Археолози във Враца са открили каменен градеж с изключително прецизна изработка, който според тях е част от династичен трибалски царски център, търсен с десетилетия.
Това става ясно от интервю за БТА на директора на Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца, археологът Георги Ганецовски.
Откритието е направено при демонтиране на южния зид, ограждащ Могилянската могила във Враца, след като частен инвеститор започва строеж на мястото. След премахването на зида се е разкрила нова каменна структура, изработена от каменни блокове с толкова добре обработена повърхност, че те са монтирани без спойка – характерен белег за тракийски аристократични центрове като тези в Провадия и Севтополис.
Георги Ганецовски изказва хипотезата, че това е по-ранна сграда, която представлява единия от двата династически трибалски царски центъра. Той предполага, че след смъртта на трибалския цар центърът е превърнат в мавзолей – част от ритуала на херонизацията, при който царят поема пътя към вечността.
Вследствие на това е изградена и самата могила с трите гробници.
В момента са изпратени писма до Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, които трябва да решат какво ще се случи с новооткритата структура. Директорът на РИМ Враца подчертава, че това е уникален шанс за града да притежава единствената каменна антична архитектура в своя идеален център, но също така отбелязва необходимостта от бързи действия поради интересите на инвеститора.
Могилянската могила е известна с находките си от 60-те години на миналия век, сред които са златен венец, златни обици, сребърен наколенник с позлата и други златни апликации, които сега са експонирани в музея.
Това откритие е значимо за разбирането на трибалската култура и нейната династична архитектура, като допринася за по-добро историческо осветляване на региона около Враца и древните тракийски царства.
Трибалски царски център представлява политически, военен и културен център на племето на трибалите — тракийска племенна общност, населявала територии между Стара планина, реките Велика Морава, Дунав и Искър в древността. Този център е мястото, където е резидирал владетелят (царят) на трибалите, който е носел върховната власт — политическа, военна и религиозна. Трибалският царски център е сърцето на племенната държавност и култура, като подобни центрове са били ключови за политическата организация на тракийските племена в античността.
Според археологически данни и исторически хроники, Враца е била една от основните столици на трибалите, разположена стратегически край прохода „Вратцата“, който контролирал пътя към медните мини в Стара планина.
Проходът „Вратцата“ е бил важен за охраната на медните мини в планината, които трибалите експлоатирали още от каменно-медната епоха. Центърът е служил като укрепено селище, което контролирало този ключов икономически ресурс и пътя през планината.
В района са открити множество артефакти, включително каменни градежи с изключително прецизна обработка, гробници с богати съкровища (златни венци, обици, сребърни предмети), които свидетелстват за висок статут на обитателите и династична власт. Тези находки подкрепят хипотезата, че тук е съществувал царски дворец или административен център на трибалите.
Населението на района датира още от второто хилядолетие пр. Хр., като трибалите се заселват около VI-VII век пр. Хр. Те са били войнствено племе, известно с успешните си битки срещу одрисите, Филип II Македонски и Александър Велики, което подчертава значението на техния център във Враца като политически и военен хъб.
В близост до трибалския център са открити и други важни обекти от различни епохи, включително римска крепост „Валве“ и раннохристиянски култов комплекс от VI век, което показва непрекъснато обитаване и стратегическа важност на района през вековете.
Враца е била център на цивилизация, която е оставила следи от най-древната писменост в Европа (пиктограмите от Градешница) и една от най-старите земеделски цивилизации в региона. Това допълнително подчертава ролята на трибалския център като културно средище
