Трансформацията на жилищните сгради в най-големите европейски икономики – Германия, Франция, Италия и Испания, с цел опазване на климата до 2050 г., ще струва около 3 трилиона евро, според ново проучване, цитирано от икономическата телевизия Н-ТВ. Проучването е съвместен анализ на застрахователната компания „Алианц“ и кредитния застраховател „Алианц Трейд“. Според Арне Холцхаузен, анализатор в „Алианц Рисърч“, около половината от тази сума ще бъде предназначена изключително за жилищния сектор в Германия, за финансиране на нужните ремонти и подобрения на енергийната ефективност.
„Декарбонизацията на недвижимостите е много скъпа задача“, казва Холцхаузен. „Но е важно да започнем възможно най-скоро“, изтъква той, опирайки се на анализа.
Според статистиката жилищните сгради генерират около 14% от общите емисии на въглероден диоксид в Германия, без да се включват непреките емисии. Това прави сектора важен източник на парникови газове и ключов за постигане на климатичната неутралност.
Законът за енергията в сградите, често наричан „Закон за отоплението“, който беше преразгледан от предходното германско правителство, също може да помогне за постигане на по-устойчиви цели. Той изисква 65% от енергията на всяка нова отоплителна система да идва от възобновяеми източници. Християндемократическият съюз (ХДС), Християнсоциалният съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (СДПГ) обявиха в коалиционното споразумение намерението си да отменят този закон. Въпреки това, вероятно ще остане Закон за енергията в сградите.
Според анализа, екологичният ремонт би увеличил стойността на имотите с около 0,5 процентни пункта. Но все пак инвестицията си заслужава. „През 2050 г. само в Германия стойността в сектора на недвижимите имоти би могла да нарасне с един трилион евро и да създаде приблизително 107 000 нови работни места“, казва Холцхаузен. Това би могло да доведе до намаление на безработицата средно с 0,2 процентни пункта.
Според проучването, постигането на резултатите може да стане чрез комбинация от увеличаване на цените на въглеродния диоксид, насочена финансова подкрепа и подобрени политически условия. Обаче авторите на проучването подчертават, че цената на въглеродния диоксид сама по себе си не е достатъчна мярка. Само цени, значително над 300 евро за тон, биха водили до предвидените икономии, които да покрият високите първоначални разходи. В момента цената е 55 евро за тон въглероден диоксид.
