Джанан Дурал, БНТ
Близо 40-годишната борба на каталунците за независимост, достига своя пик. Възможно ли е на картата на Европа да се появи държавата Каталуния? Защо автономната област иска да се отцепи от Испания и какви биха били последиците от разтрогване на брака между Барселона и Мадрид, разказва Джанан Дурал.
Ако посетите Барселона и наречете местен жител „испанец“, вероятността да последва остра реакция, е много голяма. „Това не е Испания, това е държавата Каталуния“, е най-честият отговор.
Сепаратистките движения в страната се появяват веднага след падането на режима на генерал Франко през 1975-та. През 79-та получават статут на автономна област, а каталунският език е признат за официален.
Икономическият подем на Каталуния започва през 1992-ра, когато Барселона е домакин на летни Олимпийски игри. Областта все по-усилено се превръща в притегателен център за инвеститори, а също така и за милиони туристи.
Мадрид и Барселона съжителстват в относителен мир до 2008-ма. Дотогава едва 20% от местното население подкрепя идеята за отцепване. След началото на рецесията, 80 на 100 от каталунците вече са на мнение, че дават много повече на Испания, отколкото получават.
Започва серия от опити за референдуми, но нито един от тях не дава резулат. От 2012-та всеки септември милиони хора излизат по улиците, за да кажат „да“ на независимостта.
През 2014-та отново има референдум, в който 80% от гласувалите поискаха независимост. Той обаче е със символичен характер. Сега управляващите на автономната област са категорични – ако хората гласуват за отделяне, Каталуния ще стане самостоятелна държава.
„Референдум, макар и възпрепятстван от държавата, но подкрепен от гласоподавателите, си остава референдум. Трябва да бъде ясно, че каталунците са народ, който има правото свободно и по демократичен начин да определя съдбата си“, заявява Карлес Пучдемон, президент на Каталуния.
Каква всъщност е равносметката от „брака“ между Мадрид и Барселона? Каталуния е един от икономическите двигатели на Испания, с 19% принос за брутния вътрешен продукт. Тя е първа по износ, има силно развит промишлен сектор и е притегателен център за инвеститори. Залагат и на науката – там са и някои от най-модерните испански болници, изследователски центрове, има дори ядрен ускорител за частици. Каталунските университети пък, са сред най-добрите в Испания.
Голямата сила на Каталуния, разбира се, е туризмът. Барселона и плажовете на Коста Брава привличат милиони туристи. Само за миналата година – 18 милиона – 1/4 от чужденците, посетили страната.
Летище Ел Прат е второто най-натоварено в Испания, след това в Мадрид. То е и предпочитано за отправна точка на полети за далечни разстояния.
Милиарди приходи, а в същото време държавен дълг, поставящ Каталуния на трето място по задлъжнялост сред испанските области. Причината – тя е задължена да внася основната част от приходите си в държавната хазна. Да разполага със собствените си средства – това е сред основните аргументи, с които каталунските политици агитират гражданите да кажат „да“ на независимостта.
Какво следва, ако на картата на Европа се появи нова държава, а Испания загуби 8 млн. от жителите си? Този въпрос поражда редица хипотези.
Икономистите спорят дали евентуално изтегляне би навредило значително на икономиката на региона или би отслабило останалата част от Испания, но са съгласни, че в краткосрочен план ще има икономическа цена, докато двете страни не се приспособят към новите реалности. Много би зависило от условията, при които се осъществи евентуалното напускане на Каталуния, включително как ще се разпредели испанският дълг и дали Мадрид ще наложи икономически санкции. Под въпрос е и дали регионът ще може да остане в ЕС и да продължи да използва еврото.
Под въпрос е и къде ще играе футболният Барселона и какво ще се случи с вечното дерби с Реал Мадрид.
