Председателят на Националния статистически институт (НСИ), доц. д-р Атанас Атанасов, избягва да прави прогнози относно инфлацията в България до края на годината, отбелязвайки нейния „много динамичен“ характер и сложността на изчисленията. Той изрази надежда, че няма да се наблюдава спекулация преди присъединяването на страната към еврозоната, което, по неговите думи, представлява единствената опасност в българските условия.
Според председателя на НСИ, инфлацията ще бъде повлияна от увеличението на цените на електричеството от юли, но зависи и от множество други фактори. Несигурната международна ситуация в Близкия изток също оказва влияние. Неизвестно е как ще се движат цените на петрола, които влияят на всички останали цени, коментира председателят на НСИ в интервю за БТА, чествувайки 145-годишнината на статистическия институт в България.
След присъединяването към еврозоната, НСИ планира да оповестява на първо число всеки месец флаш инфлацията – предварителна оценка за нивото на инфлацията. Тези оценки ще бъдат много близки до окончателните данни, посочи председателят на НСИ. Той уточни, че след влизането в еврозоната, методологията и потребителските кошници за изчисление на инфлацията ще останат същите.
В добавка, по темата за регионалната инфлация, председателят на НСИ заяви, че до края на годината се надява да сключи споразумения с множество търговски вериги. За да изчислят регионалната инфлация, трябва да имат основни данни за целия регион, изтъкна доц. д-р Атанас Атанасов.
Днес е по-добре от вчера
Председателят на НСИ подчерта, че икономиката на страната днес е най-силна. За сравнение, реалният БВП (изчистен от инфлация) през последната година е двойно по-висок отколкото средната стойност през 90-те. Според него, усещането у някои хора, особено възрастни, че в миналото е било по-добре, е погрешно и произтича от носталгията по младостта. Той показа данни относно покупателната способност и разходите за храна, отбелязвайки, че колкото по-малък е дялът на разходите за храна, толкова повече средства остават за други нужди, добавяйки, че този дял непрекъснато намалява.
Изкуственият интелект и статистиката
Изкуственият интелект играе нарастваща роля в статистиката, и по-специално в националните статистически институти в Европа и света. Важно е да разберем, че AI не заменя традиционните методи на работа, а ги допълва, позволявайки по-бързо и точно извличане на информация от големи данни, коментира председателят на НСИ. Въпреки че AI все още не е напълно „обучен“ и понякога генерира неточни отговори, НСИ планира разработване на чатбот на сайта си, за да улесни достъпа до статистична информация.
Следва пълният текст на интервюто:
Господин Атанасов, на 25 юни отбелязваме Деня на българката статистика, а НСИ чества 145-годишнината от създаването на статистическата институция в България. Кои са най-важните моменти от историята на страната за този период в цифри?
Исторически, статистическата институция има богата история, събираща данни от 1880 година. Тогава населението е било малко над 3 милиона, стигайки почти 9 милиона през 80-те години и сега е около 6,5 милиона.
По отношение на основните макроикономически показатели, динамиката започва през 90-те, когато в страната се въвежда Системата на националните сметки. По време на социализма за инфлация почти не е говорено, макар да е следена. Например, реалният БВП рязко намалява през 1997 г. по време на хиперинфлацията, а след това започва да расте. В момента икономиката е в най-добро състояние. Носталгията у някои хора за по-доброто минало е инструмент за психологическо оправдание.
По данни от 2024 г. България е в групата на страните с най-ниски цени в ЕС, а разликата със средните нива в Общността намалява. Кога очаквате да достигнем тези средни нива?
Не желая да правя прогнози относно времеви рамки. НСИ избягва предсказания, за да не бъдем упреквани по-късно.
Последните данни показват увеличение на доходите, но и на цените. Интересно е, че доходите растат по-бързо от средните за ЕС. Според последните данни от Евростат, България не е вече на последно място в ЕС, а задминава Унгария. Сега сме на 74% от средноевропейското индивидуално потребление.
Ако разгледаме разходите за храна като дял от общите разходи, може да се види, че колкото по-малко средства отиват за храна, толкова повече остават за други нужди. През 60-те години този дял е 43%, а сега през 2020 г. достига до 30%. Тази тенденция показва, че хората могат да отделят повече за пътувания и развлечения.
Какви са очакванията на НСИ за инфлацията до края на годината?
Не искам да правя прогнози, тъй като инфлацията е сложен и динамичен показател. Цените на електричеството и международната политическа ситуация също влияят. Надявам се, че няма да имаме спекулации преди влизането в еврозоната.
Инфлацията достигна най-високи нива есента на 2022 г., но в момента тенденцията е за намаление, което е валидно и за целия ЕС. Надявам се, високата инфлация вече да е в миналото.
Какви са плановете за флаш инфлацията след влизането в еврозоната?
Подготвяме се за новите оценки и планираме да оповестяваме данни на първо число всеки месец след януари 2026 г.
Тези предварителни оценки ще бъдат близки до окончателните, и ние сме готови за това.
Налага ли присъединяването към еврозоната промени в потребителските кошници за изчисленията на инфлацията?
Не, методологията и потребителските кошници ще останат същите. Всяка година се актуализират минимално на база потребление.
Какво ще се случи със СОИКОП от 2026 г.?
Промените са направени за да се подобри качеството на данните.
Например, добавени са нови категории детски дрехи и лекарства, за да се отразят по-добре съвременните потребителски навици.
Как ще се отчита регионалната инфлация с новото райониране?
Създаваме алгоритъм за регионална инфлация, но е необходимо да се съберат повече данни от търговските вериги. Надявам се до края на годината да сключим споразумения с достатъчно търговци.
В момента сме фокусирани върху флаш инфлацията и ще работим по регионалната инфлация след влизането в еврозоната.
Какво ново в ЕСТИ за данните за туристите?
Започва се надграждане на информацията за туризма. Надявам се скоро да имаме методика, която да дава по-точни данни.
Създадени са разговори с мобилни оператори за получаване на данни за туристическите пътувания.
Какъв е приносът на изкуствения интелект в статистиката?
Изкуственият интелект все по-често се използва в статистиката, тъй като допълва традиционните методи и улеснява работата с големи данни. НСИ планира внедряване на чатбот за по-лесен достъп до информация и нови визуализации на данни.
В момента AI се използва за превод на текстове в дигиталната библиотека на НСИ.
Създадохме нов сайт, а следващата стъпка ще бъде чатбот, който да помогне в намирането на статистическа информация.
