Представители на съдебната власт и експерти проведоха дебат относно върховенството на правото в Европейския съюз и състоянието на българската съдебна система в публична дискусия, организирана в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Събитието бе организирано от катедра „Международно право и международни отношения“ и Българския институт за правни инициативи.
Според председателя на Народното събрание Наталия Киселова, е необходимо да се промени съставът на Инспектората и Висшия съдебен съвет, а след това и законодателството за съдебната власт. Не трябва да се променя процедурата за избор, тъй като това ще забави процеса с поне шест месеца.
Според Биляна Гяурова-Вегертседер – директор на Българския институт за правни инициативи, в съдебната система решенията се взимат на парче и не се формулират системни политики. За съжаление, в съдебната власт има много политика, но не и политики, касаещи самата съдебна система. Един от основните аспекти е свързан с финансирането – как се разходват средствата и адекватни ли са те.
Двойните стандарти и тяхната проява са особено забележими в труда на Висшия съдебен съвет, особено в контекста на кадровата политика и развитието на магистратските кадри, смята Биляна Гяурова-Вегертседер.
Директорът на Българския институт за правни инициативи изрази съмнения относно откритие на Конституцията, особено след промените от декември 2023 г.
Доц. д-р Христо Христев от катедра „Международно право и международни отношения“ акцентира на факта, че съществуват органи с изтекъл мандат и че най-доброто решение би било законодателят да се ангажира с нова структура на Висшия съдебен съвет.
От друга страна, доц. Христев смята, че може би е необходимо да се извършат добре обмислени изменения в Конституцията и законодателството за съдебната власт.
Съдия Атанас Атанасов изрази позицията на Съюза на съдиите, че е необходима реформа в системата за първоначално назначаване и подбор на съдиите. В допълнение към проверката на професионалните способности, трябва да се оценят и личните качества и интегритет на кандидатите, тъй като не всеки завършил правораздаваща специалност притежава нужните качества за съдия.
Необходим е нов подход към конкурсите и уверяване на техния интегритет. Забавянето и отлагането на конкурси в последните години е довело до сериозен проблем в много съдилища. Според съдия Атанасов, в законодателството за съдебната власт е важно да се внедрят общи критерии за подбор при командироване.
Д-р Иван Брегов от Института за пазарна икономика сподели, че съдебната независимост не е абстрактен термин, а има конкретни конституционни и нормативни характеристики. Основната от тях е, че съдът следва да взема решения въз основа на вътрешно убеждение. Правният статут на съдиите, прокурорите и следователите, регламентиран от Конституцията, е гарант за независимостта им.
Член 117, ал. 2 от Конституцията, удостоверява, че съдебната власт разполага със самостоятелен бюджет. Тази кратка формулировка е довела до 16 решения на Конституционния съд, от които девет касаят противоконституционност, а пет – тълкувателни. Това подчертава, че с независимостта обикновено следва да се следи и за финансовите потоци, добави д-р Брегов.
Атанаска Дишева от Висшия съдебен съвет предупреди за рисковете, свързани с възможните изменения на Конституцията, които могат да повлияят на илюстрацията на съдебната система.
На първо място е необходимо да се внедрят законодателни промени, които да осигурят навременно обявяване и провеждане на конкурсите. Според Дишева, съществува значителен дефицит в прозрачността на конкурсите.
Тя също отбеляза необходимостта от работеща система за разследване на случаите на влияние в съдебната система.
Народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Атанас Славов сподели, че решението на Конституционния съд от миналата година за част от промените в основния закон е „концептуално грешно“. Подчерта, че някои аргументи могат да бъдат споделени, но под влиянето на политиката, съдебен активизъм е довел до неправилни преценки.
В заключение, Радомир Чолаков, заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията, заяви, че съдебната реформа ще се проточи още 35 години. Според него, това, което наричаме съдебна реформа, всъщност е битка за власт – стремеж за отнемане на власт от парламента и прехвърляне на онова, което му се дължи по Конституция, на независимата съдебна власт. Той подчерта, че последните години дискусията е насочена към дискредитиране на парламента и очерняне на народните представители, за да се аргументира необходимостта от делегиране на управлението в съдебната система на външни сили.
Състоянието на правосъдните системи в ЕС
Европейската комисия представи вчера данни относно състоянието на правосъдните системи в Европейския съюз. Според гражданите на повечето държави от ЕС, независимостта на съдебната власт е подобрена или се е запазила без промяна спрямо предходната година.
С 63% от българите, които изразяват съмнения относно независимостта на правосъдието (57% в ЕС). 93% от нашите граждани и 92% от ЕС посочват, че през последните две години не са участвали в съдебен спор.
Според 3% от българските граждани, състоянието на независимостта на правосъдието в България е много добро (13% в ЕС), 24% го оценяват като добро (41% в ЕС), докато 33% смятат, че е лошо (23% в ЕС) и 30% отговорят, че е много лошо (в ЕС 13%).
