Фериботната услуга, която трябваше да свърже Истанбул и Бургас и да започне в юни, не се реализира. Въпреки това, българският поет Христо Фотев, считан от критици и почитатели за един от великите майстори на любовната лирика, остава неразривно свързан с динамичния Истанбул и Бургас – градът, признат за един от най-добрите за живеене в България.
Паметникът на поета, разположен в уникалната морска градина на Бургас, съдържа в едно от стихотворенията му следното:
“…Приемам рисковете,
да бъда жив, а не само лишен
и мъртъв Христо Фотев да съм:
Роден в Истанбул. На тридесет.
Но българин. И жител на Бургас…”
Историята на Христо Фотев в Истанбул вероятно щеше да остане неизвестна, ако не бяха усилията на Хюсеин Мевсим – един от най-забележителните популяризатори на българската литература и изкуство в Турция. Мевсим, литературен историк и преводач, е известен с изследванията си за културните отношения между двете държави и е професор в Анкарския университет.
Хюсеин Мевсим, който от 90-те години живее в Турция, е ключов в представянето на творчеството на съвременни български автори като Атанас Далчев и Станислав Стратиев, и по-стари имена като Михаил Маджаров и Константин Величков.
Като автор на книги като „Земя пределна“ и „Никола Фурнаджиев и Истанбул“, професор Мевсим играе важна роля в укрепването на културните връзки между България и Турция. Награден с почетен знак “Златно перо” за приноса си в популяризирането на българската култура в Турция, той ще открие изложба за български театрални произведения в Анкара на 14 юли.
Проучванията на Мевсим за живота на Христо Фотев в Истанбул разкриват интересна история, споделена в интервю за БТА. Той споделя:
“Изучаването на точното място, където е роден Христо Фотев, ме интересуваше дълго. Разкритията се случиха чрез приятелството ми с Христо Копано, пето поколение българин от Цариград, който също е зам.-председател на Фондацията на православните църкви на българската екзархия в Истанбул. С негова помощ изучих Книгата за кръщенията на българите, която се съхранява в архива на екзархията.”
Според учения, името на Фотев е записано в кръщелната книга под номер 11 и той е роден в известния квартал „Бейоглу“.
“Бейоглу”, известен с елегантните си сгради и богата история, се простира пред историческата част на Истанбул, където се намират Топкапъ и Света София.
Старото име „Пера“ (Πέρα) на квартала означава „отвъд“ и според легендата „бейоглу“ е наречено на сина на бей, който живял там.
Недалеч от централната улица „Истиклял“ днешният Бейоглу съчетава история и съвременен живот, привличайки туристи и запазвайки активна атмосфера почти денонощно.
“Кръщелното свидетелство показва, че поетът е роден на 25.03.1934 г. в „Бейоглу“ и е кръстен три месеца по-късно в Цариград, вероятно в Желязната църква „Свети Стефан“, където служил протойерей Йоаким Мустрев. Баща му е Фоти Тодоров, а майка му – Руска Янакиева; според данните, името му би трябвало да бъде Христо Фотев Тодоров. Но в литературните справочници той е известен като Христо Константинов Фотев.”
Мевсим също така изследва семейството на поета и открива данни за сватбата на родителите му през 1933 г., записана в книга за венчавките. Фоти Тодоров живее в Касъм паша, район с разнообразно население. Бащата е от Теркос, а майката – от Бургас. Те се женят на 27.10.1933 г. Вулата е издадена ден преди венчавката.
Според изследванията, Христо Фотев живее в Истанбул до 6-годишна възраст, след което семейството му се премества в Бургас през 1940 г., оставяйки зад себе си Златния рог, известен с българските църкви и култура.
На шест години Фотев напуска Истанбул и е трудно да се опише какви спомени има от това време. Следват години на учене, като учи и в Сливен, а по-късно става моряк. Умира на 27 юли 2002 г. в Бургас.
Географията е съдба, отбелязва заглавието на първата му стихосбирка „Баладично пътуване“ от 1961 г. Следват множество творби, в които морето и любовта са основни теми, а стихотворението „Колко си хубава!“ заема място сред шедьоврите на българската лирика.
Все още не е известно точното място на къщата в Истанбул, където е роден поетът. Възможно е тя да е заменена от нови сгради. Допълнителни проучвания в общината може да разкрият нова информация. Има и предложение за поставяне на паметна плоча на Хр. Фотев близо до Златния рог, за да напомня на всички, че “морето и щастието съществуват!”
