антологията Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, а „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за кратък разказ „Рашко Сугарев“. Автор е на сборника „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, който печели литературна награда „Хеликон“ през 2017 г.
