Операта „Цар Калоян“ е сложен и изключително завладяващ проект. В нея има моменти, които всеки българин може да усети дълбоко. Всичко в произведението е впечатляващо. То прониква в нас и оставя следа. Това сподели режисьорът Вера Петрова в интервю за БТА преди премиерата на спектакъла в Стара Загора.
Тя е поканена да постави „Цар Калоян“ от директора на старозагорската опера Огнян Драганов. „Неговият подход е стратегически. Поемането на рискове с българско заглавие в днешната ситуация е истинска смелост. Обърнатото внимание към Панчо Владигеров показва голяма културна ангажираност“, коментира Петрова.
Тя подчерта, че реализирането на операта би било невъзможно без обсъждане с академик Пламен Карталов, който също активно участва. „Този проект представлява прекрасно сътрудничество между Софийската опера и Държавна опера – Стара Загора. Дългогодишното ни желание за колаборация най-накрая се осъществява с настъпването на това историческо заглавие“, отбеляза Петрова.
Премиерата на „Цар Калоян“ в Стара Загора е през 1975 г., и се счита за една от най-добрите интерпретации в историята. „Това е факт, потвърден от самия Панчо Владигеров. С добавянето на изпълнението през 90-те години на площада в София, под ръководството на академик Пламен Карталов, ние носим голяма отговорност пред тези гиганти, тъй като целим да предложим на публиката ново интерпретативно прочитание“, каза Вера Петрова.
Режисьорът разказа, че екипът приема предизвикателството сериозно и работи месеци, за да свърже визуалната и музикалната част, като поддържа постоянен ритъм. Проектът е изцяло създаден в Стара Загора – костюми и декори са нови. Общо оформлението е дело на Генадий Иванов – Гендони. Паралелно с него диригентът Ивайло Кринчев работи по музикалната структура, която е доста сложна. „Цар Калоян е сложно, но прекрасно произведение, с части, в които всеки българин би останал съпричастен. Всичко е завладяващо и тръгва по вените ни. Маестро Кринчев успя да създаде компактна музикална структура, която поддържа постоянно действие“, подчерта режисьорът.
В концепцията е вградена и една легенда от славянските митове за трите сокола. Тя е свързана с романа на Фани Попова – Мутафова, но представлява основната нишка, разказваща историята от личния опит до вътрешния покой на героя. „Надявам се, зрителите да усетят това. Вдъхновени сме от цар Калоян, пример за човек, постигнал невъзможното. Той взима важни решения в живота си и поема отговорност за тях. Посланието, което искаме да предадем, е всеки българин да приеме своята лична отговорност“, добави Вера Петрова.
„Надяваме се да ви впечатлим с нашия прочит, който е различен, камерен и по-съкровен. Всичко е голямо предизвикателство, а нашата отговорност е към поколенията, изплатили се чрез значими представления. Другото предизвикателство са откритите пространства, но не забравяме традицията, наследена от академик Карталов“, допълни Вера Петрова.
Паралелно с продукцията, текат разговори с Силвия Томова, която е постановчик и хореограф. Тя определя жестовете на всеки актьор, за да се осигури ясна и достъпна невербална комуникация с публиката, обясни Петрова. Според нея, целият театър работи на пълен капацитет, а ролите също са изключително предизвикателни. „Артистите ще вложат всичко от себе си, за да проведат зрителя през началото до финала, който е сложен и оставя много неизяснени въпроси, поставени от Панчо Владигеров. Нашето желание е „червената нишка“ да достига до финала на произведението“, каза режисьорът.
Петрова представи и актьорите в основните роли. Кирил Манолов изпълнява цар Калоян, а Костадин Андреев е Балдуин в трудна тенорова партия. „Младият Борис Тасков ме впечатли с блестящото си изпълнение на латинския император на Константинопол. Царица Мария ще бъде въздигната от три талантливи артистки – Гергана Георгиева, Емилия Джурова и Елена Петрова. Тази роля е с много високи требования – само сопрани с изключителна вокална подготовка“, коментира режисьорът.
Тя подчерта и ролята на антагониста – Борил. „Увеличихме артистичната му тежест, като спазвахме исторически факти и художествена фикция. Книгите на Пламен Павлов, който има многобройни статии за този период, ни бяха в голяма помощ, вдъхновявайки ни да създадем достоверна структура, говореща на зрителите“, добави Вера Петрова.
Хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева са свършили отлична работа, тъй като хоровата част е сложна, но красивa. Според Петрова, хоровото изпълнение от 40 души трябва да звучи като от 80. „Сценографията е красива и предразполага за дълбоко духовно присъствие, благодарение на иконите и иконостаса на България. Легендата ще бъде разказана с гласа на Стефка Минева, която е икона на българската култура“, завършва Вера Петрова.
Според нея, либретото е изключително интересно и компактно, но не е лесно за работа, понеже е вдъхновено от романа „Солунския чудотворец“ на Фани Попова – Мутафова. То е написано по молба на Панчо Владигеров и писателката е работила по него със Николай Лилиев. „Текстовете са много красиви и перфектно съчетани с музиката. Лесно се вижда къде точно Владигеров е черпил вдъхновение“, каза режисьорът.
Според Вера Петрова, българската опера има своето място на световната сцена, но е важно България да преоткрие и да представи своите произведения. „Вярата в нашето изкуство започва от нас самите. Нужна е и държавна политика, подкрепяща такива проекти. В противен случай, рискуваме да загубим поколения. Културата е най-силният дипломат и активно решава много конфликти“, коментира Петрова.
Тя отправи благодарности на целия екип на Държавна опера – Стара Загора, който отбеляза своя 100-годишен юбилей миналата седмица. „Стара Загора има дълбоки традиции в оперното изкуство, а не случайно тя е първата извънградска опера. Тя е дала на страната ни изключителни певци, диригенти и режисьори. Пожелавам на Стара Загора да продължи да поддържа своите ценности и да бъде носител на духовността за бъдещите поколения“, каза Вера Петрова.
Операта „Цар Калоян“ ще бъде представена премиерно на 17 и 18 юли на Античния форум в Стара Загора, а на 25 юли ще гостува във Велико Търново за „Сцената на вековете“. На 20 август ще бъде показана и на сцената край древния Севтополис на язовир „Копринка“.
