„Основната ни задача в момента е да се осигури контрола върху цените“, подчерта в интервю за Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Някои стоки в малката кошница са поскъпнали с до 20-30 процента на годишна база. Лидерът на КНСБ акцентира на значителния ръст в цените на основни храни и услуги. Според него потребителите трябва да играят активна роля като контролен орган на пазара, наказвайки тези, които слагат некоректно високи надценки от 200-300 процента.
При съмнение за нелоялни търговски практики, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да реагира, за да видим как работи регулаторът. Димитров изрази недоумение защо в България наблюдаваме най-високите цени на млечни продукти в ЕС и добави, че това не изглежда като нормално пазарно поведение.
Той прогнозира, че в началото на следващата година България може да очаква увеличение на кредитния рейтинг, когато реално влезем в еврозоната.
Димитров сподели, че бюджетът за 2026 година ще бъде предизвикателен.
По негови думи доходите ще растат с темпове, подобни на последните две години, което означава двуцифрен процент – между 12-15 процента. Такова нещо наблюдаваме и в балтийските държави след присъединяването им към еврозоната, където за шест-седем години бяха наваксани много от изоставанията, припомни Димитров. Той вярва, че подобно нещо ще се случи и в България, подчертавайки, че това трябва да бъде в синхрон с новите инвестиции и добавената стойност за по-справедливо разпределение между бизнеса и работниците.
Президентът на КНСБ подчерта, че основният проблем в България е корупцията. Инвеститорите разглеждат кредитния рейтинг, но искат и допълнителни гаранции за своите вложения, поясни Пламен Димитров.
Той отбеляза, че след протестите на горските работници в понеделник, ще се присъединят и служители от други агенции.
Димитров подчерта, че посланието от Брюксел е да се намали дефицитът, а не разходите.
