Когато темата за журналистиката бъде повдигната, трудно е да останеш равнодушен. За Георги Милков тази професия не е само работа, а и съдба, която му се разкрива по време на военната му служба преди близо три десетилетия. Като младеж влиза в казармата с бунтарски дух, без ясни цели за бъдещето и насочен към танковете. И благодарение на един „железен“ случай, осъзнава, че е рожба на журналистиката. „След като установих, че съм по-висок от стандартния ръст за танкист, разбрах, че съм попаднал в модификация на танк Т-55, която е още по-тясна, което често ми причиняваше неудобства, включително и удари в главата. Така през тези моменти да осъзная истинската си посока в живота – това е метафората, че понякога трябва да преминеш през трудности, за да откриеш призванието си,“ споделя той в подкаста БТА Паралели.
След това идват и истинските истории, които попълват неговия опит. Събира и записва многобройните си преживявания в книги. За заглавието на втората, публикувана в началото на лятото, той използва случай от Африка, свързан с участието си в българско риалити шоу. Тогава, в ранната утрин, е посрещнал изгрева заедно с носорог, който спира до палатката му. Оттук произлиза заглавието „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“. Това не само обозначава професионално „изкривяване“, но и ценен опит.
„След толкова години в традиционната журналистика, заглавието винаги е ключов елемент. Помня как в началото ни учеха как се формулират заглавия. Понякога те могат да се окажат подвеждащи, защото привличат вниманието, но после разкриват съвсем различна информация. Това е част от професията, която научих – доброто заглавие не само привлича, но и е метафора за изненадите, които животът ни предлага и към които сам се отнасям с интерес,“ коментира Милков.
Днес той осъзнава, че професията вече не е същата, както преди години. Все пак, говорейки за нея, усеща топлина и привързаност, тъй като вярва, че значимостта ѝ е намаляла. Подкрепя мнението, че през годините тя е претърпяла много трансформации, но същинската същност на призванието на журналистите не е загубена. Не смята, че старинните правила на професията са безполезни днес.
„През годините журналистиката се оказа не толкова обещаваща професия, въпреки че помня времена, когато не беше така. Това важи и за много други професии, например тези на лекари и учители. Но не е само български проблем – той е глобален. Затова се отнасям с уважение към журналистиката, понякога ми е трудно да приема как сме стигнали дотук,“ признава журналистът. Новите технологии не само поставят медийната индустрия под допълнителни предизвикателства, но също така затрудняват усещането за истинност, което често може да се отклонява в различни насоки и реалности. Много от тях са спекулативни и пропагандни. Именно затова той е притеснен, че бързата реакция, предоставена от технологиите, затруднява процеса на верификация и проверка на информацията от всички източници.
Освен обективността, новите технологии отнемат и преимуществото на медиите да бъдат в авангарда на новините. „Да бъдеш първи вече не е привилегия, защото всеки може да стриймва и споделя информация без да осъзнава отговорността на съобщаваното,“ заключава той. В близкото бъдеще, за период от месеци, особено тези, които черпят информация от екрана на телефона си, ще бъдат подложени на истинско тестово изпитание, тъй като границата между реалния и дигиталния свят ще бъде размита.
„Ако ИИ генерира фалшива информация, няма да има живи хора, които да се противопоставят. Необходимо е да се създадат алгоритми, които улавят манипулативно съдържание. Технологията е проектирана да ни помогне, но зависи как ще я използваме. За мен е учудващо, че Ватиканът е създал екип, който обсъжда как да се справи с ИИ, тъй като има страхове, че той може да трансформира дори религията. Никой не е в състояние да запомни хиляди години религиозни текстове, като ИИ може да предостави всякакъв вид информация моментално,“ пояснява Милков.
Тази перспектива поставя журналистиката под въпрос, като потребителите могат да „взаимодействат“ с нещо като съвременен Делфийски оракул, който предоставя единствени и ясни отговори, без място за размисъл. Затова Ватиканът канят и представители на другите монотеистични религии, за да наложат етични стандарти на разработчиците на алгоритми, с надеждата че алгоритмите ще бъдат основани на етика, или „алгоретика“, с цел избягване на „алгокрация“ – заплаха от контрола върху информацията от малка група хора.
В новата си книга журналистът разкрива малко известни факти за една тъжна драма, която касае цялото българско общество. Чрез анализ на разсекретени документи, той предлага нова перспектива на съмнителни тактики, свързани с процеса срещу нашите медицински работници, несправедливо обвинени от режима на Гадафи в Либия, започнал през 1999 г. Според Милков, българският народ сам спасява своите сънародници с известна помощ отвън. „Обществото бе напълно засегнато от този случай, и сякаш всички се включиха в усилията за разрешаването му. Когато ме питат кой спаси българите – било то г-жа Саркози, ЕС или МИ-6, отговорът е ясен. Българският народ, заедно с всички свои компоненти: държавни, силови и обществени структури. Не е истина, че всичко се е случило извън страната. Първо трябваше да убедим нашите международни партньори, без значение от коя страна, че нашата кауза е морално правилна. Нужна бе и документация, която да разкрива, че нашите медицински работници не са виновни,“ пояснява той, описвайки как българската дипломация чука на всяка врата – от Южна Африка до Русия.
Така случаят представлява повод за национална гордост, demonstrante, че дори при видим хаос в редица процеси, България успява да мобилизира всяка част на своя механизъм, което е едно от най-предизвикателствата за нашата страна. „Четейки и преразглеждайки целия този случай от 1999 г. до неговото разрешаване, наблюдавах как целият държавен апарат работи за една кауза, а различни нива извън дипломацията – парламент, съд и служби заедно с нашата диаспора се обединиха. Например, деца на български имигранти от далечен канадски град изпратиха рисунки до затвора на нашите медицински сестри, за да им вдъхнат кураж,“ завършва Милков.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud
